Решение № 467 от 16.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241000502049 по описа за 2024 година

САС е сезиран с въззивна жалба от двете страни по гр.д. 3263/23 г. по описа на СГС. Производството е по иск на физическо лице срещу Прокуратурата на РБългария на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. С решение по делото № 2474/24.04.24 г. съдът е осъдил Прокуратурата на РБългария да заплати на ищеца Д. Г. Г. обезщетение за незаконно обвинение, с налагане на най-тежката мярка за неотклонение, понесена за срок от почти една година, в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 10.09.22 г. и е отхвърлил претенциите до заявения размер от 90 000 лв.

Ищецът обжалва решението в отхвърлителната му част, а ответникът – в осъдителната, като и в двете жалби се навеждат доводи за неправилно прилагане на принципа на справедливостта при определяне на паричния еквивалент на вредите от неимуществено естество, като според ищеца вредите му са подценени, а според ответника – обезщетението е завишено. Довод на прокуратурата е, че самото досъдебно производство е било кратко, по обвинение за едно престъпление, повдигнато на едно лице и оправдателната присъда не е била обжалвана.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

Всяка от страните поддържа жалбата си и оспорва тази на противната страна.

При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустими жалби, насочени срещу валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се проверка за правилността на решението с оглед доводите за неправилност.

Въз основа твърденията на страните и според доказателствата, намиращи се в кориците на първоинстанционното дело, в рамките на очертания предмет на проверка, САС приема следното:

1

Доказано е, че срещу ищеца било повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7 и т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК (приобщено е като доказателство воденото наказателно дело). Доказва се с удостоверение, издадено от ГДИН при МП (л.9), че за времето 27.08.21 г. – 25.08.22 г. ищецът бил с най-тежката мярка за неотклонение – задържане под стража, изтърпявана съответно в ареста на бул. Г.М.Димитров № 42 и ЦСЗ. Периодът на задържане е една година без 2 дни.

С присъда 188/25.08.22 г. СРС признал ищеца за невинен по повдигнатото обвинение. Това потвърждава твърдението на въззивника ответник за протичане на наказателното производство в кратък срок.

Влизането в сила на оправдателната присъда обосновава наличие на незаконно обвинение. От това следва, че задържането под стража като мярка за неотклонение на обвиненото лице по повод така повдигнатото обвинение е също незаконно.

За установяване вредите на ищеца са събрани гласни доказателства – показания на баба му – В. Н. (л. 40) и негов приятел – К. К. (л. 41). Двамата свидетели акцентират върху психичната рефлексия на задържането над психиката на ищеца. Той получил паник атаки, и заживял под страх от повторяемостта им, сънят му се разстроил, изпадал в депресивни състояния, отчуждил се от приятелите си, които също се отдръпнали от него (само двама от предходното обкръжение на ищеца останали с него), разделил се с приятелката си, която го напуснала след неговото задържане. СГС не зачита така дадените показания като обективни и безпристрастни.

Настоящият състав приема, че въпреки съдебното минало на ищеца (осъждан за нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди) ограничаването на свободата му като мярка за неотклонение сериозно е накърнило възможността на ищеца да води живот, съобразен с желанията и разбиранията му, лишило го е от конституционно гарантирани права, поставило го е в среда на престъпници и го е приобщило към живот на сериозни ограничения. Продължителността от , година във време, в което животът на младия човек е най-интензивен поради енергията и волята да опознава и вписва себе си в непознатото обосновава допълнителен негатив от изтърпяване на взетата мярка. Поради това за ищеца са настъпили неблагоприятни последици, чиято продължителност не може да се преустанови незабавно с постановяването на оправдателна присъда. Основно неблагоприятно обстоятелство, според този състав, е усещането, че заради предходното осъждане на ищеца ще му бъдат вменявани деяния, които реално не е извършил. Това е достатъчно да породи изживяване на различност и страх от бъдеща несправедливост.

Същевременно ищецът основава доказването на твърденията си за неимуществени вреди само на събраните гласни доказателства – показания на близки хора, които свидетелстват за отражение на задържането върху психиката на ищеца.

Представена е частна психологическа експертиза, която поради обстоятелството, че не е съставена в рамките на висящ процес, при спазване изискванията на ГПК, не може да бъде ценена като доказателство. Ищецът не е поискал допустимата в процеса психологическа експертиза, не е ангажирал доказателства за посещение на лекар(и) и прием на медикаменти. С оглед на това недоказана остава по-висока от обичайната (характерна за подобен род неправомерно деяние спрямо човек в идентична възраст) интензивност на негативните изживявания заради задържането му под стража за период от една година, така и продължителността на тези изживявания. Като отчита тези обстоятелства, настоящият състав приема, че постановеното от СГС решение е правилно и като такова следва да се потвърди. Присъждането на по-високо обезщетение би било неоснователно, а намаляването му – несправедливо.

Тъй като настоящият състав достига до извод за правилност на обжалваното 2 решение, същото следва да се потвърди, а на основание чл. 272 ГПК настоящият състав се ползва от мотивите на първоинстанционния съд.

Въззивникът ищец е представил договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащане на хонорар от 5350 лв. САС приема, че направеното от въззивника-ответник възражение за прекомерност на разноските е основателно.

Делото е рутинно, протекло в единствено съдебно заседание, без събиране на нови доказателства при изяснена от СГС фактическа обстановка. На това основание прилага разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и намалява доказаното като заплатено адвокатско възнаграждение от 5350 лв. до сумата 1 500 лв.

Водим от разгърнатите съображения, САС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2474/24.04.24 г., постановено по гр.д.

3263/23 г. по описа на СГС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Прокуратурата на РБългария да заплати на Д. Г. Г. разноски за въззивното производство в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3