Решение № 54 от 19.03.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Шумен, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Димчо Ст. Луков при участието на секретаря Геновева П. Стоева в присъствието на прокурора Е. Д. Я. като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243600600036 по описа за 2024 година

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда №54 от 19.12.2023г. по НОХД № 579/2023г., Шуменският районен съд, е признал подсъдимия В. Й. Д. за виновен в това, че на 06.03.2023 г. в гр. Шумен, обл. Шумен е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „*****“ с рег. № Н ***** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 2.93 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, с фабричен номер № ARDN 0033, проба № 752, след като е осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК със Споразумение № 229/11.12.2015 г. по НОХД № 2633/2015 г. на РС Шумен, влязло в законна сила на 11.12.2015 г. за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, както и наказание „глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. С присъдата на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, лишил подсъдимия Д. от право да управлява МПС за срок от една година и три месеца и на основание чл. 59, ал. 4 от НК, приспаднал времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано 1 от 06.03.2023 г. Също така на основание чл. 59, ал. 2 от НК, приспаднал времето, през което е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа, считано от 06.03.2023 г.

Така постановеният съдебен акт е обжалван подсъдимия В. Й. Д. чрез пълномощника му – неговата майка В. Н. Д.. В жалбата се излага, че присъдата е неправилна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и несъобразена със събраните доказателства по делото, както и със съдебната практика. Смята, че не са изчерпани възможностите за корекция на поведението му в посока съобразяване с правилата за движение и зачитане на установения в страната правов ред, като не се налага отделянето му от обществото и от семейството. Сочи, че е с имплант на ставата и е трудно подвижен, а трябва и да се грижи за майка си, която е с заболявания. Жалбоподателят смята, че за осъждането по НОХД №2633/2015г. на ШРС е настъпила реабилитация по чл.86 ал.1 т.2 от НК и към момента на осъществяване на деянието по настоящото дело е неосъждан, поради което моли да бъде изменена присъдата, като бъде приложен чл.66 ал.1 от НК, както и да бъде намалено наложеното наказание „лишаване от свобода“ и кумулативно наложеното наказание „глоба“.

Преди даване ход на делото пред въззивния съд, е постъпило допълнение към въззивната жалба, с което се поддържат аргументите в него. Излага, че поради нетърпими болки е решил да отиде по спешност на 06.03.2023г. след три часа в болницата и по негова преценка не бил значително повлиян от употребения алкохол, а и нямал пари за такси, затова тръгнал със служебния автомобил, но не бил създал опасност за другите участници в движението. Набляга на факта, че поради Петроханно счупване на лява тазобедрена става на долния ляв крайник, управлението на МПС за в бъдеще ще му е невъзможно, а му предстояло и трудоустрояване. Впоследствие счупил и ходило. Сочи, че трябвало да се грижи и за майка си, която била с няколко заболявания. Представя медицински документи удостоверяващи неговите и на майка му заболявания. Смята, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са взети предвид при постановяване на първоинстанционната присъда и определеното наказание не е съответно на специалната превенция по чл.36 ал.1 от НК, което според него би могло да се постигне и с наказание пробация. Моли да бъде изменена присъдата, като бъде приложен чл.66 ал.1 от НК и да бъде намалено наложеното му наказание “лишаване от свобода“ и кумулативно наложеното му наказание „глоба“.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата с допълнението към нея за допустима, но неоснователна. Смята, че присъдата е правилна и законосъобразна. По отношение на приложението на чл.66 ал.1 от НК посочва, че не е възможно поради разпоредбите на НК, защото жалбоподателят е бил двукратно осъждан преди настоящото деяние, като е реабилитиран по първото си осъждане на основание чл.86 ал.1 от Нк, а за второто си осъждане е щял да бъде реабилитиран на основание чл.88а ал.2 от НК към декември 2023г., но деянието по настоящото дело е осъществено преди това – през месец март 2023г. Акцентира, че именно факта, че не е реабилитиран предопределя и квалификацията на самото престъпление. По отношение на 2 размера на наказанието – смята, че е опреден в съответствие с разпоредбите на закона и обществената опасност на деянието, според високата концентрация на алкохол, при положение, че по ал.2 се криминализира концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда. Освен това се позовава на справката за нарушител от региона според която лицето и друг път е извършвало нарушения на ЗДвП. Като смекчаващо отговорността обстоятелство приема здравословното състояние на дееца, което смята че е съобразено от съда и поради това е наложено наказанието лишаване от свобода в минимума. Изложените аргументи по отношение на извършването на проверката с дрегера, намира за житейски нелогични и смята, че са резултат от защитна теза. Смята, че заболяванията на жалбоподателя, ако са от характер, който е несъвместим с наказанието лишаване от свобода, следва да бъдат съобразени на етапа на изпълнение на наказанието, тъй като са налице инструменти за отлагане на изпълнението на наказанието или лечение в рамките на затворническото заведение.

Защитникът В. Д. – майка на подсъдимия, в съдебно заседание, поддържа жалбата, допълнението и всичко, което е написано в тях. Изразява недоволство от начина на извършване на полицейската проверка и на водене на заседанията в районния съд, което смята за недопустимо, като твърди, че прокурорът съветвал свидетеля какво да каже. Сочи, че има несъвпадение в показанията на двамата свидетели, а единият свидетел стоял настрани и не видял как точно се извършва проверката; освен това мундщука на дрегера изчезнал; не било проверено местото на проверка; колата се криела зад канара; а единия свидетел признал, че си гледал в телефона. Излага, че била посъветвана да не го казва, но тъй като била упорита и търсела истината и въпреки че „Гарван гарвану око не вади“, можело я перушина, я друга част на гаргата, защото в България много служебни лица грешали. Заявява, че била заплашвана от свидетели по делото. Смята, че В. няма къде да избяга, защото вече е наказан и заради нараняването си вече не може да е шофьор и мисли, че това може да се приеме, като наказание. Моли за подписка, общественополезен труд или да се удържа от заплатата му.

В защитната си реч подсъдимият Д. се извинява, смята, че здравето е по-важно, блъснали са го и е сакат, а да го вкарат в затвора. Посочва, че майка му няма помощи и няма от къде да се храни. Съгласен е с изложеното от защитника си. В последната си дума отново заявява, че здравето е по-важно.

Жалбата е подадена в срока по чл. 319 от НПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд в съдебно заседание провел съдебно следствие по общия ред, при което са събрани гласни и писмени доказателства. Изслушани са обясненията на подсъдимия в хода на съдебното следствие, прочетени са обясненията му дадени в хода на БП на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК, изслушани са показанията на свид.Д. Х. и два пъти е разпитван в хода на съдебното следствие свид. Л. С.. Съдът 3 приобщил писмените доказателства събрани в хода на БП на основание чл.283 от НПК и събрал писмени доказателства и в хода на съдебното следствие.

ШОС приема изложената от РС фактическа обстановка относно проверката с техническо средство и като инстанция по същество, прави следните допълнения и приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В. Й. Д. е правоспособен водач на МПС с категории С, В, АМ, ТКТ. На 05.03.2023г. Д. се е прибрал от работа в дома си при майка си, нахранил се, изпил около 150 грама домашна ракия, взел лекарство срещу болка, което знаел, че не трябвало да се взема с алкохол и легнал са спи. През нощта го заболял много пръста и решил да отиде до МБАЛШумен, за да му бъде оказана помощ. Тъй като нямал пари за такси, се качил в служебния товарен автомобил „*****“ с рег.№ Н *****. Така на 06.03.2023г. след 03:00 часа, след като употребил алкохол, започнал да управлява МПС - товарен автомобил „*****“ с рег.№ Н ***** по улиците на гр. Шумен.

На кръстовището на ул.“Тетово“ с ул. „Паламара“ в посока бул.“Симеон Велики“ в гр.Шумен в периода от 03:00 часа до 04:00 часа били застанали на обичайно място за проверка относно правилата за движение по пътищата служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Шумен - свид.Д. Х. и свид.Л. С.. Когато се задал автомобила на подсъдимия, свид.Д. Х. подал сигнал за спиране за проверка със стоп-палка, като сигнализирал и с фенерче. При спирането на лекия автомобил свид.Х. поискал документите на подсъдимия. В момента в който подсъдимият Д. представял документите си, двамата свидетели Х. и С. вече били заедно до автомобила на подсъдимия и той им лъхнал силно на алкохол, поради което решили да го изпробват с техническо средство. Подс.Д. се съгласил да даде проба и свидетелите му подали запечатан мундщук, който подсъдимият разопаковал собственоръчно. Дал необходимата проба и я предал на проверяващите. Подсъдимият Д. бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер7510” с фабричен номер ARDN0033. Техническото средство отчело наличие на алкохол в издишания въздух от 2.93 на хиляда, като пробата била направена в 03:34 часа на 06.03.2023г. и била регистрирана с №752. Поради установената концентрация на алкохол в издишания въздух от 2,93 на хиляда и на основание чл. 3, ал.2 и чл. 7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, на подсъдимият бил издаден и връчен талон за изследване на употребата на алкохол в кръвта №142150/06.03.2024г. и същият бил откаран от полицейските служители в СО на МБАЛ – Шумен, за даване на кръвна проба. Пристигайки в медицинското заведение, подсъдимият в 03:50 часа отказал да даде кръвна проба пред д-р С. В., която надлежно вписала това обстоятелство в Талона за изследване – надлъжно на листа в лявата му част и се подписала. На талона се подписал и свид.Д. Х., удостоверявайки, че пред него проверяваното лице е направило отказа.

Подсъдимият бил отведен в РУ – Шумен, където бил задържан за 24 часа, считано от часа на установяване на алкохолната концентрация по време на проверката с техническото средство и му бил съставен и АУАН серия GA №875239, за нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 4

ЗДвП, който подсъдимия подписал, без каквито и да било възражения. Във връзка с издадения АУАН, не са постъпили и писмени допълнителни обяснения или възражения в посочения в акта 7-дневен срок.

При установената от него фактическа обстановка, районният съд е приел от правна страна, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 343б ал.2 от НК. С констатациите на въззивния съд, допълващи установената от районния съд фактическа обстановка, не се стига до промяна и на правните изводи на РС. Правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпросът за авторството на деянието е намерил своето правилно разрешение в атакуваната присъда. Правилно първата инстанция е приела, че подсъдимият е извършил престъплението. В тази насока резонно се е позовал на обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, от които става ясно, че същият се е прибрал от работа, след което е изпил около 150 грама домашна ракия и е легнал са спи, но тъй като го заболял много пръста решил да отиде до МБАЛ Шумен, за да му бъде оказана помощ, поради което и се качил в автомобила, тъй като нямал пари за такси. По същество такива са обясненията му дадени като обвиняем в хода на ДП, които са били прочетени по реда на чл.279 от НПК в хода на съдебното следствие. В тях той също заявява, че е употребил 150 гр. ракия след като се е прибрал в дома си. Подсъдимият Д. непоследователно, след смяна на версиите си по различно време в хода на съдебното следствие лансира и версиите: че е залял пръста си с ракия за дезинфекция; че при спирането му за проверка – не бил спрян по законния ред, че са го спрели без стоп-палка, че са му „хакнали дрегера“ през прозореца; че медицинското лице в болницата отказало да му вземе кръвна проба; че имал много операции и намразил инжекциите и затова можел да откаже кръвна проба; че не бил съгласен с резултатите от измерването с дрегера; че в колата е миришело на алкохол, защото е дезинфекцирал пръста си с ракия, малко преди проверката. Тези изявления въззивният съд намира за непоследователни – лансирани в различни етапи в производството /понякога дори различни в едно и също заседание/, които са резултат от предприета защитна теза. Защитната теза на подсъдимия прокарвана и от неговата майка – защитник в производството се опровергава от събраните писмени доказателства по делото приобщени по реда на чл.283 от НПК и от гласните доказателства – от показанията на свидетелите – на свид.Д. Х. и на двукратно разпитвания по искане на защитата на подсъдимия - свид. Л. С.. Показанията на тези двама свидетели са последователни, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви и освен това са в синхрон както с обясненията на подсъдимия, в частта им, че действително е употребил 150гр. ракия вечерта преди проверката, така и с писмените доказателства по делото. От показанията на двамата свидетели безспорно се установява, че в периода от 03:00 до 04:00 часа е следвало да дежурят именно на кръстовището, на което са установили престъплението, на място което редовно се ползва за такива проверки; че са били със светлоотразителни жилетки и обозначени; че свид.Х. е подал сигнал и то не само със стоп палка за спиране, но и с помощта на фенер; че подсъдимият силно им е лъхнал на алкохол и са му предложили да го изпробват за алкохол; че подсъдимият не е отказал тест с техническо 5 средство; че са подали запечатан мундщука, който подсъдимият сам е отворил и след това го е предоставил на проверяващите; че техническото средство е отчело концентрация на алкохол 2,93 на хиляда; че са го придружили до болницата за кръвна проба, където той е отказал такава и след това са го завели в РУ – Шумен, където са му връчили АУАН и Заповед за задържане, считано от часа на установяване на употребеното количество алкохол.