Решение № 144 от 03.08.2022, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 96/2022
- Вид
- Решение № 144
- Подписан
- 03.08.2022
- В сила
- 12.09.2022
- Състав
- Росица Богданова Савова, Мария Стоянова Танева, Татяна Христова Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал.3, изр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 144 гр. Кюстендил, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Б. Савова
Членове:
Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20221500500096 по описа за 2022 година
С.М.Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. ***, обжалва Решение № 260339 от 03.12.2021г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1830/2020 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС - Дупница е признал за установено по отношение на И.М. СТ., Л. М. Р., С.М.Б., И.В.. Г., Р. М. М., че М. Г. К. като наследник на Г.Д.Д. е собственик на лозе от 0,4 дка в м. „Кафтаро“, землището на с. Ресилово, при съседи ПИ с № 027142,027141,027140, и е осъдил ответниците да заплатят на ищцата К. деловодни разноски в размер на 270лв.
Въззивникът счита така постановеното решение за неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Сочи, че районният съд не е изложил мотиви в решението си, а само изброил представените и събрани по делото доказателства, без да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност.
Твърди, че владението на наследодателя на ищцата не е било добросъвестно по смисъла на чл. 317 от ЗИСС/отм./, тъй като не било получено на юридическо основание. В този смисъл навежда доводи в подкрепа на твърдението, че същият не е бил носител на правото на собственост върху процесния имот към момента на внасянето на земята в ТКЗС 1 с. Ресилово през 1957 г., тъй като към този момент не бил изтекъл предвиденият 20 годишен давностен срок според приложимия за случая чл. 34 от ЗД /отм./. Посочва различия в описанието на имота, който ищцата претендира (лозе) и описаният в опис-декларация от наследодателя й имот (нива) с площ 0.4 дка. Твърди, че имотът № 027110 – собственост на наследниците на М.Г., не граничи с лозе, собственост на Г.Д. а с друг имот на наследодателя на ищцата - ливада с площ 0,5 дка, за който ПК била възстановила собствеността на площ 1 дка (т.е. с 0,5 дка повече). Позовава се на заключението на вещото лице по приетата СТЕ.
Възразява срещу извода на съда, че наследодателят на ответниците не е имал имот в местността „Кафтаро“, аргументирайки се с представените писмени доказателства, заключението на вещото лице. и неговите изявления в съдебно заседанание, че местности „Над селото“ и „Кафтаро“ са идентични.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявения иск.
Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна М.
Г. К. чрез пълномощника й адв. С.В. от АК - Кюстендил, с който се оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна. Възразява се срещу твърдението, че ищцата не била доказала наследодателят й да е придобил процесния имот по давност, с оглед обстоятелството, че по делото не се твърдяло давностно владение като придобивно основание, а същият имот е придобит по сила на наследяването. Прави се възражение за нищожност, респ. материална незаконосъобразност на т.8 от Решение № 03 от 04.09.1994 г. на ПК гр. Сапарева баня в частта относно възстановеното право на собственост по отношение на имот № 027110 по картата на възстановената собственост в землището на с.Ресилово, аргументирайки се, че за един и същи имот били издадени решения в различни масиви и различни местности.
Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендират се разноските във въззивното производство.
Кюстендилският окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима като изходяща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
За да се произнесе относно допустимостта му, въззивният съд, съобрази следното:
Производството пред РС Кюстендил е образувано по искова молба, подадена от М.Г.
К. ( наследник на Г.Д.Д.) срещу И.М. СТ., Л. М. Р., С.М.Б., И.В.. Г., Р. М. М.,наследници на М.Г. Г. , като се иска признаване за установено , че наследодателят й е бил собственик „към момента на колективизацията“, (т.е.на образуване на ТКЗС) на процесния имот, 2 описан като лозе с площ 0,400 дка, шеста категория, в землището на с.Ресилово, в м.“Кафтаро“, при граници и съседи към посочения минал момент: Й.Д.Д. и П.Н.С.
С обжалваното решение районният съд е постановил, че ищцата е собственик като наследник на Г.Д.Д. (т.е.по наследствено правоприемство) на лозе от 0,4 дка в м. „Кафтаро“, землището на с. Ресилово, като са посочени следните съседи
:“ПИ с №
027142,027141,027140“ ( очевидно по действаща КВС).
Видно от представените от страните писмени доказателства, с Решение № 699/02.02.1993г. на Поземлена комисия - Сапарева баня е възстановено правото на собственост на наследници на Г.Д.Д. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на земеделски имоти, сред които по т.5 е посочен следният имот: Лозе от 0,400 дка, шеста категория, находящ се в землището на село Ресилово в местността „Кафтаро", при граници:....., заявен с пореден № 6 от заявлението и установен с Опис-декларация № 401." От заключението на в.л.Й.А.а и приложена скица от геодезическото заснемане на имот от 0,400 дка в местността „Кафтаро" в землището на с.Ресилово на н-ци на Г.Д.Д.. , в резултат на извършените технически дейности е установено, че посочените граници на заснетия имот , с площ 0,450 дка, в м."Над селото" попадат в част от следните имоти: № 027141 – н-ци на .А.Д.Д., 027142 – н-ци на Й.Д.Д. и № 027110 - на н-ци на М.Г.Г.., като вещото лице уточнява, че не граничи с имоти на С., както е вписано в опис-декларацията.
С решение № 03 от 04.09.1995г. ПК - Сапарева баня е възстановила правото на собственост на наследници на М.Г. Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници имоти, в т.ч. по т. 8 „използ.ливада от 2,167 дка , шеста категория , местността „Над селото“, имот №27110 по картата на землището.Вещото лице сочи, че „в опис-декларацията на М.Г.
Г. няма записани имоти в м.“Кафтаро“, а в местността „Над селото"са записани следните имоти: по т.5 Нива с площ 3,00 дка и т.6. Нива с площ 1 дка, т. 13 Нива с площ 0,8 дка. В графа:съседи е записано – пшеница“. Правото на собственост на така посочения имот в решение № 03 от 04.09.1995г. на ПК - Сапарева баня е възстановено на наследници на М.Г.
Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници по т. 8: „използ.ливада от 2,167 дка , шеста категория , местността „Над селото“, имот №27110 по картата на землището е в помалък обем от заявения .Вещото лице сочи и, че при справката в Служба" Земеделие и гори" - Сапарева баня се констатира, че в един и същи масив са издадени решения за местностите : "Над селото", „ Кафтаро", Карагюр", като напр.съседният имот 27140 е възстановен с решение на ПК като имот в местността „.Карагюр“ на н-ци С.Д.Д.; респ.при извършено геодезическо заснемане по преписка на В.Й.Д.в за имоти на н-ци Й.Д.Д. за имоти в м..Кафтаро с площ 0,400 и „Кафтаро" - 0.900 дка по преписка вх.№
1916/18.12.1991г. на н-ци на Й.Д.Д. е видно, че новозаснетите имоти попадат върху част от имот 27140/възстановен в м.Карагюр/ , имот 27110 /възстановен в местн."Над селото".
Когато възстановяването на собствеността върху земеделски имот се извършва в стари реални граници, възстановените имоти следва да съответстват по площ, категория, граници и местоположение на притежаваните към момента на обобществяване на земята.
3
Спор за материално право е налице не само в случаите когато различни лица претендират, че са били собственици на определен имот към момента на обобществяването му, но и когато се претендира възстановяване на собствеността на различни имоти в стари реални граници, но се спори за точното им местоположение. В последния случай искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е единственият способ да се установи имотът на коя от страните е имал местоположение, съответстващо на процесния имот. От ищцовата страна е инициирана административна процедура по възстановяване на имота, поради което е налице правен интерес и искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим ( изрично - Решение № 94 от 2.06.2011 г. по гр. д. № 920/2010 г., II г. о.на ВКС).
Приема се, че установяване съществуването или несъществуването на вещни права към минал момент е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи – напр. чл.
14, ал. 4 ЗСПЗЗ, чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ, чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.). Тези искови производства са специални, изрично предвидени с цел след приключването им да бъдат признати права към настоящия момент и реализирани правни възможности за придобиване на такива права.
Съобразявайки горното обаче , съдът намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск по смисъла на чл. 270, ал.3, изр. последно ГПК, доколкото от постановеното от него решение е видно, че произнасянето не е към правнорелевантен минал момент, а към настоящия .
При това положение постановеното решение се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено (с оглед правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК), делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск – съобразно заявения петитум.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 260339 от 03.12.2021г., постановено по гр.д. № 1830/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Дупница за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по предявения иск.
Настоящото решение може да се обжалва с касационна жалба касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
4 пред Върховния
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5