Решение № 219 от 22.04.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Ямбол, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20252330103270 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба предявена от Д. А. Д. против „Топлофикация София“ЕАД с искане да бъде прието за установено по отношение на ответника, че вземането му, предмет на ИЛ от 06.03.2000 год. по ч.гр.д.

№ ****/2000 год. на СРС, въз основа на който е образувано ИД № ****/2011 год. на ЧСИ М. Б. в общ размер на 8268,66 лв. не съществува, т.к. е погасено по давност.

В исковата молба се посочва, че на 06.03.2000 год. срещу ищеца бил издаден ИЛ , като в периода 2000- 2010 год. , въз основа на него било образувано производство пред ДСИ. На 08.04.2011 год. ответникът образувал ИД № ****/2011 г. по описа на ЧСИ М. Б.. Последните изпълнителни действия по ИД били извършени на 12.04.2011 год., като на 12.04.2013 год. делото било перемирано по силата на закона, от който момент и започнала да тече давността. Едва с молба от 16.04.2020 год. взискателят посочил начин на изпълнение, като въз основа на тази молба не са предприемани никакви действия до 17.06.2025 год. На практика ищецът разбрал за образуваното дело началото на месец ноември 2025 год. Излагат се подробни доводи и съображения за основателност на иска. Претендират се разноски по чл. 38 от ЗА.

В депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва претенцията. Твърди, че по образуваното ИД от страна на взискателя са били подавани молби за действия с изрично посочен изпълнителен способ, като с всяка от молбите давността е била прекъсвана. Изпълнителен способ бил посочен в молба от 16.04.2020 год., като на 18.08.2020 год. бил наложен запор върху банкови сметки на длъжника. На 17.06.2025 год. взискателят отново входирал молба с посочване на конкретни изпълнителни действия, с което давността отново била прекъсната.

Следвало да се вземе предвид и ЗМДВИП.

По подробни доводи се претендира за отхвърляне на иска, както и за присъждане на разноски.

1

В с.з. страните, редовно уведомени, не изпращат представители.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото и видно от представените писмени доказателства е, че в полза на ответника е бил издаден ИЛ от 06.03.2000 год. по ч.гр.д. № ****/2000 год. на СРС за сумите – 1663, 61 лв.- главница, 226, 93 лв. – обезщетение за забавено плащане и разноски.

Въз основа на същия и по молба на ответника „Топлофикация София“ЕАД от 06.04.2021 год. е било образувано ИД № ****/2011 год. по описа на ЧСИ М. Б., приложено в цялост към настоящото производство.

По ИД са били извършвани справки, в резултат на което и със запорно съобщение от 12.04.2011 год., получено от работодателя на ищеца ******* на 20.04.2011 год. е бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение.

На 12.04.2011 год. до длъжника е изпратена ПДИ, като липсват данни да е получена.

На същата дата са били изпратени запорни съобщения и до Търговските банки на територията на Р България. В получените от „КТБ“АД , „Банка Пиреос“АД, „Инвест Банк“АД“, „Юробанк И Еф Джи България“АД, „Общинска Банка“АД, „Сибанк“АД, „ЦКБ“АД, „Алианц Банк България“АД, „БНП Париба С.А. – клон София“,“Емпорики Банк“ЕАД,“Уникредит Булбанк“АД

„Алфа Банк – блон

България“,“Райфайзен Банк“ЕАД, „Банка ДСК“ЕАД, „Прокредит Банк“АД, „Фибанк“АД, „МКБ Юнион Банк“АД, „Сосиете Женерал Експресбанк“АД, , запорни съобщения , респ. с допълнителни постъпили по делото молби , е отбелязано, че лицето не е клиент на съответните банки.

На 07.02.2018 год. до длъжника е било изпратено съобщение за пристъпване към принудително изпълнение посредством опис на движими вещи на посочен адрес със съдействието на органите на МВР.

На 20.11.2018 год. е било изпратено запорно съобщение до ЧПБ“Тексим“АД, получено на 22.11.2018 год., в отговор на което ЧСИ е бил уведомен, че длъжникът Д.

Д. има открита разплащателна сметка в Тексим Банк АД, по която няма налични или постъпващи средства, като същата е блокирана по предходно постъпило запорно съобщение.

На 16.04.2020 год. взискателят е депозирал молба до ЧСИ, с която е поискал да бъдат извършени следните действия – справка за банкови сметки и банкови сейфове на длъжника, справка за действащи трудови договори, както и налагане на запор, в случай че бъдат открити такива; насочване на изпълнението към опис и оценка на собствени на длъжника движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.

На 17.06.2025 год. е депозирана молба с аналогично съдържание до ЧСИ, вкл. и с искане за налагане на запор върху получаван пенсия.

Въз основа на последващо запорно съобщение, с писмо от 20.08.2020 год.

„Тексим Банк“АД е уведомила ЧСИ, че по сметка с титуляр длъжника няма налични 2 парични средства, и същата е блокирана съгласно предходно запорно съобщение по настоящото ИД още на 22.11.2018 год.

В последствие започни съобщени са изпратени отново и до други банки, вкл. до „Банка ДСК“АД, получено на 10.10.2025 год. , в отговор на което банката е уведомила ЧСИ, че длъжникът има открита разплащателна сметка , по която постъпват суми от пенсия, като до получаване на указания от постъпващата сума ежемесечно ще бъде предоставяна сума в размер на МРЗ на титуляра, а запорът ще се изпълнява с горницата.

На 12.11.2025 год. по молба на длъжника е било издадено удостоверение за размера на дължимите суми.

С молба от 13.11.2025 год. длъжникът е направил възражение за погасяване на задължението по давност, вкл. е представил доказателства за размера на получаваната пенсия.

С писмо от 13.11.2025 год. ЧСОИ е уведомил Банка ДСК АД, че вдига наложените по сметки на длъжника запори.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК, вр. чл. 439,ал.1 ГПК.

Отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК е средство за защита на длъжника срещу когото е започнало принудително изпълнение, чрез оспорване на изпълняемото право.Съгласно ал. 2 от същата разпоредба искът може да се основава само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене , в производството, в което е издадено изпълнителното основание.

Съдът намира, че в процесния случай ищецът има правен интерес от предявяване на иска, т.к. изложените в исковата молба твърдения са основани на факти, настъпили след като изпълнителното основание е влязло в сила. Основното възражение на ищеца, релевирано в исковата молба е, че е изтекла погасителна давност по отношение на вземането, предмет на ИД №****/2011 год. по описа на ЧСИ М. Б..

Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друго. Давността, съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД пет годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр.д. №4063/2021 г., III г.о., ГК. В конкретния случай вземането е станало изискуемо след издаването на изпълнителния лист от 06.03.2000 год., поради което вземанията, описани в него/като съдебно установени/ се погасяват с изтичането на петгодишната давност,която започва да тече от горепосочената дата.

Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, 3 присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В случая липсват категорични доказателства въз основа на ИЛ да е било образувано ИД за периода 2000-2010 год. Същевременно на 08.04.2011 год. въз основа на него е било образувано ИД № ****/2011 год.

С оглед конкретиката на настоящия казус следва да се има предвид, че към момента на образуване на горепосоченото изпълнително дело приложение са намирали разрешенията на ППВС №3/18.11.1980г. С Решение №170/17.09.2018г. по гр.д. №2382/2017г., на ІV г.о. и Решение №51/21.02.2019г. по гр.д. №2917/2018г. на ІV г.о. на ВКС е прието, че когато се постановява нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, е налице промяна в начина, по който ще бъде прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт, тази промяна настъпва занапред. До постановяване на ТР по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т.10 от ТР №2/26.06.2015г, постановено по тълк.д. №2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудителното изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Или отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г. има действие от 26.06.2015г. - датата, на която е прието противоположното тълкуване. Такава е и задължителната за съдилищата практика - ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 28.03.2023 Г. По ТД № 3/2020 Г., ОСГТК НА ВКС, с което изрично е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 год. на ТР №2/26.06.2015г. , постановено по тълк.д. №2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС.

В случая с образуването на 08.04.2011 год. на изпълнителното дело, давността за вземането на ответника е била прекъсната и до 26.06.2015г. давността по отношение на процесните суми е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнителното производство по изп.д.№****/2011 год. Давността е продължила да тече след 26.06.2015г. и е следвало да изтече на 26.06.2020г. Следва обаче да се има предвид /каквито са и възраженията на ответника по отговора/ , че по време на течението на давностния срок е бил приет Закон за мерките и действията в извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 год. – чл. 3, т.2, според който давностния срок е спрял да тече. Нормата на § 13 от ПЗР на ЗЗдравето /ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г. / предвижда, че сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на този закон, т.е. започват да текат на 21.05.2020 г., т.е. законовоуредено е спиране на давностния срок за период от над два месеца.

Същевременно следва да бъде съобразено, че практиката на ВКС, вкл.

4 тълкувателна такава / ТР № 2/2023 год. на ОС ГТК на ВКС/е категорична, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие , извършено и по изпълнително дело, по което е настъпила перемация.

В посочения по-горе времеви период, противно на твърденията на ищеца , същински изпълнителни действия са били предприети. Наложен е запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение на 20.04.2011 год., наложен е запор върху банкова сметка на длъжника в банка „Тексим Банк“АД на 22.11.2018 год., както и запор върху банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“АД на 10.10.2025 год. Както се посочи по-горе, налагането на запора представлява същинско изпълнително действие, което прекъсва давността. Запорът върху вземания на длъжника по банкова сметка по реда на ГПК се извършва от съдебния изпълнител чрез връчване на запорно съобщение на банката. С изпращането на запорно съобщение от съдебния изпълнител до съответната банка се налага запор на евентуално съществуващите вземания на длъжника по банковите сметки и на практика се забранява на банката да извършва плащане от водените при нея банкови сметки по нареждане или с предварително съгласие на техния титуляр. Запорът върху вземане обезпечава изпълнението, като запазва принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и задължава третото лице да пази запорираните суми /чл. 507, ал.3 ГПК/. Съгласно разпоредбите на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК запорът върху вземания на длъжника спрямо третото задължено лице, включително по сметка в банка, се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение. Наличието на суми по банковата сметка към датата на връчване на запорното съобщение и положителното /кредитното/ салдо на сметката, не са елементи от фактическия състав по налагането на запора./в посочения смисъл РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 16.06.2017 Г. ПО Т. Д. № 3129/2015 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС/. С оглед на изложеното ирелевантно за налагане на запора е дали по сметка на длъжника има налични суми, вкл. дали длъжникът е получил или не съобщение от ЧСИ за наложения запор.Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия.