Определение № 267 от 14.05.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 267 гр. Монтана, 08.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20241600500185 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), а заседанието е подготвително по чл.

267 от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „ДЗИ-О.з.“ Е А Д , ЕИК *, представлявано от законните си представители главен изпълнителен директор К.Ч. и изпълнителен директор Б.В., действащо чрез процесуалния си представител адвокат Б. Б., преупълномощен от адвокат Г.Я., срещу Решение № 69 от 14.02.2024 г., постановено по гр. д. № 1026/2023 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана, 2- ри състав, с което е отхвърлен осъдителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 1, с правно основание чл.

410, ал. 1, т.2 от КЗ, във връзка с чл. 49 от ЗЗД, за осъждане на Агенция „П. и.”-гр. *да заплати на „ДЗИ-О. з.“ ЕАД сумата от 106,70 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка ,,Каско+” във връзка с щета 44011112113681, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-23.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото дружеството е осъдено да заплати на Агенция „П.и.”-гр. *сумата от 350,00 лв., представляваща направени в производството разноски.

След извършена ex officio проверка по реда на чл. 267 от ГПК въззивният съд намира, че в обжалваното съдебно решение е допусната 1 очевидна фактическа грешка. Такава може да бъде допусната само в диспозитива на решението, но не и в мотивите към него. В случая в диспозитива на решението не е отразена волята на съда, личаща от мотивите, което практиката на върховната съдебна инстанция приема, че представлява очевидна фактическа грешка (в този смисъл е Решение № 321 от 26.09.2012 г., постановено по гр. д. № 54/2012 г., I г. о. на ВКС).

С отговора на исковата молба ответникът Агенция „П.и.“-гр. *е направил искане в производството да бъде привлечено като трето лицепомагач „П. Н.“, гр. *, ЕИК *(л. 43, 44 от първоинстанционното дело на Софийски районен съд). С Определение № 1047 от 08.08.2023 г., постановено по гр. д. № 1026/2023 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, на основание чл. 219 от ГПК, първоинстанционният съд е конституирал ДЗЗД „П.Н.“ в качеството на трето лице-помагач на страната на ответниковата държавна институция Агенция „П. и.“-гр. *(на гърба на л. 4 от първоинстанционното дело на Районен съд-гр. Монтана) и същото е било призовавано за участие в проведените открити съдебни заседания-за първото съдебно заседание (л. 8 от първоинстанционното дело) и е известено за следващото открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване (на гърба на л. 51 от първоинстанционното дело). Целта на привличането на третото лице в гражданския процес, от една страна, е то да помага на привличащата го главна страна (чл. 219 от ГПК), а от друга страна, да бъде обвързано от силата на мотивите по отношение на привличащата страна, както и от силата на пресъдено нещо по отношение на насрещната страна в производството (чл.

223 от ГПК). След като привличането е допуснато, съдът е длъжен да впише в диспозитива на решението, че то е постановено с участие на трето лицепомагач и страната, на която помага. Това е необходимо, за да има яснота по отношение на субектите, които решението обвързва, в съответното процесуално качество. Пропускът на съда да посочи в диспозитива, че по делото участие е взело трето лице-помагач може да бъде отстранен по реда за поправяне на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК (в този смисъл са Решение № 37 от 15.07.2020 г., постановено по гр. д. № 3440/2019 г., г. к., І г. о. на ВКС, Решение № 37 от 15.07.2020 г., постановено по гр. д. № 3440/2019 г., I г. о., ГК на ВКС, Определение № 60617 от 04.08.2021 г., постановено по гр. д. № 851/2021 г., г. к., ІV г. о. на ВКС). Именно такъв пропуск въззивният съд констатира.

2

Видно от мотивите на първоинстанционното решение (на гърба л. 74, трети абзац от делото на Районен съд-гр. Монтана), съдът е посочил, че по делото е конституирано като трето лице-помагач ДЗЗД „П.Н.“ , ЕИК *и че същото е изразило становище по главния и обратния иск. В диспозитива на обжалваното решение обаче липсва отбелязване, че то е постановено при участие на това трето лице- помагач. С оглед на това въззивният съд намира, че е налице несъответствие между формираната воля на районния съд в изложените мотиви и външното й изразяване в диспозитива на решението.

Въззивният съд може да констатира служебно очевидна фактическа грешка и да върне делото на съда постановил обжалвания акт за поправката й (в този смисъл е Решение № 335 от 23.10.2012 г., постановено по гр. д. № 262/2012 г., III г. о. на ВКС). Ето защо, производството по делото пред въззивната инстанция следва да се прекрати, а делото да се върне на Районен съд-гр. Монтана, 2-ри състав, за провеждане на производство за поправка на очевидна фактическа грешка.

След провеждане на производство за поправка на очевидна фактическа грешка, делото следва да се администрира и да се изправи на въззивния съд за произнасяне по въззивната жалба.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело № 185/2024 г., по описа на Окръжен съд-гр. Монтана.

ВРЪЩА делото на Районен съд-гр. Монтана, 2-ри състав, за провеждане на производство за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 69 от 14.02.2024 г., постановено по гр. д. № 1026/2023 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана , 2-ри състав, съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4