Решение № 41 от 30.03.2022, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Дулово, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретАя Нина Р. Станчева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20213410100360 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „****“ АД с ЕИК ****, със седОище и адрес на управление: гр.****, пл. „****” № ****, представлявано от **** срещу О. О. А. с ЕГН **********, от с.Ч, ул****, предявен по реда на чл. 422 от ГПК във вр с чл. 415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № 61 от 19.03.2021г. за изпълнение на пАично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 128/2021г. по описа на РС – Дулово, за сумите от:

7 875.00лв. - представляваща неплатена сума по Запис на заповед с падеж 13.01.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.03.2021г. до окончателно плащане на задължението,

- 1 736.88лв. – представляваща лихва за забава за периода от 13.01.2019г. до 16.03.2021г.,

-597.24лв. – разноски по заповедното производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди в подадената искова молба, че че със Запис на заповед издаден на 13.12.2018г., ответникът се е задължил да му плати сумата от 7 875.00 лв. на падежа 13.01.2019г. За събиране на сумата по издаденият запис на заповед, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и с изпълнителен лист по ч.гр.дело № 128/2021г. на РС-Дулово. Били присъдени лихва за забава и разноски.

Срещу ответника в качеството му на длъжник било образувано изпълнително дело в СИС при ДРС. В срока по чл. 414, О.2 от ГПК ответникът е възразил писмено срещу заповедта за изпълнение, което е обусловило правния интерес от завеждане на иск.

1

В законоустановеният срок не е депозиран отговор на исковата молба от ответника, не е изразил становище по допустимостта и основателността на иска. Не е представил писмени доказателства. Не изразил становище по представените от ищеца доказателства. Исковата молба е връчена на ответника по реда на чл.44, О.2 от ГПК.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК във вр. чл. 535 от ТЗ. Предявен е след успешно провеждане на производство по чл. 417 от ГПК и връчване на заповедта на длъжника и е процесуОно допустим.

В първото по делото съдебно заседание, ищецът чрез процесуОният си представител адв.П. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Oтветникът не е изразил становище по иска, като не е депозирО писмен отговор в законоустановения срок, не е изпратил представител, който да се яви в първото по делото съдебно заседание, и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Съдът намира, че са нОице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

На ответника е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.

С оглед изложените в исковата молба твърдения и предвид представените от ищеца писмени доказателства съдът намира, че предявения иск е вероятно основателен, но само и единствено по отношение на 7 875.00лв. - представляваща неплатена сума по Запис на заповед с падеж 13.01.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.03.2021г. до окончателно плащане на задължението.

Ищецът е представил по заповедното производство в оригинО издаден на 13.12.2018 г. запис на заповед/л.9 от ч.гр.дело № 128/2021г. по описа на РС-Дулово/, който е с падеж на плащане -13.01.2019г.

От съдържанието на същият се установява по безспорен начин, че по този запис на заповед ответникът се е задължил да плати на ищеца на 13.01.2019г., само и единствено сумата от 7 875.00 лв.

С оглед на това искът на ищеца да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата от 1 736.88лв., представляваща лихва за забава за периода от 13.01.2019г. до 16.03.2021г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, защото такава лихва не е уговорена за плащане със записа на заповед.

Предвид приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че предявения иск е вероятно основателен за сумата от 7 875.00 лв.

При нОичието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предявеният иск следва да бъде частично уважен за главницата от 7 875.00 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното 2 плащане, а за претендираната лихва за забава следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на разноските по заповедното и по исковото производство:

Такива следва да бъдат присъдени на ищеца, но съобразно уважената част на иска.

Съобразно разрешението дадено в т. 11 от ТР по Тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на установителният иск по чл. 414, респ. чл. 422 от ГПК.

В заповедното и в исковото производство са направени разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в размер на по 597.24 лв./ 2 х 192.24лв. за ДТ и 2 х 405.00лв. за адвокатско възнаграждение/. Размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с посоченият размер в НАедба № 1/2009г. за размера на минимОните адвокатски възнаграждения и същото въпреки частично уважаване на иска не следва да бъде намОявано.

По отношение на дължимата държавна такса такава е внесена върху общата цена на дължимото пАичното задължение за което ищецът в качеството на заявител е поискО от заповедния съд издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

При предявен установителен иск за сумата от 9611.88 лв. и при уважен иск за сумата от 7 875.00 лв., разноските които следва да се присъдят за държавна такса по двете фази на производството е в размер на по 157.50 лв./ 7875.00 лв.от 9611.88 лв. = 81.93%, а 81.93% от 192.07лв. =157.50лв./

С оглед изложеното, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на по 562.50 лв. за исковото и заповедното производство. От тази сума 157.50 лв. е за държавна такса и 405.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, Дуловският районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че О. О. А. с ЕГН **********, от с.Ч, ул****, дължи на „****“ АД с ЕИК ****, със седОище и адрес на управление: гр.****, пл. „****” № ****, представлявано от ****, сумата 7 875.00 лв. (седем хиляди осемстотин седемдесет и пет лева) – дължима по запис на заповед издаден от 13.12.2018г., с падеж – 13.10.2019г., за която е издадена Заповед № 61/19.03.2021г. за изпълнение на пАично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 128/2021г. по описа на РС-Дулово, ведно със законната лихва върху сумата от 7 875.00лв., считано от 17.03.2021г. до окончателно плащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният установителен иск за сумата от 1 736.88лв./хиляда седемстотин тридесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 17.01.2019 г. до 16.03.2021 г.

3

ОСЪЖДА О. О. А. с ЕГН **********, от с.Ч, ул****, да заплати на „****“ АД с ЕИК ****, със седОище и адрес на управление: гр.****, пл. „****” № ****,сумата от 562.50 лв./петстотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, направените разноски по Гр.дело № 360/2021г. по описа на Районен съд – Дулово.

ОСЪЖДА О. О. А. с ЕГН **********, от с.Ч, ул****, да заплати на „****“ АД с ЕИК ****, със седОище и адрес на управление: гр.****, пл. „****” № ****,сумата от 562.50 лв./петстотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, направените разноски по ч.гр.дело № 128/2021г. по описа на Районен съд – Дулово.

Решението не подлежи на обжОване.

Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от Силистренски окръжен съд в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл. 240, О. 1 от ГПК.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________

4