Решение № 2015 от 03.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2015 гр. София, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Албена Александрова

Мария В. А. при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Мария В. А. Въззивно гражданско дело № 20231100513400 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 15841/03.10.2023 г. по гр.д. № 6148/2022 г. на СРС, 35 състав, съдът е отхвърлил предявения от Р. А. М. срещу М. Ж. Ж. иск с правно основание чл.

109 ЗС за осъждане на М. Ж. Ж. да преустанови неоснователните си действия, с които създава пречки за упражняване от Р. А. М. на правото си на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Красно село”, ж.к. „Красно село”, кв.

„Борово”, бл. ****, представляващ апартамент с идентификатор *** по КККР. Със същото решение съдът е осъдил Р. А. М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на М. Ж. Ж. сумата от 1750 лева, представляващи разноски по делото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата Р. А. М.. В жалбата са релевирани оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че СРС е оставил без уважение доказателствените искания на ищцата за допускане на съдебнотехническа експертиза по делото и за задължаване на ответницата да представи строително разрешение за извършване на основен ремонт и съгласие на останалите етажни собственици за това. Твърди се, че по този начин ищцата е била лишена от възможността да докаже незаконосъобразните действия на ответницата във връзка с извършения ремонт. Поддържа се, че СРС не е обсъдил представения Констативен протокол № 1/17.10.2022 г., с който се установява овлажняване по щранговете и тръбите, т.е. наличие на нов теч след този от пролетта на 2021 г. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение, като е възприел свидетелите на ищцата като заинтересовани от изхода на делото, а в същото време изцяло е кредитирал свидетелите на ответницата. Сочи се, че свидетелите на ответницата са били допуснати въпреки възраженията на ищцата. Твърди се, че СРС е тълкувал 1 едностранно представените книжа от Столична община, като не е отчел, че общинските органи задължават ищцата да върне съществуващото преди ремонта състояние на апартамента, тъй като се касае за промяна на разположението на помещенията. Сочи се, че изготвените по делото експертизи са изготвени близо година след допускането им и същите не отразяват действителното състояние на процесните теч и шум. Твърди се, че неправилно СРС е градил изводите си на представени от ответницата Конструктивно становище от инж. А.А. и Термографско изследване на Е.К., срещу които своевременно е възразено. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявената претенция.

Претендират се разноски по делото.

В законоустановия срок е постъпил отговор на жалбата от ответницата М. Ж.

Ж.. В отговора се поддържа, че жалбата е неоснователна. Твърди се, че правилно СРС е счел, че законността на извършеното преустройство е неотносимо към предмета на настоящия спор. Твърди се, че първоинстанционният съд е обсъдил твърденията на ищцата за непрекъснат и за многократно повтарящ се теч, като е счел, че няма доказателства за това течът да е предизвикан от страна на ответницата. Поддържа се, че лицата по чл. 172 ГПК не са изчерпателно изброени и съдът правилно е преценил, че свидетелите на ищцата са заинтересовани от изхода на делото, доколкото свид. В. живее на съпружески начала с ищцата, а свид. В. е нейна дългогодишна приятелка.

Поддържа се, че СРС правилно е счел, че попадането в кръга на лицата по чл. 172 ГПК не означава, че показанията не трябва да се обсъждат заедно с другите доказателства по делото. Твърди се, че показанията на свид. В. и В. не са кредитирани в частите относно първопричината за теча, тъй като казаното от тях е в противоречие с установеното с писмените доказателства и експертизите по делото. Поддържа се, че самата ищца е представила писмо с изх. № РКС21-ДИ04-234-[2]/01.09.2021 г. на главния инженер на Столична община, в което се сочи, че извършените промени не засягат конструктивните елементи на сградата и попадат в хипотезата на чл. 151 ЗУТ, т.е. касае се за текущ ремонт. Поддържа се, че в случая няма промяна на жилищното предназначение на обекта и поради това извършените действия следва да се разглеждат като текущ ремонт. Сочи се, че помещенията са запазили стойностите си на натоварване. Сочи се, че изготвянето на експертизите по делото е било забавено поради процесуалното поведение на ищцата, която не е оказвала необходимото съдействие. Излагат се съображения, че ищцата не е възразявала срещу приемането на експертизите по делото, респ. не е искала допускането на повторни или допълнителни експертизи. Поддържа се, че правилно СРС е извършил преценка не въз основа на субективните усещания на ищцата за наличие на шум, а въз основа на обективните нормативни критерии. Поддържа се, че представеното Конструктивно становище на инж. А.А. се потвърждава от писмото на главния инженер на Столична община – район Красно село, а Термографското изследване на Е.К. съвпада със свидетелските показания и приетата по делото съдебнотехническа експертиза. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от 2 изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност, изложени във въззивната жалба, съдът приема следното:

Софийски районен съд е сезиран с негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Според мотивите на Тълкувателно решение от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС „Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него”.

За уважаване на предявения негаторен иск ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/ че е собственик на посочения в исковата молба апартамент; 2/ че ответницата осъществява неоснователни действия, с които смущава или препятства упражняването на правото на собственост на ищцата; 3/ че осъщественото от ответницата пречене/смущение е по-голямо от обикновеното. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС.

По делото не е спорно, а и се установява от представения нотариален акт, че ищцата Р. А. М. е придобила правото на собственост върху апартамент, находящ се в гр. София, район „Красно село”, ж.к. „Красно село”, бл. ****, с идентификатор ***. Не е спорно по делото, че ответницата М. Ж. Ж. е собственик на апартамент № 16, намиращ се над жилището на ищцата. Тоест по делото е установена първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 109 ЗС – искът да е предявен от титуляря на правото на собственост.

Спорът пред Софийски градски съд е съсредоточен върху това допуснати ли са твърдените във въззивната жалба нарушения при събирането и обсъждането на доказателства по делото с оглед установяването на останалите предпоставки за уважаване на претенциите на ищцата Р. А. М..

Видно е от изявленията по делото, че не съществува спор между страните, че след ремонт в ап. 16 е установен през м. 04.2021 г. теч в ап. 12. Не е спорно, че за причинените вреди в ап. 12 е изплатено обезщетение от застрахователя „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД.

По оплакванията на въззивницата, че не са уважени доказателствените й искания по чл. 190 ГПК, както и исканията за допускане по делото на съдебнотехническа експертиза:

С оглед принципите на състезателност и равенство на страните в процеса съдът не може служебно да събира доказателства по делото, освен ако трябва да гарантира защита на интересите на някоя от страните или да обезпечи приложението на императивна материалноправна норма. В случая не е налице нито една от тези хипотези, като изрично следва да се подчертае, че в исковата молба и уточнителната молба няма наведени твърдения, че ремонтните действия на ответницата са засегнали основни конструктивни елементи на сградата, респ че са нарушили строителни норми.

Напротив, ищцата е твърдяла, че противоправните действия на ответницата са се състояли единствено в предизвикване на течове и шум от електроуреди. В този смисъл, ако въззивницата е считала, че са допуснати нарушения от страна на СРС при събиране на доказателствата, същата е могла да отправи доказателствени искания към 3 въззивния съд. Такива обаче не са направени нито във въззивната жалба, нито впоследствие в хода на съдебното заседание.

Следва да се допълни също така, че именно по инициатива на ищцата по делото е приета преписка от Столична община, от която се установява, че за извършваните от ответницата М. Ж. Ж. дейности в ап. 16 не са одобрявани строителни книжа и не са издавани разрешения за строеж, но според общинските органи извършените действия не са засегнали конструктивни елементи на сградата и попадат в обхвата на чл. 151 ЗУТ. От отговора на исковата молба също е видно, че ответницата не е твърдяла да се е снабдила с разрешение за строеж, респ. да са давани съгласия от другите етажни собственици за извършване на обсъжданите в настоящия процес ремонтни действия, поради което същата няма как да бъде задължена да ги представя по делото. Тоест не се констатират твърдените от въззивницата нарушения.

По доводите в жалбата, че СРС неправилно е приложил чл. 172 ГПК, като не е кредитирал показанията на свид. В. и В., следва да се посочи следното:

Съгласно Решение № 8/06.04.2020 г. по гр.д. № 1618/2019 г. на I V Г.О. на ВКС „не е установена забрана въз основа на показанията на заинтересовани свидетели да се приемат за установени факти, ползващи страната, спрямо която свидетелят е заинтересован, или които вредят на противната страна, но преценката им следва да се облегне на други доказателства по делото, изключващи възможността достоверността на показанията да е повлияна от заинтересоваността на свидетеля”. Според Решение № 159/22.02.2016 г. по т.д. № 1871/2014 г. на I I Т.О. на ВКС при разпит на свидетел от кръга на лицата по чл. 172 ГПК „съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само на това основание, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. (...) Нещо повече съдебното решение може да бъде основно и само на показанията на лицата по чл.172 ГПК, ако съдът, след преценката им, е убеден, че те са достоверни и изложи мотиви защо им дава вяра и в коя част. Отделен остава въпросът, че в последователната си практика ВКС всякога е поддържал разбирането, че преценявайки данните за заинтересованост на свидетелите по правилото на чл. 172 ГПК съдът може да приеме, че макар и заинтересован свидетелят е възприел вярно релевантните за възникналия правен спор факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а друг свидетел, който няма данни да е заинтересован, да е възприел фактите погрешно, да не е способен да ги възпроизведе в показанията си, или да ги възпроизвежда недостоверно”.