Решение № 349 от 20.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. София, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 1-ВИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. Александрова при участието на секретаря Кристина П. Г. в присъствието на прокурора Р. С. като разгледа докладваното от Е. Александрова Гражданско дело № 20221100112166 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от Министерство на правосъдието, централен орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г., с правно основание чл. 7, б. „f“ вр. чл. 8 от същата конвенция, към която е приложена молба, заедно с придружаващите я документи от Служба за закрила на децата и възрастните - Рейнтал, Швейцария, представлявана от г-жа К.Р., с искане за връщане на детето Л.Г. Г., родена на **** г. в държавата по обичайното му местопребиваване Швейцария, заедно с придружаващите я документи, в превод и на български език.

В молбата и приложените към нея документи се твърди, че родители на детето са Г.

М. Г., родена на ********** г. в гр. Полски Тръмбеш, българска гражданка и Ф. Ш., роден на **** г., в гр. Пьоснек, Германия, немски гражданин, от фактическото съпружеско съжителство на които на **** г. в гр. Фелдкирх, Австрия, е родено детето.

Излага се, че след раждането на детето отношенията между родителите се влошили, като често между тях възниквали конфликти, касаещи издръжката на детето и контакта на Л. с баща й. Г-н Ш. изразявал желание да поддържа контакт с дъщеря си, но майката не му позволявала. С оглед честите конфликтни ситуации, в периода от 29.04.2021 г. до 06.11.2021 г. в семейството било извършено задълбочено социално проучване от местните швейцарски социални служби, което показало, че благосъстоянието на детето е застрашено, не само поради родителския конфликт, но също така било установено, че то е недохранено и без 1 създадени навици за сън. Майката била опредена като неблагонадеждна по отношение грижите за детето и неизпълняваща препоръките, давани й от страна на социалната служба.

Впоследствие със съдебно решение от 12.01.2022 г. било решено родителите да упражняват заедно родителските права по отношение на детето, но същите били лишени от правото да определят местопребиваването му, в съответствие с чл. 310, параграф 1 от Швейцарския граждански кодекс. Посочено е, че съгласно чл. 308, ал. 1 и ал. 2 от същия кодекс, на детето е определен и законен представител. Изложено е, че правото за определяне на местопребиваването на Л. и законното й представителство е предоставено на Службата за закрила на децата и възрастните - гр. Рейнтал за срок от шест месеца, както и че тъй като майката незаконно е извела Л. от страната, едва след доброволното й връщане в Швейцария, на 24.04.2022 г., детето било настанено в Институцията Т., кантон Сейнт Гален за срок от шест месеца.

Докато детето било в тази институция, майката имала право да вижда дъщеря си само на територията на институцията. Тъй като поведението на г-жа Г. започнало да се подобрява, тя показвала готовност за съдействие, посещенията при детето постепенно били удължени и на майката разрешено да се среща с него и вън от институцията.

На 13.08.2022 г. г-жа Г. взела Л., за да упражни правото си на посещение, като трябвало да върне детето до 19 ч. на същия ден. За целта тя депозирала в институцията паспорта си, за да се предотврати повторно отвличане на детето от нейна страна.

Въпреки липсата на паспорт, майката успяла отново да отведе Л. в Р. България, като нарушила наложената мярка за закрила по отношение на определяне на местопребиваването на детето.

Службата за закрила на детето в гр. Рейнтал веднага започнала международно издирване на детето, вследствие на което Л. била локализирана в Р. България, където по настояване на швейцарските власти била настанена в приемно семейство, за да й бъде осигурена защита. В тази връзка било постановено Решение № 152/11.10.2022 г. по гр. дело № 548/2022 г. по описа на Районен съд - Павликени, III състав, по силата на което Л. била настанена в приемно семейство за срок от шест месеца.

На 22.08.2022 г. Службата за закрила на децата и възрастните - Рейнтал подала молба по Хагската конвенция от 1980 г. пред швейцарския централен орган, която постъпила в българския централен орган - Министерство на правосъдието, на 14.09.2022 г., с искане да бъде стартирана процедура за връщането на Л. в държавата на обичайното й местопребиваване – Швейцария предвид факта, че мярката за закрила на детето настаняване в институция, е за срок от шест месеца и започнала да тече от 24.04.2022 г. Към момента на подаването на молбата по Хагската конвенция от 1980 г., родителите все още били лишени от правото да определят местопребиваването на детето.

Излага се, че правните основания за подаването на молбата са извлечени от чл. 8 и чл.

12 във връзка с чл. 3 и чл. 5 от Хагската конвенция, като в конкретния случай, се твърди, че е налице родителско отвличане, извършено под формата на незаконно прехвърляне и 2 задържане на детето на територията на Р. България от неговата майка. Молителят Служба за закрила на децата и възрастните - Рейнтал, на която швейцарският съд е възложил определянето на местопребиваването на детето, не била давала съгласие Л. да се извежда извън Швейцария и да се променя обичайното й местопребиваване.

Посочено е, че съгласно съдебното решение от Швейцария, родителските права по отношение на детето е предоставено на двамата родители, но към момента на незаконно му прехвърляне и задържане в Р. България, никой от тях не е упражнявал ефективно тези права.

Грижите по отглеждане на детето са били поети от Институцията, в която то е било настанено.

Отбелязва се, че молителят Служба за закрила на децата и възрастните - Рейнтал настоява за връщането на Л. и поради факта, че докато детето е настанено в приемно семейство в Р България, то не е в риск, но ако бъде оставено под грижите на майка си, ще бъде изложено на такъв. В молбата за връщане е посочено, че г-жа Г. не осъзнава нуждите на дъщеря си и не е в състояние да се грижи отговорно за нея.

Посочено е също така, че са спазени съответните срокове във връзка с подаване на молбата.

Моли се, на основание чл. 22а от ЗЗДт да бъде образувано гражданско дело за разглеждане на молбата от Софийски градски съд.

Към молбата са представени преписи от следните документи: придружително писмо peг. No 16-02-12/14.09.2022 г. от швейцарския централен орган, ведно с превод на български език; Молба от Служба за закрила на децата и възрастните - Рейнтал, подадена по чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, ведно с превод на български език; Пълномощно по чл.

28 от Хагската конвенция от Служба за закрила на децата и възрастните - Рейнтал, ведно с превод на български език; Удостоверение за раждане на Л.Г. Г., ведно с превод на български език; Съобщение за извършено наказателно престъпление, подадено от Службата за закрила на децата и възрастните, ведно с превод на български език; Съдебно решение от 12.01.2022 г. на Окръжен съд Санкт Гален, ведно с превод на български език; Писмо с peг.

№ 16-02-12/28.10.2022 г. от АСП, Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Павликени, ведно с приложени Социален доклад № СЛ/Д-ВТ-П/807-040/24.10.2022 г. за детето Л. Г. и Решение № 152/11.10.2022 г. по гр. дело №

548/2022 г. по описа на Районен съд - Павликени, 111 състав.

С молба, внесена в Софийски градски съд на 21.12.2022 г., са представени допълнителни документи: Писмо от 05.12.2022 г. от Служба за закрила на деца и младежи, Швейцария, относно това къде ще бъде настанено детето при връщането му в Швейцария, ведно с превод на български език; Препис от швейцарското законодателство в областта на родителските права, ведно с превод на български език. Ответницата Г. М. Г., с писмен отговор, а също и в открито съдебно заседание, оспорва молбата по чл. 8 от Хагската конвенция, като изразява становище, че същата е неоснователна. Сочи, че на първо място, 3 посоченият от молителя за баща на детето - Ф. Ш., не е припознал детето. На второ място оспорва, че обичайното местопребиваване на детето Л. преди прехвърлянето е било в институция Т., Швейцария, тъй като 6-месечният срок за настаняване на детето в тази институция е изтекъл на 24.10.2022 г, като се позовава на обстоятелството, че съгласно т.З от диспозитива на решението на съда, срокът за лишаване на родителите от правото да определят местопребиваването на детето е за шест месеца от началото на пребиваването в институцията, представя писмо на Службата за адресна регистрация от 29 март 2022 г. на Санкт Маргретен, от което е видно, че Г. Г. и Л. Г. са отписани от община Санкт Маргретен.

Твърди се, че детето е следвало майката Г., която 3, 4 месеца преди раждането, се е намирала в Република Австрия, където живеела майка й. Около един месец преди раждането била настанена в общежитие „Майка и дете” във Фелдкирх, Австрия, където е останала и след раждането, общо около три месеца. Впоследствие майката се прибрала в България, където отглеждала детето, като майката с детето е пребивавала в България много по-дълго време, отколкото в Швейцария.

Твърди, че единствено майката е полагала непосредствени и постоянни грижи за детето от раждането му до настоящия момент с помощта на майка си М. Г. К., с изключение на три месеца и половина, когато детето е било в институцията в Швейцария.

На трето място излага, че връщането на детето в Швейцария би го поставило в неблагоприятна ситуация по смисъла на чл.13, б. „b“ от Конвенцията, тъй като съществува риск и сериозна опасност от увреждане физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, тъй като соченият за баща не детето и неговата майка (баба на детето по бащина линия) имат навика да ходят голи пред детето. Сочи, че е невярна информацията, че майката (ответницата) вероятно употребява упойващи вещества и наркотици. Излага, че в град Велико Търново майката притежава собствен тристаен апартамент, работи по трудов договор, като в грижите за детето й помага нейната майка. Сочи, че с Решение № 509/20.12.2022г., постановено по в.гр.дело № 20224100500837 по описа на Окръжен съдВ.Търново, е отменено Решение № 152/11.10.2022г. по гр.дело № 548/2022г. на PC, като Окръжен съд-В.Търново е отхвърлил искането с правно основание чл.28, ал.1, вр.чл.25, ал.1 от ЗЗДетето, предявено от Дирекция „ Социално подпомагане” -Павликени, за настаняване на детето Л. Г. извън семейството в професионално приемно семейство.

Към отговора са представени преписи от следните документи: 1.Акт за раждане № 006112/2018 от 09/07.2018 на немски и в превод на български език;

2. Удостоверение за раждане № 63 от 20.11.2018 г. на Община гр.Павликени;

З. Нотариален акт за покупко-продажба № 61, том II-ри, рег.№ 2668, дело № 223/2021 г.;

4. Нотариален акт за покупко-продажба № 166, том.1, рег.№ 678, дело № 101/2022 г.;

5. Нотариален акт за покупко-продажба № 11, том 1, рег. № 470, дело № 11 от 2009 г.;

6. Информация от Детска градина „Детски свят” с. Долна Липница от 09.01.23 г.;

4

7. Трудов договор № 3/13.10.2022 г.;

8. Карта за медицински преглед от 12.12.2022 г.;

9. Документ за извършени изследвания на немски език, в превод на български език;

10. Доклад от Служба по попечителство М.., Хербург от 27.07.2022 г. от К.Е., на немски език и в превод на български, нот.заверен;

11. Социален доклад от 06 ноември 2021 г. на д-р У.К. до Окръжен съд Рейнтал, на немски език, в превод на български език, нотариално заверен;

12. Решение № 509/20.12.2022 г. по въззивно гражданско дело № 837/2022 г. на ВТОС;

13. Заповед № ЗД/Д-ВТ-П-005/06.01.2023 г. на Дирекция „СП” - Павликени;

14.Писмо от община САНКТ МАРКГРЕТЕН, че Г. М. Г. се е отписала от тази община и има нов адрес в гр. Свищов от 01.12.2021 г.

В съдебно заседание, проведено на 17.01.2023 г. е изслушана ответницата Г. М. Г., разпитан е и свидетел – майката на ответницата Г. М. Г. – М. Г. К..

От показанията на св. К. се установява, че същата от 2008 г. живее в Швейцария, а от 2009 г. е омъжена за съпруга си К. и оттогава живеят заедно, като понастоящем живеят Р.