Определение № 2934 от 17.10.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2934 гр. София, 17.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20258002901183 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника И. К. Г. чрез особен представител, назначен по реда на чл.47,ал.6 ГПК, срещу решение № 132 от 23.12.2024г. на Апелативен съд Велико Търново по в.т.д.№ 183/2024г., с което е потвърдено решението по т.д.№ 91/2023г. на ОС Плевен в частта за уважаване на иска и осъждане на касатора да заплати на основание чл. 433 , т.

3 вр. чл. 500, ал. 1, т.1 от КЗ на ЗК „Лев Инс“ АД сумата 27 948,82 лв., представляваща заплатени обезщетение и ликвидационни разходи за нанесени материални щети на лек автомобил „Ауди А1“ с рег. № EG 212 LD, причинени при ПТП, настъпило на 31.07.2016 г. , в община Парма, Италия по вина на И. Г. като водач на лек автомобил „Киа Карнивал“ с рег. № ЕН 0470 ВР, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 24.04.2023г.

С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и отхвърляне на исковите претенции.

Поддържа се, че отсъстват предпоставките на чл.500,ал.1,т.1 КЗ, тъй като по делото не е доказано, че водачът Г. е шофирал след употреба на алкохол.

Касаторът счита за неправилен извода, че без значение за регресната му отговорност е обстоятелството, дали е бил санкциониран съгласно разпоредбите на италианския закон и за неправилни мотивите, че ако водачът 1 е бил оправдан за управление на МПС след употреба на алкохол над допустимата норма, в негова тежест е да представи доказателства, с които да опровергае констатациите в полицейския доклад. Поддържа, че след като ищецът основава претенциите си на основание употреба на алкохол от застрахования при него водач, именно той следва да представи доказателства в тази насока. Според обжалващата страна единствено с влязъл в сила акт за наложена санкция - влязло в сила наказателно постановление или приравнен акт, издаден в Италия за шофиране след употреба на алкохол, може да се приеме за установено противоправното поведение на водача, а докладът на полицията е недостатъчен да установи спорното обстоятелство. Оспорва се и правилността на изводите, че не е изтекла погасителната давност за предявяване на настоящия иск. Касаторът счита, че след като ищцовото дружество е заплатило на италианския застраховател сумата по щетата на 20.12.2018г., но последният е обезщетил третото увредено лице още на 29.11.2017г., давността за предявяване на регресния иск е изтекла на 29.11.2022г.; тя е изтекла и в случай на прилагане на спирането на течението на давностния срок заради световната пандемия. Възразява срещу правилността на извода, че давността тече от датата на плащането на българския застраховател по щетата - 20.12.2018г. като акцентира и на обстоятелството, че размерът на обезщетението е одобрен от ЗК „Лев инс“ на 05.06.2018г., а плащането е през декември 2018г. Счита за неправилно приложена разпоредбата на чл.378, ал.6 КЗ.

В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:

1/„От значение ли е за търсенето на регресна отговорност да е налице влязъл в сила акт на съдебен или административен орган, за да се счита, че едно лице е причинило ПТП след употреба на алкохол, или е достатъчен само фактът на констатиране на употребата на алкохол от правоохранителните органи, в случая - от италианската полиция; 2/ От кой момент следва да се счита, че тече погасителната давност в случая за търсене на регресна отговорност към ответника - от момента на плащане на застрахователната сума от българския към италианския застраховател или от плащането на застрахователната сума от италианския застраховател към увреденото лице?“ Допълнителната предпоставка е въведена при позоваване на „всички допълнителни основания по 2 чл.280,ал.1,т.1-3 ГПК“ без цитирана съдебна практика по т.1, без посочени актове по т.2 и без обосновка на основанието по т.3. Въведено е и искане за допускане на касационното обжалване при директната предпоставка по чл.280,ал.2,предл. последно ГПК отново без мотивировка за наличието на приложното й поле.

С писмен отговор ищецът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената касационна жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Съдилищата са сезирани с регресна претенция за заплатено обезщетение и ликвидационни такси в полза на собственика на лек автомобил „Ауди А1“ с рег. № EG 212 LD за причинените му имуществени щети на 31.07.2016 г. около 22 ч. при пътно произшествие в община Парма, Република Италия по вина на И. К. Г., в качеството му на водач на застрахован при ЗК „Лев инс“ лек автомобил „Киа Карнивал“ с рег. № ЕН 0470 ВР, ведно със законна лихва. Ищецът е обосновал правото си на регрес с обстоятелствата: че пред негов представител в Република Италия е образувана щета № 0000-160917-611505 по застрахователна претенция от собственика на лек автомобил „Ауди А1“ с рег. № EG 212 LD, извършен е оглед и опис на вредите върху автомобила в резултат на произшествието, направена е експертиза и остойностяване на вредите; ищецът е изплатил на 20.12.2018 г. застрахователно обезщетение в размер на 14 501,98 евро с левовата равностойност 28 500,32 лв.; пътно произшествие е причинено от водача И. К.

Г. при управление на застрахования автомобил след употреба на алкохол над допустимите по закон норми.

Сезирана с жалба на ответника въззивната инстанция е приела за установено наличието на валиден застрахователен договор с ищцовото застрахователно дружество по отношение на управлявания в Италия от водача И. Г. лек автомобил „Киа Карнивал“ с рег. № ЕН 0470 ВР към датата на процесното ПТП.

Съставът на апелативния съд е мотивирал, че приложимо за регресното право на застрахователя по отношение на делинквента, произтичащо от сключения между тях застрахователен договор по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите, е 3 българското материално право, респ. разпоредбата на чл. 500 , ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ.

Като неоснователни са преценени оплакванията във въззивната жалба, че по делото не е доказано деликтно поведение на въззивника в качеството му на водач на застрахованото МПС при осъщественото ПТП на посоченото в исковата молба място и с конкретните участници. Въз основа на приобщения като доказателство полицейски доклад от служител на Общински полицейски корпус, отдел Злополуки при Община Парма; протокол за разпит на водача на другия участвал в пътното произшествие автомобил - С. Т., подписан от него и от полицейския служител, изготвил протокола; заключението на приетата пред първата инстанция САТЕ, работило на база на тези документи, е прието за безспорно установено, че около 22 часа на 31.07.2016г. ответникът е причинил пътно произшествие като е нарушил Закона за движение по пътищата на Италия (в сила от 1991г., представен по делото и в превод на български език) като при навлизане в дъга на завой управляваният от него автомобил е загубил напречна устойчивост навлязъл е в насрещната пътна лента, ударил се е челно – косо в насрещно движещият се лек автомобил „Ауди“ с италианска регистрация, управляван от С.

Т. За неоснователни са счетени оплакванията на въззивника, че след като представеният по делото полицейски доклад не е подписан от него, той няма качеството на документ, удостоверяващ обстоятелствата относно механизма на ПТП и вината му. Даден е отговор, че докладът за ПТП е изготвен от органите на полицията в Италия в изпълнение на служебните им задължения, след оглед на местопроизшествието, поради което се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностните лица пряко възприети от тях факти, включително и за направените от длъжностните лица проверки с помощта на алкотестер за наличието на алкохол при водачите и резултатите от тези проверки.

Анализирано е, че отсъстват доказателства, ангажирането на които е в тежест на ответника, че съгласно изискванията на италианското законодателство за удостоверяване на ПТП е необходимо да се изготви допълнителен документ, извън полицейския доклад, както и че не е оспорена и опровергана автентичността на този доклад.

Въззивната инстанция е анализирала, че съгласно чл. 186 ал. 1 от Закона за движение по пътищата на Република Италия (в сила от 1991г.) изрично е забранено шофирането в нетрезво 4 състояние в резултат на употреба на алкохолни напитки, а в ал. 2 са предвидени различни по тежест административни наказания за нарушения, които не съставляват престъпления.

Анализирано е, че в полицейски доклад се съдържат констатации в резултат на извършена проверка с помощта на алкотестер на наличието на алкохол и при водача И. Г. пробите са положителни и съответно в 23,53 ч. резултатът е 1,12 g/l, а в 00,15 ч. резултатът е 1,02 g/l; че този доклад установява, че автомобилът, управляван от С. Т. е бил повреден п р и пътното произшествие, не може да рестартира, напълно е разрушена цялата лява страна и окачването на колелото, и м а повреда в задния ръб, вдлъбнатини и повреда при контакт от удар в мантинелата в задния десен ръб, експлозия на въздушна възглавница и счупване на предното стъкло, както и че самият водач С. Т. е бил ранен и му е предписан домашен режим на лечение за 10 дни.

Решаващият въззивен състав е мотивирал, че въз основа на писмените доказателства безспорно се установява, че пред представителя на ищцовото застрахователно дружество за Италия - „Декра Италия СРЛ“ на 21.04.2017 г. е предявена застрахователна претенция от водача С. Т. във връзка спроцесното ПТП от 31.07.2016 г., че са образувани щети и пред представителя на ЗК „Лев инс“ в Италия (№ 17/81401-93081 при Декра Италия СРЛ“) и пред ЗК „Лев Инс“ ( № 0000-1609-17-611505), в хода на които, след извършени опис, експертиза и снабдяване с официалния полицейски доклад за ПТП, „Декра Италия СРЛ“ е изплатило застрахователно обезщетение на пострадалия С. Т. в размер на 14 011,98 евро за причинените на автомобила му имуществени вреди при процесното пътно произшествие. За безспорно установено е прието, че след изплащане на обезщетението „Декра Италия СРЛ“ е фактурирало на 04.06.2018 г. извършените разходи по щетата, заведена от С. Т., от които 140 евро за хонорар на експертиза и 350 евро за такса за обработка на документите, както и заплатеното обезщетение в полза на С. Т. в размер на 14 011,98 евро, при което общото задължение на ЗК „Лев инс“ към „Декра Италия СРЛ“ е определено в размер на 14 501,98 евро и тази сума е заплатена от ищеца на италианския му представител на 20.12.2018 г. при изрично посочване на основанието за заплащане на сумата чрез номера на щетата при италианското дружество.

5

Въззивната инстанция е обосновала решаващ правен извод, че при съобразяване на обстоятелството, че застрахователят е изпълнил произтичащото от непозволеното увреждане задължение на въззивника към пострадалото лице за репариране на вреди, настъпили на територията на Италия и подлежащи на репариране в Италия, приложимо за размера на вредите по предявения регресен иск е италианското право. Съгласно разпоредбата на чл. 19 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“), когато едно лице кредитор предяви иск по извъндоговорно задължение срещу друго лице длъжник и трето лице има задължение към кредитора, или действително е удовлетворило кредитора в изпълнение на това задължение, правото, което урежда задължението на третото лице към кредитора определя дали и до каква степен третото лице може да упражни срещу длъжника правата, които кредиторът е имал срещу длъжника съгласно правото, уреждащо тяхното отношение.

Като неоснователни са преценени оплакванията на ответникавъззивник, че не са представени доказателства относно реално нанесените щети на пострадалият лек автомобил „Ауди“, техния обем и стойност, с аргументите, че от представените по делото полицейски доклад, документ за оглед на щетите и от заключението на приетата САТЕ безспорно се установяват тези спорни обстоятелства. Даден е и отговор, че ответникът не е направил възражение, че парична равностойност на вредите, заплатени на пострадалото трето лице, надхвърля дължимото обезщетение за вреди по италианското право, поради което следва да бъде възприет определеният от вещото лице техен размер, платен на пострадалия.