Определение № 135 от 05.07.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 135 гр. Ловеч, 05.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Търговско дело № 20224300900088 по описа за 2022 година година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от ответника „ВИНПРОМ-ТРОЯН" АД, ЕИК *********, чрез адв. К.

Ж. - М., в която моли съда да допълни постановеното решение в частта за разноските, като му присъди още 4 963.68 лв. - разликата между претендираните и платени 12 696.00 лв. и присъдените 7 732.32 лв.

Излага съображения, че ищецът е предявил срещу ответника два осъдителни иска: 1. главен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл.

318 и чл. 327 ТЗ за заплащане на сумата от 88 529.20 лв. - цената на закупени през 2019 г. кайсиеви плодове и 2. акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД - за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 23.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Посочва, че съдът е отхвърлил изцяло исковете на ищеца, като е присъдил в полза на ответника минималния размер на хонорара само за главния иск без вкл. ДДС. Твърди, че прилагайки чл.2, ал.5 във връзка с чл.7 от Наредбата № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва, че минималният адвокатски хонорар за всеки един от двата иска е съответно: 1. за главния иск - 7 732.34 лв. без вкл. ДДС или 9278.80 лв. с вкл. ДДС и 2. за акцесорния иск - 2 810.11 лв. без вкл. ДДС или 3372.14 лв. с вкл. ДДС.

Пояснява, че хонорарът за акцесорния иск е 27 001.41 лв. и е определен за 1 периода от 3 години от датата на подаване на ИМ - 23.12.2022 г. предвид средната продължителност от 3 години по сходни дела (по 9000.47 лв. на година). При тези доводи е направен извод, че минималният размер на адвокатския хонорар е 12 650.94 лв., при петендирани и заплатени от ответника 12 696.00 лв. Разликата от 45.06 лв. надвишава съвсем малко минималния размер.

На следващо се изтъква, че съгласно трайната практика на ВКС по чл.

2, ал. 5 от Наредбата, съдът, при направено възражение от насрещната страна в срок, може да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не помалко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, се определя върху цената на всеки от исковете поотделно, а не в сбор. Цитира и разпоредбата на §2а от ДР на Наредбата, според която за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. С оглед на това счита, че размерите на минималните възнаграждения по Наредбата, при регистриран по ЗДДС адвокат, се явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС, в това число за процесуално представителство пред съд, поради което крайният размер на дължимото на адвоката възнаграждение включва ДДС.

Направено е искане, ако съдът не приеме, че цената на акцесорния иск е 27 001.41 лв., за този иск да се присъди минималния хонорар за неоценяем иск, който съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата е 1000.00 лв. без вкл. ДДС или 1200.00 лв. с вкл. ДДС.

Моли съда да измени Решение № 37 от 16.05.2023 г., постановено по т.д. № 88/2022 г. по описа на ОС - Ловеч в частта за разноските, като осъди ищеца „Интергруп" ЕООД да заплати на „Винпром-Троян" АД още разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 963.68 лв., от които 1546.46 лв.

ДДС за главния иск и 3372.14 лв. с вкл. ДДС за акцесорния иск или за неоценяем акцесорен иск адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 лв. с вкл. ДДС.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор на молбата от ищеца „Интергруп“ЕООД.

2

При извършената проверка Ловешкият окръжен съд констатира, че молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

С решение № 37/16.05.2023 год., съдът с оглед изхода на спора е осъдил ищеца „Интергруп“ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на „ВИНПРОМ - ТРОЯН“АД, ЕИК *********, сторените в производството разноски в размер на сумата 7 732.32 лв. платено адвокатско възнаграждение, намалено по реда на чл.78, ал.5 от ГПК и 250.00 лв. депозит за вещо лице.

Съдебният състав намира за неоснователно направеното искане за изменение на решение № 37/16.05.2023 г. по т.д. № 88/2022 г. по описа на ЛОС в частта за присъдените разноски. На първо място претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата 88 529.20 лв., представляваща цената на закупени от ответника през 2019 г. кайсиеви плодове, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, не представлява самостоятелен иск. Нейният размер не се определя от съда, а се изчислява в изпълнителния процес за периода от момента на подаване на ИМ до окончателното плащането. Тази лихва не се включва в цената на иска и върху нея не се начисляват разноски, поради което и ответника няма право на разноски за адвокатско възнаграждение. Не може да бъде споделено становището на пълномощника на ответното дружество, че тази претенция представлява неоценяем иск и за нея се дължи възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения поради изложените по-горе съображения, че тя е последица от уважаване на главния иск, а не самостоятелен иск.

В случая съдът е присъдил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие пред настоящата инстанция на ответника „ВИНПРОМ - ТРОЯН“АД в размер на 7732.32 лв., което е съобразено с направеното от ищеца възражение на осн. чл.78, ал.5 от ГПК.

Съдебният състав счита за неоснователни доводите на молителя, че са налице основания за присъждане на ДДС в размер на 1546.46 лв. върху определения размер на адвокатското възнаграждение. С молбата с правно основание чл.248 ГПК от ответното дружество са приложени доказателства за регистрация по ЗДДС на адв.К. Й. Ж. – М.. Към представения списък по чл.80 3

ГПК се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за основния иск в размер на 9324.00 лв. с вкл.ДДС. Към него са приложени Договор за правна защита и съдействие от 10.01.2023 г., фактура № 269/17.01.2023 г. за сумата 6348.00 лв. с вкл. ДДС, Фактура № 274/11.04.2023 г за сумата 6348.00 лв. с вкл. ДДС, както и доказателства за плащането им.

Съгласно §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ЗДДС адвокати, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията и се счита неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Предвид тази разпоредба, върху дължимото възнаграждение следва да се прибавят и 20% ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката. В случая в чл.4 от Договора за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение за делото пред ОС – Ловеч в размер на 10 580.00 лв. без ДДС, от които 50 % или 5290.00 лв. без ДДС платими до датата на подаване на отговора на исковата молба и 50 % или 5290.00 лв. без вкл. ДДС до датата на последното заседание пред ОС – Ловеч. В чл.86, ал.1 от ЗДДС е предвидено, че регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период и посочи издадения данъчен документ, както е в представените два броя фактури. Предоставените от адв.М. правни услуги представляват облагаема възмездна доставка и затова при присъждане на възнаграждението за оказана правна защита и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, определеното възнаграждение в размер на 7732.32 лв. включва ДДС съгласно цитираната нормативна уредба. В мотивите на решението си съдът изрично е посочил, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 12 696.00 лв. са с вкл.ДДС и с оглед този размер е определено адвокатското възнаграждение съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и намалено на основание чл.78, ал.5 ГПК.

Поради изложените съображения съдът счита, че следва да остави без уважение молбата на „ВИНПРОМ-ТРОЯН" АД, ЕИК *********, чрез адв.

К. Ж.-М., с която моли съда на основание чл.248, ал.1 от ГПК да измени решение № 37/16.05.2023 год. по т.д. № 88/2022 г. по описа на ЛОС в частта 4 за разноските.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ВИНПРОМ - ТРОЯН“АД,

ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор М. К. чрез пълномощника адв. К. Ж.-М., с която моли съда на основание чл.248, ал.1 от ГПК да измени решение № 37/16.05.2023 год. по т.д. № 88/2022 год. по описа на ЛОС в частта за разноските, като осъди ищеца „Интергруп" ЕООД да заплати на „ВинпромТроян" АД още разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 963.68 лв., от които 1546.46 лв. ДДС за главния иск и 3372.14 лв. с вкл. ДДС за акцесорния иск или за неоценяем акцесорен иск адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 лв. с вкл. ДДС.

Определението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 5