Определение № 3390 от 19.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3390 гр. София, 19.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20258002104408 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответницата С. В. Т. срещу въззивно решение № 386 от 15.07.2025 год., постановено по в. гр. дело № 133/2025 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград, в частта му, в която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 355 от 05.11.2024 год., постановено по гр. дело № 490/2024 год. по описа на Районен съд – Петрич, родителските права спрямо детето В. С. Б. са предоставени на бащата С. И. Б.; определено е детето В. С. Б. да живее заедно със своя баща в жилище на следния адрес: гр. П., ж.к. И.“, бл. , вх. , ет. , ап. ; ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр. П., ж.к. „И.“ бл. , вх. , ет. , ап. е предоставено на бащата С. И. Б.; определен е на основание чл. 59, ал. 2 СК режим за лични отношения между детето В. С. Б. и майката С. В. Б. /с възстановено фамилно име Т./, както следва: 1/ Всеки месец – всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 ч. в събота до 19:00 ч. в неделя, с преспиване; 2/ През лятото – 30 дни по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата през летните месеци /юни, юли и август/, като периодът се определя между родителите най-късно две седмици преди началото му. Ако периодът не е определен от родителите, той ще бъде в периода 1 – 30 август на съответната година. При липса на съгласие между родителите майката ще взема детето, считано от 10:00 ч. на първия ден и ще го връща до 19:00 ч. на последния ден от периода; 3/ Всяка четна година – Великденските празници, за времето от 18:00 ч. на Велики четвъртък до 18:00 ч. на Светли понеделник /деня след Великден/, като майката ще може да взема детето от училище или от дома на бащата и ще го връща в дома на бащата. Новогодишните 1 празници, за времето от 10:00 ч. на 28 декември до 18:00 ч. на 2 януари, с преспиване;

4/ Всяка нечетна година – пролетната ваканция, с време и продължителност определена от МОН за съответната година, за времето от 10:00 ч. на първият ден от ваканцията до 18:00 ч. на последния ден. През Коледните празници, за времето от 10:00 ч. на първият ден от коледната ваканция до 18:00 ч. на 28 декември; 5/ При наличието на взаимно съгласие между родителите майката и детето В. Б. могат да упражняват режима на личните отношения и в различни от посочените периоди.

Бащата е длъжен да не създава пречки и трудности и да не възпрепятства срещите между майката и детето. В уговорените дни и часове за срещи между тях той трябва да предава детето на майката и да направи всичко необходимо, за да могат срещите им реално да се осъществят и майката С. В. Б. е осъдена да заплаща на детето В. С. Б., чрез неговия баща и законен представител С. И. Б., месечна издръжка в размер на 240 лв., считано от влизане в сила на решението относно упражняването на родителските права, ведно с дължимата законна лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, платима до 25-то число на месеца, за който се отнася.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК – по въпросите по чл. 59, ал. 2 СК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд неправилно бил приел, че за да бъде определен найдобрия интерес на малолетното дете следва да бъде съобразено единствено изявлението на другото дете на страните, което към момента на постановяване на обжалваното решение било пълнолетно. Така не били отчетени обстоятелствата във връзка с най-добрия интерес на детето, посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, а именно: желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните му потребности, възрастта пола миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношение към детето. Съображението на съда, свързано с отношението на пълнолетната сестра към тяхната майка покривало критерия „други обстоятелства“, имащи отношение към детето, посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, като този критерий не можело да бъде основния при преценката на най-добрия интерес на детето.

Съгласно чл. 122 СК, носител на родителските права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца бил всеки един от двамата родители, а не 2 пълнолетните деца в семейството, на които законодателят бил вменил единствено задължението да се грижат за своите възрастни или болни родители – чл. 124, ал. 5 СК, но не и задължението да се грижат за непълнолетните си братя и сестри. Правото на детето да бъде отгледано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие като индивид /във физически, умствен, нравствен, социален и всеки друг аспект/ законът обвързвал със задължението на родителя да се грижи за това развитие, като осигурява необходимите условия и средства за личния му живот, образованието и запазването на личните му и имуществени интереси. За родителя тези задължения възниквали с раждането на детето, щом произходът бил установен. Тези задължения не можело да бъдат поети от друго дете в едно семейство, макар и то да е пълнолетно. Поради това необоснован и неправилен бил изводът на въззивния съд, че след като хипотетично съществува възможност едно малолетно дете да прекарва повече време със своята осемнадесетгодишна сестра, чието желание е при раздяла тя да продължи да живее със своя баща, то това е в негов най-добър интерес, поради което упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата.

Така съдът се бил позовал на едно бъдещо несигурно събитие – пълнолетната сестра Й. Б. щяла да завърши средното си образование следващата календарна година, поради което вероятността да промени местоживеенето си била голяма. Освен това следвало да бъде отчетено и обстоятелството, че въззивният съд бил обезсилил първоинстанционното решение в частта му, в която било определено Й. Б. да живее заедно със своя баща в жилището, находящо се в гр. П., ж.к. “И.“, бл. . вх. , ет. , ап. , но в същото време бил приел точно обратното, че Й. Б. занапред ще продължи да живее именно на този адрес, което било недопустимо. Въззивният съд бил анализирал изопачено събраните по делото гласни и писмени доказателства и бил изложил противоречиви мотиви. Не ставало ясно кои са тези конкретни преимуществени качества, които притежавал бащата, не били обсъдени критериите по чл. 59, ал. 4 СК нито поотделно, нито в съвкупност и не била извършена преценка какви са възпитателските качества на бащата, полаганите от него грижи и отношението му към детето, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности. Въззивният съд не бил обсъдил и доводите за упражнено психическо и физическо насилие – с оглед данните, съдържащи се в приетата по делото преписка на РП – Благоевград, ТО-Петрич и в свидетелските показания, от които било видно, че спрямо ответницата от страна на С. Б. в последните години било налице агресивно поведение, изразяващо се в обиди и крещене, отправяни често в присъствието и на двете им деца, имало чести прояви на необоснована ревност. По делото липсвали данни за това дали майката е неглижирала родителските си задължения и не било установено каквото и да било укоримо поведение от нейна страна. Това, че майката била с по-висок родителски капацитет било безспорно доказано от събраните доказателства по делото – участието на С. Б. в отглеждането и възпитанието на децата 3 не било нито равностойно, нито пълноценно. В тази връзка следвало да се имат предвид показанията на брата на ответницата, който бил живял със семейството близо шест години. Въззивният съд изяло бил пренебрегнал спецификата на майчината грижа в отглеждането и възпитанието на децата. Детето В. също било заявило, че:

„Мама я обичам, нямам проблеми с нея“. Разясненията в т. ІІІ от ППВС № 1/1974 год. касаели разделянето на непълнолетни деца, а не на пълнолетно и малолетно дете.

Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Допустимо ли е съдът при решаване на въпроса на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права преимуществено да обоснове своето решение за това същите да бъдат присъдени на бащата, като вземе предвид желанието на малолетното дете да продължи да живее със своя баща след развода на родителите му, както и хипотетичната възможност неговата пълнолетна сестра /или брат/ в бъдеще да продължи да живее заедно със своя баща, без да обсъди в цялост и в съвкупност критериите посочени в чл. 59, ал. 4 СК, критериите посочени в § 1, т. 5 от Закона за закрила на детето и съобрази указанията в ППВС №1 от 12.11.1974 год.?

2/ Допустимо ли съдът при прекратяване на брака с развод, позовавайки се на т. Ill от ППВС №1 от 12.11.1974 год., да постанови, че две деца от едно семейство не трябва да бъдат разделяни, отчитайки желанието на по-малкото от тях да живее след раздялата с по-голямото /сестра или брат/, с оглед обстоятелството, че се касае за предпочитание на малолетно дете за съжителство с негов пълнолетен родственик /брат или сестра/?

3/ Допустимо ли е при развод съдът да приеме, че е в най-добър интерес на едно малолетно дете да прекарва повече време с неговата пълнолетна сестра /или брат/, вместо с неговата майка, с оглед задълженията, които произтичат за всеки един родител от разпоредбите на чл. 122, чл. 123 и чл. 125 СК, когато съдът е възприел по делото, че и двете страни имат еднакъв родителски капацитет?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /цитирана в изложението/. В изложението се навежда и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба С. И. Б. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно в обжалваната част.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че С.

4

И. Б. и С. В. Б. са сключили брак на 13.01.2007 год. и са родители на децата В. С. Б., роден на 19.12.2013 год. и Й. С. Б., родена на 14.05.2007 год. И двамата родители били изразили желание да отглеждат децата. Изложил е съображения, че при определяне на мерките за упражняване на родителските права, критерият, от който се ръководи съдът, е интересът на децата, който трябва да се преценява от гледна точка на повелите на морала и правните принципи – той не се свежда към някакво тясно материално уреждане, а се състои в правилното физическо и духовно развитие и в социалното формиране на детето. Сега критерият е изведен в чл. 59, ал. 4 СК, според който съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.