Решение № 1466 от 05.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1466 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20251100509110 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Столична община, ответник в първоинстанционното производство, чрез юрк. А., срещу решение № 10764 от 07.06.2025 г. по гр. дело № 48313/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 119-и състав, с което ответникът е осъден да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД /ищец/, сума в размер на 2097.68 лв., по иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета, както и мораторната законна лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба – 14.08.2024. до окончателното й изплащане, както и сумата от 542.31 лв. – лихва за забава за период 12.07.2022-12.08.2024 г.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението.

Твърди се, че не се установява, че именно попадането в дупката е довело до описаните в исковата молба щети по автомобила. Посочва, че съставеният във връзка с ПРП протокол няма обвързваща доказателствена сила. Счита, че доколкото приетата по делото САТЕ е работила единствено върху 1 представените от ищеца документи, а именно протокол за

ПТП, застрахователна полица, документ за завеждане на щета, то тя не е достатъчно обективна, за да се черпят от нея правни изводи, базирани на посоченото в заключителната й част. Излага твърдения, че не се доказва да е бил налице валидно сключен застрахователен договор между ищеца и водача на автомобила, доколкото приложената по делото застрахователна полица не е надлежно подписана от страните. Това опорочавало нейната форма, правило договора недействителен, тъй като не съдържал един от основаните, предвидени в закона реквизити, а именно подпис на страните при законоустановена писмена форма на този тип договори. Моли решението да бъде отменено, а исковата претенция отхвърлена. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на жалбата от въззиваемия ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с който се оспорва жалбата. Посочва, че неподписването на полицата не води до нейната нищожност, доколкото застрахователния договор представлява търговска сделка и на основание чл.

293, ал. 3 от ТЗ липсата на подпис не я опорочава. Излага и твърдения, че съобразно чл. 187 КЗ договорът влиза в сила с плащането на вноските по него, което било извършено в настоящия случай. Претендират разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият съд намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Предявен e иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД.

Според чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се 2 задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Правопораждащият фактически състав за присъждане на регресната претенция за застрахователно обезщетение включва следните елементи: 1. Наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил; 2. Заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3. Отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане - деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага. Това са и необходимите от доказване обстоятелства, които да обусловят уважаване на исковата претенция.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава проверката на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси и, за които е направено оплакване във въззивната жалба са: налице ли е валиден застрахователен договор между ищеца и водача на автомобила; налице ли е причинно-следствена връзка между описаното ПТП и щетата, заведена за автомобила;

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 45 ЗЗД. В настоящия случай не се оспорва извършено плащане, респективно регресното право, възникнало в патримониума на застрахователя.

При съобразяване на приетата фактическа обстановка, правилно установена от СРС, както и доказателствата по делото, доводите на страни, съдът намери, че по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

На първо място, касателно наличието на вадилен договор за застраховка, 3 разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ установява забраната за позоваване на нищожността на договора по отношение на страната, която с поведението си е демонстрирала зачитане на действието на изявленията по сделката.

Поведение, от което може да се заключи, че липсва оспорване, е приемането на изпълнението на насрещната страна по договора, какъвто е именно разглеждания случай. По делото са представени разписки за заплащане на застрахователната премия, документ за завеждане на щета, приемането й, както и заплащането на застрахователното обезщетение. От всички тези действия може да се заключи, че нито една от страните по договора за застраховка не е оспорила неговата действителност. По делото не е спорно обстоятелството, че застрахованият е заплатил на ищеца уговорената застрахователна премия, а след настъпване на процесното ПТП – в срока на действие на договора за имуществено застраховане, във връзка с подаденото уведомление за щета застрахователното дружество е извършило действия по образуването на щета, определянето на застрахователно обезщетение и престирането на такова. Следователно ищецът, а още по-малко трето за договора лице, каквото е ответникът, не разполага с възражение за нищожност на договора. В тази връзка следва да бъдат съобразени и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2А от Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2018 г., ОСТК, според които липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния договор "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не е налице в хипотезата на неположен подпис от някоя от страните, поради което и правните последици на тази вид недействителност няма да настъпят.

Наистина формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ /респ. чл. 184, ал 1 КЗ – отм./, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ, дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо правилото на чл. 293, ал. 4 ТЗ. Макар да се отнасят до действителността на застрахователния договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, при липсата на положен подпис от някоя от страните, 4 посочените разяснения на ВКС следва да намерят приложение и в настоящия случай, доколкото договорът за имуществено застраховане /"Каско"/ по правната си същност представлява абсолютна търговска сделка, към която приложение намира посочената разпоредба от ТЗ.

С оглед изложеното съдът приема релевираното възражение за неоснователно. Между ищеца и собственика на процесното МПС е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане по застраховка “КАСКО” за процесния автомобил.

Следващото спорно между страните обстоятелство е налице ли е причинно-следствена връзка между описаното ПТП и настъпилата щета.

Въззивникът намира, че не се доказва такава, доколкото протоколът за ПТП няма обвързваща съда доказателствена сила, като намира и, че приетата по делото САТЕ е работила единствено върху документите, представени от ищеца, както и протокола за ПТП, поради което счита, че е едностранна и не могат да бъдат приети направените с нея заключения.

Съдът намира за безспорни доказателствата, подкрепящи наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и щетата. Такива са представеният протокол за ПТП. Действително този документ е частен и в този смисъл не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Това обаче не означава, че документът няма никаква доказателствена стойност, както неправилно счита въззивникът, а той следва да бъде ценен с останалия доказателствен материал. Протокол за ПТП № 1776228/30.08.2021 г., съставен от полицейски служител от ОПП на СДВР, след посещение на място, уведомление за настъпило застрахователно събитие, депозирано пред застрахователя на 30.08.2021 г. – в същия ден на настъпване на ПТП, както и от приетото, неоспорено от страните, заключение на САТЕ, се установява, че в срока на застрахователното покритие на договора на 30.08.2021 г. в гр. София водачът на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Елантра“, с рег. № **** по време на движение по ул. „Плачковица“ с посока на движение към ул.

„Галичица“, претърпява ПТП, като преминава през несигнализирано и необезопасено препятствие – дупка и неравност, находяща се на пътното платно в гр. София. Вследствие преминаването през дупката са настъпили материални щети по процесното МПС – предна подрама. От съвкупната 5 преценка на събраните по делото доказателства, се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е преминаването на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Елантра“, с рег. № **** през дупка и неравност на платното за движение, която не е била обозначена и сигнализирана. Видно от заключението на САТЕ е, че посочените от застрахователя повреди на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Елантра“, с рег. № **** отговарят на описания в заявлението за щетата и в протокола за ПТП механизъм на ПТП, както и че вредите са настъпили в причинна връзка с описания механизъм на ПТП. Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно наличието на необезопасена необозначена дупка и неравност (обозначена на скицата в протокола) и видимите щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК.

В тази връзка изрично следва да се посочи и обстоятелството, че по делото няма никакви данни – преки или косвени, които да сочат на вероятен друг механизъм на увреждане на процесния автомобил, поради което възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.

В действителност СРС е положил необходимите усилия да призове и разпита свидетел по делото, а именно шофьора на автомобила при настъпване на ПТП, същото отправено като доказателствено искане от ищеца, но не е успял да открие лицето. Независимо от това обаче, по делото е налице достатъчна доказателствена маса, подкрепяща твърденията в исковата молба, водещи и до основателност на претендираните вземания.