Решение № 3320 от 15.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3320 гр. Пловдив, 15.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330118049 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415. ГПК.

Образувано е по искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД срещу Й. Д. Д., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1885.11 лева – главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****** от ********* г. и 483.85 лева – лихва за забава за периода 20.10.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 01.09.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 19.10.2022 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 14993/2022 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски.

Твърди се, че между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****** от ********* г. по реда на ЗПФУР, с който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 2200 лева, преведена на ответника по посочен от него начин на каса на „Изи пей“. Срокът за връщането й изтекъл на 13.07.2019 г. Договорът бил сключен онлайн, чрез средствата за комуникация от разстояние. Кредитополучателят кандидатствал, чрез интернет страницата www.minizaem.bg, на която създал потребителски профил. Кредиторът изпратил електронно съобщение, с което запознал кредитополучателя с общите условия по договора и му представил преддоговорна информация. След като кандидатът бил одобрен, той получил на личната си електронна поща договор и общи условия за писмено потвърждаване, чрез електронно подписване чрез електронна платформа www.signnow.bg. Договорът бил сключен чрез електронно подписване на посочената електронна платформа. Била уговорена и договорна надбавка в размер на 40.15 % фиксирана. По договора била заплатена от ищеца сума в общ размер на 659 лева, от която със сума в размер на 314.89 лева е погасена главница, със сума в размер на 140.01 лева е погасена възнаградителна лихва и със сума в размер на 204.10 лева е погасена неустойка по договора. Оснали са непогасени търсените суми.

Тъй като ответникът не е изплатил задълженията си по договора за потребителски 1 кредит изцяло, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано ч. гр. д. № 14993/2022 г. на ПРС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.1 ГПК, като в законоустановения срок бил предявен и искът за установяване на вземанията въз основа на заповедта.

В срока за отговор по чл.131 ГПК е ангажиран такъв от назначения на ответника особен представител. Сочи се, че исковете са неоснователни. На първо място се оспорва наличие на облигационна връзка между страните. Оспорва ищецът да е предоставял кредит на ответника. Наред с това, счита, че договорът бил недействителен, поради противоречие с разпоредбите на чл.11 ЗПФУР, доколкото не му била предоставена преддоговорна информация за параметрите на договора, както и съгласие за сключване на такъв. Излага доводи за недействителност на договора за кредит и на клаузата за възнаградителна лихва.

Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 14993/2022 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация: чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр.с чл. 6 ЗПФУР във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието на посоченото облигационно правоотношение – Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****** от ********* г. , сключен, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР , както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/, предаването на уговорената сума на ответника, уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на възнаградителна лихва, настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства, както и да установи възраженията си, че сключеният договор е недействителен на сочените в отговора основания. При установяването на фактическия състав на вземанията ответникът следва да докаже, че задълженията са погасени.

Спорно по делото е сключен ли е между страните договор за кредит, предоставена ли е на ответника заемна сума и валидно ли е сключен договорът за кредит.

Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай се твърди, че кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна.

2

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис, в редакцията му към 28.02.2019 г., електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.

Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация , съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП, в прил. ред. ДВ, бр. 34/в сила от 7.10.2001 г. Същото може да бъде възпроизведено и върху хартиен носител, което не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, то се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. В настоящия случай обаче от представените по делото договори не се удостоверява извършването от ответника на посоченото в исковата молба електронно потвърждение, за да се приеме, че ответникът е дал съгласие за сключване на договор за заем с описаните в исковата молба параметри.

Съгласно чл. 9 ЗЕДЕП електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора.

Съдът приема, че такова известие е изпратено от ответника, видно от представения по делото договор за кредит № ****** от ********* г. /л.7/ и съгласие с параметрите на договора, като в случая е налице неквалифициран електронен подпис - отразените индивидуализиращи данни на ответника в договора и изразено съгласие за сключване на договор за заем с главница 2200 лева, договорна лихва в размер на 528.95 лева и неустойка за неизпълнение за предоставяне на обезпечение – 1224.60 лева или общо задълженията по договора са уговорени в размер на 3953.55 лева.

Вземанията по договора са индивидуализирани в самия договор № ****** от ********* г. /л.7/, сключен с неквалифициран електронен подпис - отразените индивидуализиращи данни на ответника.

Наред с това по делото е представена разписка, подписана от ответника, с която същият е декларирал, че е получил сумата в размер на 2200 лева от „Изи Финанс“ ЕООД, с основание договор за заем № ****** /л.99/.

С оглед изложеното съдът приема, че между страните е сключен договор за заем с посочените в него параметри, в който е декларирал, че му е предоставена преддоговорна информация

От ответника е направено възражение, че договорът за кредит е сключен в противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове 3 разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е неустойката, която по начина по който е уговорена няма за цел да санкционира потребителя за неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а представлява допълнително възнаграждение за кредитора.

Като не е сторено това, не е включена стойността на неустойката към ГПР, е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК и на основание чл.22 ЗПК договорът за кредит се явява недействителен.

С оглед изложеното доколкото договорът е недействителен, на основание чл.23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, което е сумата в размер на 1885.11 лева.

Ответникът не доказа, че е заплатил по договора за кредит, сума различна от главницата, която да бъде приспадната от чистата стойност по кредита.

С оглед изложеното искът за главница ще се уважи до пълния предявен размер, а за обезщетение за забава в размер на 483.82 лева, ще се отхвърли като неоснователен.

Като законна последица от уважаване на иска за главница ще се уважи и претенцията за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 19.10.2022 г. до окончателното плащане.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за двете страни.

Ищецът доказа разноски в заповедното производство в размер на 47.38 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение или общо сума в размер на 97.38 лева, от която на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от претенциите, ще се присъди сума в размер на 77.49 лева.

В исковото производство ищецът доказа следните разноски: 50 лева, платена държавна такса, 400 лева – платено адвокатско възнаграждение.

В исковото производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски, направени от ищеца са в размер на 550 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от претенциите, ще се присъди сума в размер на 437.66 лева.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Й. Д. Д., ЕГН **********, с адрес:

********************************** ДЪЛЖИ НА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап.1 сума в размер на 1885.11 лева – главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****** от ********* г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 19.10.2022 г. до окончателното 4 плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.