Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 552 от 27.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 961/2025
Вид
Решение № 552
Подписан
27.11.2025
В сила
27.11.2025
Състав
Станислав Стефански, Еманоел Вардаров, ЛЮБКА МИЛКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.179 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.123 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.123 ал.1 т.3 б."в" · Закон за движението по пътищата
  • чл.40 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.410 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.500 ал.1 т.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.201 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. Велико Търново, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20254100500961 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№838/12.06.2025г. по гр.дело№2858/2024г. на ВТРС, съдът е: -приел за установено в отношенията между страните, че С. Н. С. с ЕГН**********, с адрес: гр.В.Т. ул.“***, дължи на ЗЕАД„Булстрад Виена иншурънс груп“ЕАД с ЕИК:000694286, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица” пл.”Позитано”№5, сумата 275.00лв., представляваща регресна претенция по чл.500 ал.1 т.3 от КЗ за платено от ЗЕАД„Булстрад Виена иншурънс груп“ЕАД застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по отношение на лек автомобил „***“ с ДК№***, за настъпило ПТП на 10.11.2023г., около 08:35часа в гр.В.Т. ул.„***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК(12.06.2024г.) до окончателното изплащане на вземането , за която сума е издадена Заповед№656/13.06.2024г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№1853/2024г. на ВТРС; -осъдил С. Н. С. с ЕГН**********, с адрес: гр.В.Т. ул.“***да заплати на ЗЕАД„Булстрад Виена иншурънс груп“ЕАД с ЕИК:000694286, със седалище и адрес на управление: гр.София район 1

„Триадица” пл.”Позитано”№5, сумата от общо 775.00лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адв.възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.дело№1853/2024г. на ВТРС и разноски за държавна такса, адв.възнаграждение, възнаграждение за свидетели и за вещо лице, направени по гр.дело№2858/2024г. на ВТРС.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от С. Н. С.(чрез адв.М. Н. от ВАК) против Решение№838/12.06.2025г. по гр.дело№2858/2024г. на ВТРС. Счита, че решението е неправилно.

Първоинстанционният съд неправилно не бил приел възраженията, че увреждания по автомобила не били в дясната, а в лявата му част. Според протокола за ПТП(графа „видими щети на МПС“) органите на реда установили, че по автомобила на водач 2 - А.М. има деформация на задна лява част, т.е. противоположна част на тази, за която застрахователят заплатил обезщетение. В този смисъл обезщетението за изброените вреди в дясната част на автомобила на А.М., очевидно не било заплатено по повод ПТП между неговия автомобил и този на С.. Като само на това основание искът следвало да бъде отхвърлен. Незнайно защо ВТРС, пренебрегвайки изцяло установеното от органите на реда и обективизирано като фактическа обстановка в протокола за ПТП, който не бил оспорен от страните и бил приет от съда, дал вяра и кредитирал свидетелските показания на А.М.(лицето, което е собственик на другото МПС и на което застрахователят е заплатил обезщетение), който имал интерес от изхода на делото. Първоинстанционният съд не следвало да кредитира показанията на свидетеля. Кредитирайки заключението на вещото лице, ВТРС не съобразил, че то противоречи на констатациите в протокола за ПТП относно коя част от автомобила е била увредена. Счита, че не било установено заплатените от застрахователя вреди на А.М., да са именно по повод настъпилото ПТП на 10.11.2023г. Моли да бъде отменено изцяло Решение№838/12.06.2025г. по гр.дело№2858/2024г. на ВТРС и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се направените разноски пред двете инстанции. По делото е подадена молба(преди съдебното заседание) от въззивника(чрез адв.М. Н. от ВАК). Моли да бъде уважена въззивната жалба. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна ЗЕАД„Булстрад Виена иншурънс груп“ЕАД. По делото е подадена молба(преди съдебното заседание) от въззиваената страна ЗЕАД„Булстрад Виена иншурънс груп“(чрез адв.К.

Др.Х.), с която оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски пред въззивната инстанция(адв.възнаграждение). В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника адв. възнаграждение и искане за неговото намаляване, с оглед правната и фактическа сложност на делото.

2

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон(т.1 на Тълкувателно решение от 09.12.2013г. по тълк.дело№1/2013г. - ОСГТК ВКС). Атакуваното решение е валидно и допустимо - в обжалваните части.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр. II от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, въззивният съд квалифицира предявените обективно съединени искове като такива по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.500 ал.1 т.3 от КЗ; чл.86 от ЗЗД.

Между ЗЕАД„Булстрад Виена иншурънс груп“ЕАД и С. Н. С. е била сключена за лек автомобил „***” с ДК№*** застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № * * * , със срок на действие:

29.04.2023г.-28.04.2024г.

По делото е представен Протокол№*** за ПТП относно настъпило ПТП на 10.11.2023г., при което в гр.В.Т., ул.***, С. Н. С., управлявайки лек автомобил „***” с ДК№***, при движение на заден ход блъснал паркирания лек автомобил ***“ с ДК№***, като му нанася материални щети. В графите „видими щети на МПС“, за участник1(лек автомобил „***”) е попълнено „деформации по дясна странична част“, а за участник2(лек автомобил ***“) е попълнено „деформации по задна лява част“. В графата „Обстоятелства, причини и условия за ПТП, извършени маневри, други материални щети“ е 3 отбелязано: „у-к1 при движение на заден ход с лява задна част блъска у-к2, който е паркиран, в странична дясна част, след което напуска мястото на ПТП…“.

След причиняване на ПТП-то ответникът напуснал мястото преди идването на органите на полицията и не оказал съдействие за установяване на вредите. Съставен бил и АУАН№1033150/10.11.2023г.

По образуваната пред ОД на МВР В.Т. преписка и съставен

АУАН№1033150/10.11.2023г., на С. Н. С. било издадено Наказателно постановление№***, с което му било наложено наказание „глоба“ за извършени нарушения на чл.40 ал.1 от ЗДвП и на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП(водачът се движи на заден ход, без да се е убедил, че пътят е свободен от ППС; водачът не спира и не установява последиците от ПТП…).

По подадено от собственика на увредения лек автомобил ***“ с ДК№*** заявление в ЗЕАД„Булстрад Виена иншурънс груп“ЕАД била образувана застрахователна преписка№***. След извършен оглед било установено, че в резултат на виновно причиненото от С. произшествие са увредени предна дясна врата, външна дръжка предна дясна врата, задна дясна врата и капачка странично дясно огледало. Общият размер на имуществените вреди за възстановяване на щетите по този автомобил, ведно с необходимите за това консумативи и труд са оценени на 275.00лв., която сума била изплатена от ЗЕАД„Булстрад Виена иншурънс груп“ЕАД на собственика на 15.11.2023г. чрез превод по посочена банкова сметка.

От страна на ЗЕАД„Булстрад Виена иншурънс груп“ЕАД е отправена регресна покана, до С. Н. С. за възстановяване в полза на застрахователя ЗЕАД„Булстрад Виена Иншурънс Груп”ЕАД на определеното обезщетение в размер на 275.00лв.

От заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебна авто-техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на извършения ремонт на увреденото МПС възлиза на 280.00лв. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че уврежданията по лекия автомобил „БМВ“ са в неговата дясна част. Като причина за настъпването на ПТП се изтъква несъобразяване с габаритите на лек автомобил „***” от страна на водача му при изпълнение на маневра движение на заден ход, изразяваща се в недостатъчно осигурена дистанция между лявата страна на лекия автомобил 4

„***” и дясната страна на паркиралия лек автомобил ***“, довела до контакт и получаване на уврежданията. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и му дава вяра.

На 12.06.2024г. по подадено заявление е било образувано ч.гр.дело№1853/2024г. на ВТРС. В полза на ЗЕАД„Булстрад Виена Иншурънс Груп”ЕАД била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С.

Н. С. за: сумата 275.00лв., представляваща регресна претенция по чл.500 ал.1 т.3 от КЗ за платено от ЗЕАД„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ЕАД застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по отношение на лек автомобил „***“ ДК№***, за настъпило ПТП на 10.11.2023. около 08:35часа в гр.В.Т. ул.„***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 145.00лв. - направени разноски по делото(платени ДТ 25.00лв. и 120.00лв. – адв.възнаграждение).

Срещу заповедта за изпълнение длъжникът депозирал възражение по чл.414 от ГПК и заявителят ЗЕАД„Булстрад Виена Иншурънс Груп”ЕАД предявил положителен установителен иск.

В първоинстанционното производство са ангажирани гласни доказателства. Св.А. Ат.И.(работещ в Сектор „ПП“ при ОД на МВР В.Т.) посетил процесното ПТП в гр.В.Т. ул.*** и установил, че единият автомобил бил паркиран, а водачът на другия автомобил напуснал мястото на ПТП. На водача на лекия автомобил „Пежо“ бил съставен АУАН. За възникналото ПТП бил съставен Протокол за ПТП. Св.А. М.А.(собственик на лек автомобил ***“ с ДК№***) потвърждава, че като автомобилът му бил увреден на 10.11.2023г.

Колата била паркирана пред дома на св.А. в гр.В.Т. ул.*** и когато свидетелят слязъл пред дома си сутринта, установил, че автомобилът му бил ударен от пасажерската страна и увредени били огледало, предна и задна дясна врата.

По камери от близкия магазин установили водача на МПС, ударило автомобила на свидетеля. На място пристигнали полиции и след това бил установен водачът на другия лек автомобил. Свидетелското показание се явява по своята логическа същност мнение, резултат на една логическа операция на силогизъм, като впрочем в основата си e и всяко съдебно решение. Следва да се зададе въпросът не дали свидетелят правилно е разсъждавал при възприемане на известни явления, а дали той казва право, т.е. действително ли е възприел факта и така ли го той предава, както го е 5 възприел. В тази връзка св.показания следва да възприемат като обективни, и неопровергани от останалия събран доказателствен материал.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото.

Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор с делинквента на основанията, изрично посочени в закона. В чл.500 ал.1 т.3 от КЗ се дава право на застрахователя да предяви регресен иск срещу причинителя, застрахован по договора за застраховка „Гражданска отговорност“, когато последният е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина(в този случай тежестта на доказване носи виновният водач…).