Решение № 103 от 12.05.2026, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 169/2026
- Вид
- Решение № 103
- Подписан
- 12.05.2026
- В сила
- 10.06.2026
- Състав
- Радослава Маринова Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 80 и 81 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 80 и 81 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 103 гр. Ихтиман, 12.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20261840200169 по описа за 2026 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
ДЗЗД „ДЖЕН ДУЙ ЖП ЕЛИН ПЕЛИН“ ЕИК 177407472 е обжалвало електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506107***, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като е погасен по давност.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:
На **.**.2023 г. в 14.20 часа с устройство № 10371, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на път I-8, км 123+404 е бил заснет товарен автомобил с рег. № СВ*****В, който се е движел с посока нарастващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
В последствие е установен собственикът на автомобила, като на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаването на атакувания електронен фиш му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП – за това, че за превозното средство не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като е нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
1
От представеното извлечение от доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установява, че системата е отчела, че за ППС с рег. № СВ*****В нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Съгласно представеното становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ към Националното тол управление за сегмента, в който е отчетено нарушението, не е била подадена тол декларация към момента на преминаването на ППС, като дължимата сума е в размер на 0,61 лева.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е допустима, доколкото е спазен 14-дневеният срок от получаването на издадения електронен фиш.
По същество жалбата за това, че административнонаказателното преследване е погасено по давност, е основателна.
В принципен план в ЗАНН са уредени три хипотези на погасяване на административнонаказателното производство:
І. Погасяване на административнонаказателното производство преди неговото образуване /по чл. 34, ал. 1 ЗАНН/: не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
ІІ. Погасяване на административнонаказателното преследване /по чл. 34, ал. 3 ЗАНН/: ако е съставен АУАН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
В производството по установяване и наказване на административни нарушения чрез електронен фиш сроковете по чл. 34 ЗАНН са неотносими, тъй като тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН от откриване на нарушението се отнася до съставяне на акт за установяване на административно нарушение, а шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН се отнася до издаването на наказателното постановление, а при производството при установяване ни наказване на нарушение чрез електронен фиш не се съставя АУАН и не се издава НП.
ІІІ. Давност за изпълнение на административното наказание /по чл. 82 ЗАНН/ административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Тук законът предполага влязло в сила наказателно постановление, респ. електронен фиш (необжалвано или потвърдено от съда), откогато започва да тече и давността.
IV. Освен предвидените в ЗАНН давностни срокове , в съответствие с разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, съгласно която по въпросите на вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите от общата част на Наказателния кодекс, за погасяване на административнонаказателното производство са приложими и нормите на чл. 80 и 81 НК, уреждащи института на обикновената и абсолютната погасителна давност за извършено престъпление. Тази давност започва да тече от довършването на престъплението. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за престъпления, за които е предвидено наказание, различно от лишаване от свобода, наказателното преследване се изключва по давност след изтичане на три години. Съгласно чл. 81, ал. 2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност, като абсолютната давност 2 съобразно чл. 81, ал. 3 НК е четири години и половина.
Правната теория и практиката еднозначно приемат, че давността представлява обстоятелство, изключващо отговорността, т.е. разпоредбите на Наказателния кодекс досежно давността по силата на чл. 11 ЗАНН са приложими и в административнонаказателното производство
В случая е установено, че нарушението е извършено на **.**.2023 г., а издаденият електронен фиш е връчен на **.**.2026 г., т.е. след изтичане на предвидената в закона обикновена давност.
По делото не са представени надлежни доказателства от страна на наказващия орган (чиято е доказателствената тежест в производството) за това, че са извършвани каквито и да е действия, от които да може да се приеме, че давността е била прекъсната.
При това положение, след като административнонаказателната отговорност е погасена по давност, не е необходимо да бъде обсъждано по същество извършено ли е административно нарушение и правилно ли е квалифицирано то, а електронният фиш – да бъде отменен и административнонаказателната преписка – прекратена.
Независимо от горното съдът намира за уместно да отбележи, че макар и обективно да е установено, че е било допуснато нарушение на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, тъй като не е била заплатена дължимата тол такса за превозното средство, собственост на жалбоподателя, при преминаването му в района на ПП I-8, то издаденият електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като наложената имуществена санкция в размер на 2500 лева противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност след като избегнатата тол такса е в размер на 0,61 лева, в какъвто смисъл е и решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело C-61/23.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506107***, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3