Решение № 16692 от 11.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16692 гр. С, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К И Д при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110116378 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. С. Л. срещу „В К“ АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за паричен заем Standart 30 plus № ..../29.09.2020 г., сключен между страните, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 339,87 лв., представляваща недължимо платена сума по посочения договор за паричен заем (над чистата стойност на главницата по договора в размер на 300 лв), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендират се извършените в хода на производството разноски.

Ищцата твърди, че на 29.09.2020 г. като заемател сключила с „В К“ ООД /понастоящем „В К“ АД/ Договор за паричен заем Standart 30 plus № ..../29.09.2020 г. за сумата от 300 лв. при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40,32 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,50 % и срок на заема 9 месеца. Твърди, че съгласно чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора, на заемателя била начислена допълнителна такса в размер на 179.64 лв. за услугата експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, която следвало да се заплати от заемателя разсрочено - на равни части, и да се включи в размера на всяка от погасителните вноски. В чл. 1, ал. 1 от 1 договора било предвидено в 3-дневен срок от усвояването на сумата заемателят да предостави като обезпечение на задълженията му поръчителство от физическо лице, което трябвало да отговаря на конкретно посочени условия, или банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл. 4, ал. 2 при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължал неустойка за неизпълнение в размер на 119,79 лв., платима разсрочено ведно с погасителните вноски. Ищцата твърди, че с добавяне на таксата за експресно разглеждане на документи и неустойката за непредоставяне на обезпечение, действителната цена на отпуснатия заем била в размер на 652,05 лв. Твърди, че по този договор е извършила плащания в размер на 304,92 лв., след което рефинансирала кредита с нов, от същото дружество, с което била погасена и сума в размер на 334,95 лв., или общо заплатената сума по процесния договор за потребителски кредит е в размер на 639,87 лв. Твърди, че сключеният между страните договор за паричен заем е изцяло недействителен поради неточно посочен ГПР, поради което на основание чл.

23 ЗПК ищцата дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита 300 лв. и разликата над тази сума до заплатената от 639,87 лв. (339,87 лв.) е платена при начална липса на основание. Излага съображения за нищожност на клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане на документи като противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквото представлява експресното разглеждане на документите за кредита. Счита, че с посочената клауза е заобиколена нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което същата е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Сочи, че срещу заплатената такса не се предоставя реална насрещна услуга, а същата представлява скрито възнаграждение на кредитора. Твърди, че доколкото таксата е в размер на 179,64 лв., т. е. повече от 50 % от размера на отпуснатия заем, то с нея се накърняват добрите нрави поради нееквивалентност на престациите. Освен това поддържа, че клаузата е и неравноправна. Твърди, че клаузата за неустойка има за цел заобикаляне на чл.

19, ал. 4 ЗПК, тъй като се касае за скрита печалба за кредитора, неустойката няма обезщетителна функция, тъй като не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение, като по начина, по 2 който е уговорена, би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Сочи, че неосигуряването на поръчител, респ. банкова гаранция, не може да води до настъпването на вреди за кредитора, по-големи от тези при пълно неизпълнение на основното задължение по договора за кредит. Сочи, че клаузата, предвиждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение, заобикаля чл. 33 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което обаче не произтичат вреди за кредитора, както и че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Сочи, че неустойката не притежава обезщетителна функция, тъй като се дължи независимо дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, както и че накърнява добрите нрави, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Твърди, че целият договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния такъв, като е нарушено ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК и с включването на таксата за експресно разглеждане на документи и неустойката за непредоставяне на обезпечение ГПР би бил в размер много над пет пъти размера на законната лихва. Счита, че посочените такси отговарят на понятието „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и следва да се включат при изчисляването на ГПР. Твърди, че посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, с позоваване на практика на СЕС – решение по дело С-714/22 и решение по дело С-453/10. Счита, че с оглед недействителността на договора за заем и съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК дължи единствено чистата стойност на кредита, но не и лихви и разноски. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Оспорва предявения установителен иск за прогласяване на нищожността на 3 договора като недопустим, поради липсата на правен интерес, доколкото ищцата е предявила осъдителен иск, в предмета на който подлежи на разглеждане действителността на договора за заем и неговите клаузи. Счита, че с предявения иск ищцата единствено цели обогатяване с разноски, което представлява злоупотреба с право и превратно упражняване на права. Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не са посочени пороците на договора за заем, както и как е формирана сумата от 339,87 лв. По същество оспорва исковете като неоснователни. Оспорва услугата по експресно разглеждане на документи да е такава по управление или усвояване на кредита, доколкото същата се извършва преди сключването на кредита. Счита, че се касае за допълнителна услуга, като клиентът доброволно е избрал да се ползва от нея, поради което стойността й не следва да се включва при изчисляването на ГПР.

Освен това, клаузата не е и неравноправна, тъй като потребителят е могъл да влияе върху съдържанието на договорните клаузи. Не се касае и за накърняване на добрите нрави, тъй като цената на услугата е ясна, услугата не е задължителна за ползване и потребителят сам е избрал да я ползва. По отношение на клаузата за неустойка посочва, че тя е начислена с оглед неизпълнението на поети от заемателя договорни задължения. Твърди, че уговорената неустойка има обезщетителна функция, като предназначението й е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на договора. Твърди, че не е принудил ищцата да сключи договора за заем, като тя е била наясно с клаузите и при несъгласие с тях е имала възможност да не сключи договора.

Твърди, че непредоставянето на обезпечение поставя несигурност за ответника да събере главницата, което е основният му предмет на дейност и източник на приходи. Сочи, че при получаването на СЕФ ищцата е била информирана с изискванията за предоставяне на обезпечение, като е имала достатъчно време да се снабди с поръчител или да осигури банкова гаранция.

Посочва, че заемателят е разполагал със срок от 14 дни да се откаже от сключения договор, в който случай би дължал единствено връщането на главницата по кредита. Посочва, че не е налице кумулиране на неустойка за забава и мораторна лихва, доколкото неустойката се претендира от изтичането на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а законната лихва от настъпването на падежа по договора до изплащането на задължението. Твърди, че посоченият ГПР в договора е правилен. Поддържа, че чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не изисква в договора да се 4 сочи математически алгоритъм, по който се изчислява ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляването на ГПР, както е сторено в случая. Счита, че задължението за неустойка за неизпълнение на основно задължение по договора не следва да се включва в ГПР, а включването й би представлявало нарушение на правилата на ЗПК. По отношение на таксата за експресно разглеждане посочва, че същата е допълнителна услуга, като клиентът доброволно е избрал да я ползва, поради което не следва да се прибавя към ГПР. Посочва, че ГПР е под 50 %, с оглед на което не надвишава допустимата законова граница. Счита, че не е налице нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. Оспорва да е налице неоснователно обогатяване или заплащане от ищцата на суми без правно основание, с оглед действителността на договора за паричен заем. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски. Оспорва да са налице основанията за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ в полза на процесуалния представител на ищцата, евентуално моли за присъждане на разноски в минимален размер.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и при съобразяване становищата на страните съобразно чл. 235 ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет договор за паричен заем Standart 30 № ..../29.09.2020 г., сключен между Н. С. Л., като заемател, и „В К“ ООД, като заемодател, по силата на който на ищцата е предоставен заем в размер на 300 лв., със срок на погасяване 9 месеца, подлежащ на връщане на 9 месечни вноски, с падеж на първата вноска – 29.10.2020 г. и падеж на последната вноска – 26.06.2021 г., с размер на месечната погасителна вноска 59,14 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, с уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,32 %, ГПР - 49,50 % и общо задължение 532,26 лв., представляващо сбор от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т. 8, и включваща - 300 лв. - главница, 179,64 лв. – такса за експресно разглеждане, 52,62 лв. - договорна лихва. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора заемателят заявява, че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора. В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга 5 по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 179,64 лв., която такса се заплаща от заемателя разсрочено на равни части заедно с всяка от погасителните вноски – чл. 1, ал. 4 от договора. В чл.