Определение № 323 от 27.01.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323 гр. Варна, 26.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100500132 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 270001/24.11.2022г. по рег истратурата на ВРС подадена от М. Н. Х., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител срещу решение № 260431/11.11.2022г. постановено по гр.д.№ 16307/2020г., в частта, с която са отхвърлeни предявените от М. Н. Х. искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника Т. Н. Г. да заплати сумата от 5000 лева - обезщетение за ползването на ид.ч. от самостоятелен обект с ид.

*** по Кадастралната карта на гр.Варна, представляващ апартамент в гр.

Варна, район „Приморски“, ул. „Царевец“ 9, бл. 9, вх. Б, ет. 7, ап. 46 за периода от 03.07.2020г. до 03.02.2022г. , както и сумата от 800 лева – сбор от мораторните лихви върху всяка дължима месечна сума за посочения период начислена от датата на дължимостта й до 03.02.2022г., както и законната лихва върху главницата считано от 03.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати по сметка на РС-Варна държавна такса по разгледаните искове по чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД в размер на 250 лева.

Въззивникът – М. Х. оспорва решението в обжалваните му части с твърдения за неправилност, необоснованост и противоречие с материалния закон. Излага, че по делото са установени елементите от фактическия състав на предявената искова претенция по чл.31, ал.2 от ЗС, а именно наличието на съсобственост при равни квоти с ответницата по отношение на имота с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Варна, наличието на нот.покана до ответника Т. Г. от 03.07.2020г., с която последната е поканена да участва при уреждането на наследствените им правоотношения, както и да заплаща обезщетение за ползването на съсобствения имот, както и фактическо пречене от страна на ответницата жалбоподателката да ползва съсобствения имот. Счита, че предявеният иск по чл.31, ал.2 от 1

ЗС и обусловеният от него иск по чл.86 от ЗЗД е основателен и по тези съображения се моли за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Т. Н. Г., чрез процесуалния й представител. Счита жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно в обжалваните части. Не оспорва, че между страните е налице съсобственост по отношение на процесния имот на ул.“Царевец“ бл.9 в гр.Варна, както и че на 19.07.2020г. е получена нот.покана от М. Х., но счита че същата е имала за цел единствено прекратяване на съсобствеността между двете по отношение на наследствените им имоти. Посочва, че жалбоподателката не е правила опити да ползва по какъвто и да било начин собствената си част от процесния апартамент нито преди, нито след изпращане на нот.покана. Напротив излага, че М. Х. не е посещавала имота, не е демонстрирала желание да го ползва, не е претендирала получаване на ключове, а единствено заплащане на обезщетение за лишаване от ползване. Моли решението на ВРС в обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощник и особен представител с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение.

Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени доказателствени искания.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 270001/24.11.2022г. по регистратурата на ВРС подадена от М. Н. Х., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител срещу решение № 260431/11.11.2022г. постановено по гр.д.№ 16307/2020г., в частта, с която са отхвърлeни предявените от М. Н. Х. искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника Т. Н. Г. да заплати сумата от 5000 лева - обезщетение за ползването на ид.ч. от самостоятелен обект с ид.

*** по Кадастралната карта на гр.Варна, представляващ апартамент в гр.

Варна, район „Приморски“, ул. „Царевец“ 9, бл. 9, вх. Б, ет. 7, ап. 46 за периода от 03.07.2020г. до 03.02.2022г. , както и сумата от 800 лева – сбор от мораторните лихви върху всяка дължима месечна сума за посочения период начислена от датата на дължимостта й до 2

03.02.2022г., както и законната лихва върху главницата считано от 03.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати по сметка на РС-Варна държавна такса по разгледаните искове по чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД в размер на 250 лева.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 132/2023г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.02.2023г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3