Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 09.02.2021, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
296/2019
Подписан
09.02.2021

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ гр. Русе, 09.02.2021 г.

Административен съд Русе, 5 състав, в закрито заседание на 9 февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 269 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

Постъпила е молба вх.№ 4143 от

25.11.2020г. от процесуалния представител на жалбоподателя по за допълване на решение №46 от 23.11.2020г. по адм.д.№296/19г. на АС Русе в частта за разноските. Претендира осъждането на НЕЛК за сумата 600 лева – депозит за вещите лица, изготвили назначените по делото експертизи; иска се и определяне на адвокатски хонорар по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 600 лв.

Насрещната страна, в срока по чл.248, ал.2 от ГПК, депозира писмено становище само относно адвокатския хонорар.

Твърди, че не са налице предпоставките по чл.38 от ЗА, тъй като липсват данни жалбоподателката да попада в някоя от хипотезите на тази норма. В условията на евентуалност моли съдът да определи адвокатския хонорар в размер на 300 лева.

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, в срока на обжалване, от страна по делото и е допустимо.

Съдът е бил сезиран с жалба срещу Експертно решение (ЕР) № 0166 от заседание 021 от 01.02.2019 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по неврологични и УНГ болести. С решение №46/23.11.2020г. решението на НЕЛК е отменено. В съдебното производство са назначени и приети две експертизи, като за изготвяне на заключенията, жалбоподателката Ф.Ш.Ф. е внесла депозит в общ размер 600 лева /стр.53, стр.114 от делото/. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Следователно, искането за направените разноски за вещи лица, с оглед изхода на делото, е основателно и следва да бъде уважено изцяло.

По отношение на искането за определяне на възнаграждение по чл.38 от ЗА. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие на стр.9 от делото, между Ф.Ш.Ф. и адвокат А.Е. не е уговорено възнаграждение, а в полето за посочване на такова е вписано „адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА“. От доказателствата по делото – искане за удължаване на срока за внасяне на депозит за в.л. поради финансови затруднения /стр.105/, данни в експертните заключения, се установява, че Ф. не работи по трудово правоотношение, няма собствени доходи, поради което съдът приема, че тя е материално затруднено лице. В качеството й на такова и е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие от адв.Е..

Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в този случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.

36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съдът намира, че са изпълнени предпоставките на чл.38, ал.2 от ЗА – оказана е безплатна правна помощ на материално затруднено лице в съдебно производство, в което насрещната страна е осъдена за разноски, поради което следва да бъде определено възнаграждение на адв.Е. по реда на относимата Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Доколкото адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА се определя с постановяване съдебния акт по делото, с който „насрещната страна е осъдена за разноски“, следва да се приложи разпоредбата на чл.8 от Наредба №1/2004г. в действащата към 23.11.2020г. /датата на постановяване на решението по делото/ редакция. Към този момент в разпоредбата липсва определено адвокатско възнаграждение за дела по Закона за здравето, не се касае и до дело с определен материален интерес. Поради това възнаграждението се определя на осн. чл.8, ал.3 от Наредба №1 – „За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв.“ Предвид определеното в абсолютен размер възнаграждение, съдът намира че на адвокат А.Е. следва да й бъде определено възнаграждение за оказаната на Ф.Ш.Ф. адвокатска помощ по адм.д.№296/2019г. в размер на 500 лева.

С оглед на горепосоченото и на основание чл. 248, ал. 1 и ал. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл.8, ал.3 от ГПК и чл.24 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът

О

П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА решение №46 от 23.11.2020г. по адм.д.№296/19г. на АС Русе в частта за разноските, като постановява:

ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия да заплати на Ф.Ш.Ф., ЕГН**********,*** сумата 600 /шестстотин/ лева – разноски по адм.д.№296/19г. на АС Русе за изготвяне на експертизи.

ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия да заплати на адвокат А.Е., ЕГН**********,*** сумата 500 лева – адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението му на страните.

СЪДИЯ: