Определение № 1341 от 08.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1341 гр. Пловдив, 08.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300501208 по описа за 2025 година Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет.

2, офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт Н., срещу разпореждане с рег.№ 5252 от 19.02.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 349/2025 г. на ПдРС, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника З. А. А.. Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението.

Съдът установи следното: Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество. Производството пред районния съд е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, като кредитор, срещу длъжник З. А. А., Заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за следните вземания:

8083,93 лева - главница и 657,17 лв.- обезщетение за забава, дължими по договор за потребителски кредит от 11.05.2022г., сключен между длъжника и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, прехвърлен по силата на Приложение №1/11.05.2023г. с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Заповедният съд е приел, че договор за потребителски кредит от 11.05.2022г. противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което е недействителен на основание чл.22 ЗПК. Не е присъдена и чистата стойност на кредита, тъй като не е ясно какви плащания е извършил длъжникът по кредита и как са прихванати към вземанията, които са недължими.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

По делото не са представени доказателства, че заявителят има качеството 1 кредитор – не са представени доказателства за извършената цесия, респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство). Сам по себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение. Вярно е, че, за да е редовно заявлението, е достатъчно в същото да са посочени съществените юридически факти, от които произтича вземането и които позволяват индивидуализацията му. В конкретния случай обаче такава индивидуализация липсва. Съдът е длъжен служебно да провери дали са спазени всички изисквания относно съдържанието на договора.

Нещо повече - чл.410, ал.3 от ГПК изисква да се приложат към заявлението всички приложения и изменения, касаещи договора, сключен с потребител, от който се претендира да е възникнало вземането. Разглеждането на останалите възражения в частната жалба, касаещи разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, би било резонно, в случай че формално заявителят има качеството кредитор и е налице валидно сключен договор, който очевидно да не уврежда потребителя – в този случай следва да се направи преценка на клаузите. Случаят обаче не е такъв. Доколкото жалбоподателят не е установил, че има качеството кредитор, респективно – че има вземане спрямо длъжника, не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение.

Отделно от изложеното съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземанието/, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/.

А в хипотеза на настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедента-праводател, който е носител на спорното право към този момент /в този см. определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013г./ Като краен резултат е правилен извода на първостепенния съд, че следва да се остави без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, макар и изложените от въззивната инстанция съображения да са различни.

Разпореждането е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане с рег.№ 5252 от 19.02.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 349/2025 г. на ПдРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2