Присъда № 687 от 25.11.2024, Софийски районен съд

Мотиви към присъда № 687 от 25.11.2024 г. по НОХД № 14259/2024 г. на СРС, НО, 16 състав

Софийска районна прокуратура (СРП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 109/2024 г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр. пр. № 8145/2024 г., по описа на СРП срещу К. Б. Д. за това, че на 18.01.2024 г. в гр.София, в магазин „***“, хх, направил опит да отнеме чужди движими вещи: три броя шоколади „Росбери крем“, с единична цена 3,19 лв., на обща стойност 9,57 лв.; три броя шоколади „Орео“, с единична цена 3,19 лв., на обща стойност 9,57 лв.; седем броя шоколади „Милка карамел“, с единична цена 3,19 лв., на обща стойност 22,33 лв.; два броя вафли „Черноморец“, с единична цена 1,39 лв., на обща стойност 2,78 лв.; едни брой вафла „Чудо“, на стойност 1,25 лв., всичко на обща стойност 45,50 лв., от владението на Н. И. И. - управител на магазина, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като престъплението останало недовършено, поради независещи от дееца причини - задържането му от К. И. С. - охранител в магазина – престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

Подсъдимият К. Д. в хода на разпоредителното заседание и в самото съдебно следствие, при условията на гл. XXVII, чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и депозира съгласие да не се събират доказателства относно тези факти.

В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като намира, че същото се доказва безспорно от събраната на досъдебното производство доказателствена съвкупност. Моли от съда да признае привлеченото към наказателна отговорност лице за виновно в извършването на престъпление по основния състав на кражбата. Намира, че случаят не е маловажен, като се позовава на завишената степен на обществена опасност на дееца, обусловена от предходно негово осъждане за престъпно държане на голямо количество наркотични вещества, в изпитателния срок на присъдата за което е извършено и процесното деяние. Държавният обвинител счита, че при индивидуализация на наказанието следва да бъде отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство именно наличното осъждане на подсъдимия, а смекчаващо отговорността му обстоятелство открива в относително ниската стойност на предмета на кражбата. Прокурорът предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да бъде редуцирано с една трета и да се изтърпи при първоначален общ режим.

Служебно назначеният защитник на подсъдимия – адв. Б.-К. счита, че инкриминираните действия на подзащитния й следва да бъдат квалифицирани като маловажен случай на кражба – съответно да бъде приложена разпоредбата на чл. 218б от НК поради отсъствие на законови пречки за това. Защитникът поставя акцент върху наличните смекчаващи отговорността на Д. обстоятелства - младата му възраст, признанието му за извършеното деяние, неблагоприятните социални условия в неговото ежедневие, невъзможността му да осигурява прехраната си и тази на своето семейство, отсъствието на други противообществени негови прояви след процесното деяние, полагания от него общественополезен труд, изразеното още на досъдебната фаза желание да сключи споразумение. Защитата намира за непропорционално и несъответно на целите на наказанието налагането на наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия, тъй като той вече е осъзнал грешката си и е взел мерки да не допуска подобни прояви занапред.

В хода на съдебното следствие подсъдимият К. Д. признава фактите, изложени в обвинителния акт, като се признава и за виновен. Възползва се от правото си да даде обяснения, в които разкрива затрудненията си в житейски и семеен аспект, произтичащи от психическите заболявания на близките му роднини, които се налагало да издържа.

1

В своята лична защита в хода на съдебните прения подсъдимият изцяло се присъединява към процесуалната позиция на своя защитник и изразява съжаление за своята постъпка. В последната си дума моли да му бъде наложено най-лекото възможно наказание – „глоба“.

Въз основа на подробния анализ на събраните по делото доказателства, и при отчитане признанието от страна на подсъдимият Д. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът, като прецени и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият К. Б. Д. с ЕГН **********

Към 18.01.2024 г. свидетелят Н. И. бил назначен на длъжността „управител“ на търговски обект – магазин „***“, разположен на адрес хх. В тази връзка той бил материално-отговорно лице за находящите се в магазина стоки, които били изложени за продажба и били собственост на търговско дружество „*** България ЕООД енд КО” КД. В този ден свидетелят И. по работен график бил първа смяна, от 06:00 часа до 14:30 часа.

По същото време на територията на търговския обект се намирала и свидетелката К.

С., която работела като „началник охрана“.

На 18.01.2024 г. в магазина влязъл подсъдимият К. Д.. Той обходил щандовете и взел от там следните вещи: три броя шоколади „Росбери крем“, с единична цена 3,19 лв., на обща стойност 9,57 лв.; три броя шоколади „Орео“, с единична цена 3,19 лв., на обща стойност 9,57 лв.; седем броя шоколади „Милка карамел“, с единична цена 3,19 лв., на обща стойност 22,33 лв.; два броя вафли „Черноморец“ , с единична цена 1,39 лв., на обща стойност 2,78 лв.; един брой вафла „Чудо“, на стойност 1,25 лв., всичко на обща стойност 45,50 лева.

Подсъдимият укрил вещите в панталона си, като поведението му било наблюдавано от свидетелката С.. Освен това Д. подбрал от предлаганите продукти и една безалкохолна напитка, която заплатил на касата на магазина. Той напуснал касовата зона на магазина без да заплати стойността на останалите гореописани вещи, които бил скрил в панталона си, след което се насочил към изхода на търговския обект. В този момент обаче свидетелката С. спряла подсъдимия с молба да извади незаплатените си стоки. След като го направил, била установена липсата на съответните продукти от магазина, за което бил уведомен управителят И., а впоследствие бил подаден и сигнал до МВР.

През това време подсъдимият бил отведен до обособено помещение, където да изчака пристигането на компетентните полицейски органи. Процесните движими вещи били описани в съставената на място разписка, в която били отразена и тяхната единична стойност, както и общата равностойност на вещите. Отзовалите се на сигнала полицейски служители снели обяснения от присъстващите лица и установили самоличността на подсъдимия, след което го транспортирали до сградата на 06 РУ-СДВР, където Д. бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа.

Възприетата от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на подсъдимия, което се подкрепя от доказателствата и доказателствените средства, събрани на досъдебното производство и проверени от съда при постановяване на определението по чл. 372, ал. 4 от НПК – дадените в хода на ДП обяснения от подсъдимия К. Д.; показанията на свидетелите Н. И., К. С., К. Е., А. И. и В. В.; писмените доказателства - справка за съдимост на подсъдимия Д., писмена разписка с опис на отнетите стоки, пълномощно за делегиране на управленски правомощия и задължения във филиал на магазин „***“ в кв.

„Овча купел“, както и справки за липса на издавани срещу подсъдимия наказателни постановление за престъпления по чл. 218б от НК и други.

Съдът изгради фактическите си констатации в резултат на цялостен анализ на 2 доказателствените материали съгласно изискването на чл. 373, ал. 3 вр. с чл. 305, ал. 3 от НПК. Същите в своята съвкупност са непротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, относими към предмета на доказване, събрани и приобщени при спазване на законоустановения ред, поради което съдът ги кредитира изцяло.

В основата на своите фактически изводи съдът постави на първо място показанията на свидетелите Н. И. и К. С., които към инкриминирания момент са били на смяна в търговския обект на ощетеното юридическо лице „*** хх. Техните показания служат като източник на пряка доказателствена информация относно времето, мястото и обстоятелствата на извършване на деянието, идентификацията на предмета на престъплението и предприетите действия за неутрализиране на възможността да бъде установена трайна фактическа власт върху отнетите стоки.

Показанията на двамата свидетели са подробни, обективни и последователни, като изцяло се подкрепят от обясненията на подсъдимия от досъдебното производство.

Анализирайки показанията на тези свидетели, съдът прие, че именно подсъдимият К. Д. е направил опит да отнеме от магазин „***“ хранителните стоки, описани в обвинителния акт, като е поставил същите в панталона си и е опитал незабелязано да напусне магазина без да заплати тяхната стойност на касата за обслужване на клиенти. Така наведените данни кореспондират напълно на съставената и приложена като л. 10 от ДП разписка, удостоверяваща възстановяването на фактическата власт над вещите в полза на техния собственик.

Показанията на свидетелите К. Е., А. И. и В. В. – полицейски служители, отзовали се на сигнала за извършената кражба, послужиха на съда за изясняване на авторството на деянието. Тези свидетели са установили самоличността на извършителя след задържането му в обособената стая на територията на магазина. Разпитите на тези трима свидетели намират доказателствена опора в останалите приобщени по делото материали, поради което съдът им се довери изцяло.

Авторството на деянието се установява по несъмнен начин и от самопризнанията на подсъдимия Д., включително и дадените от него обяснения още след привличането му като обвиняем на досъдебната фаза. В тях той признава, че е посетил магазина и от него е откраднал шоколади и вафли, чиято цена не е заплатил поради липса на финансови средства.

Обясненията на Д. се анализират в контекста на двойствената им природа на доказателствено средство, но също и на основно средство за защита. В случая съдът намира обясненията на подсъдимия за достоверно доказателствено средство, което способства за установяване механизма на деянието и мотивите за извършването му.

Съдът се довери и на приобщените по делото писмени доказателства. От наличната по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан с влязло в сила протоколно определение от 24.10.2023 г. на СГС, за престъпление по чл. 354а, ал.1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. А съставената на 18.01.2024 г. разписка доказва връщането на отнетите движими вещи на техния собственик, като от същия документ се установява и техния вид и единична продажна цена.

Съдът намира, че всички гласни и писмени доказателства и доказателствени средства по делото са непротиворечиви, взаимно се допълват и в пълнота изясняват фактическата обстановка по делото, като подкрепят направеното от подсъдимия признание на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

За постановяването на осъдителна присъда по чл. 194, ал. 1 от НК е необходимо съдът несъмнено да установи съществуването на следните предпоставки – отнемане на чужди движими вещи от владението на друго лице, без негово съгласие, с намерение за 3 противозаконно присвояване на вещите, като деянието е извършено умишлено.

В случая са налице всички съставомерни признаци от обективна страна на състава на престъплението, което се потвърждава и от направеното самопризнание от подсъдимия, устойчиво поддържано от него в хода на цялото наказателно производство. От показанията на свидетелите безспорно се установява предметът на престъплението – множество на брой захарни изделия – шоколади и вафли, за чието безвъзмездно разпореждане владелецът Н. И. като управител на магазина не е изразил съгласие. От свидетелските показания се установява времето и мястото на деянието, както и точният размер на вредите и тяхната собственост.

Предмет на престъплението кражба може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност, включително и пари. Изпълнителното деяние на кражбата се състои в самото отнемане на вещта от владението на друго лице. Същото се осъществява само с действие и се изразява в това, че деецът прекратява фактическата власт върху вещта, която до момента се осъществява от друго лице, и установява своя фактическа власт върху нея. Кражбата е резултатно престъпление, като престъпният резултат е промяна на фактическата власт върху предмета на посегателство.