Решение № 203 от 01.11.2022, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 366/2022
- Вид
- Решение № 203
- Подписан
- 01.11.2022
- В сила
- 23.04.2024
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.246 · Граждански процесуален кодекс
- чл.251 · Граждански процесуален кодекс
- чл.251, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.54, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 203 гр. Ловеч, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224300500366 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Постъпила е въззивна жалба вх.№ 260922/14.07.2022 г. от Д. В. О., чрез пълномощника А. И. О. и от А. И. О., чрез адв. С. С. от АК - Ловеч с адрес: ***, против решение № 260015/28.06.2022 г., постановено по гр. д № 177/2020 г. по описа на РС Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна молбата им за тълкуване по реда на чл.251 от ГПК на влязлото в сила решение № 260006 от 17.08.2020 г. по гр.д. № 177/2020 г. по описа на РС Ловеч. Считат, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано.
Излагат, че първоинстанционният съд е приел в мотивите на обжалваното решение, че не са налице условия за тълкуване, тъй като волята му била изразена ясно, макар и да препращаща към скицата на вещото лице, обявена за неразделна част от съдебния акт, която е сгрешена. Изтъкват, че с решението е признато за установено на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР по отношение на ответницата С. В. В., че ищците Д. В. О. и А. И. О. са 1 собственици по силата на наследство, давностно владение и уредени регулационни отношения върху 41 кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор № ***, а към настоящия момент, попадащи в югозападната част на имот с идентификатор № *** по КККР на с.Лесидрен, одобрена със Заповед № РД - 18-29/01.04.2009 г. на ИД на АГКК София, както и че е допусната грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота като част от имот с идентификатор № ***, ведно с всички законни последици.
Комбинираната скица на вещо лице инж. В.П. е обявена за неразделна част от решението с оглед нормата на чл. 54, ал.2 от ЗКИР. Твърдят, че за да бъде изпълнено съдебното решение, е възложено на правоспособно лице инженер геодезист да изработи проект за изменение на КККР на с. Лесидрен, Община Ловеч, досежно имотите, предмет на исковата претенция. Посочват, че в процеса на изработване на проекта за изменение на кадастралната карта на с.
Лесидрен с цел изпълнение на решението на съда по гр.д. № 177/2020 г., инж.К.К. е констатирал, че комбинираната скица, която е неразделна част от решението, е сгрешена. Грешката се изразява в това, че координатите на т.1 в комбинираната скица на вещото лице инж. В.П. е сгрешена и същата не съвпада с регулационната линия между двете УПИ по ПУП на с. Лесидрен.
Твърдят, че решението е постановено при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК съдът не е мотивирал решението си. Излагат, че е налице противоречие между съдържанието на скицата, която е неразделна част от диспозитива на съдебния акт и неговата словесна част, поради което се налага тълкуването му. Считат, че съдът може чрез тълкуване да обясни словесната част на диспозитива, в която изрично е посочено, че ищците са собственици на процесиите 41 кв.м. по силата на уредени регулационни отношения, и ако има разминаване между съдържанието на скицата и отразеното в регулационния план, то да се отдаде значение на последния, за да се поправи правилно допуснатата грешка в КК, като регулационната линия между двата парцела бъде отразена и като имотна граница, след като в словесната част на диспозитива на решението съдът сочи, че е налице такава грешка и тя касае 41 кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор № ***, а към настоящия момент попадащи в югозападната част на имот с идентификатор № *** по КККР на с. Лесидрен. Посочват, че с присъединяването на сгрешената скица 2 като неразделна част от решението се явява неяснота относно изразената воля на съда къде точно следва да минава границата между двата имота, доколкото координатите на т.1 от скицата са сгрешени и този факт се е констатирал при изпълнение на съдебното решение. Изтъкват, че е налице несъответствието между текстовата част на експертизата и изготвената комбинирана скица, в която са сгрешени координатите на т.1, с което се индивидуализира грешно местоположението на регулационната линия.
Молят съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови да бъде тълкувана волята на съда, изразена в диспозитива на решението му в смисъла, посочен в жалбата, ведно с всички законни последици.
В срока по чл.251, ал.3 ГПК е постъпил отговор с вх. № 260978/09.08.2022 г. от С. В. В., чрез адв. Ц. Т. от АК –Ловеч. В него изразява становище, че Решение № 260015/28.06.2022 год. по гр.дело № 177/2020 год. е постановено при признание на иска, но към момента и двете страни са в невъзможност да го изпълнят. Изтъква, че скицата е неразделна част от решението съгласно чл. 54, ал.2 от ЗКИР и молбата за тълкуване на съдебното решение с основание чл.251 от ГПК е процесуално допустима, а по същество и основателна. Счита, че с тълкуването на съдебното решение може да се даде яснота и възможност за изпълнение на това решение от СГККЛовеч, след като инж.К. е констатирал, че комбинираната скица е сгрешена.
Твърди, че че неясното заключение води до неяснота на съдебното решение и до отказ на административния орган да изпълни това съдебно решение.
Моли съда да уважи въззивната жалба и постанови тълкуване на решение № 260104/21.05.2021 г. по гр.дело № 177/2020 г. по описа на ЛРС.
В съдебно заседание молителят А. И. О. се явява лично и като пълномощник на Д. В. О.. Чрез упълномощения процесуален представител адв.Ст.С. поддържат подадената въззивна жалба на изложените в нея основания.
В съдебно заседание въззиваемата С. В. В. се явява лично и чрез пълномощника адв.Ц.Т. моли съда да постанови решение, с което уважи подадената жалба.
Съдебният състав като взе предвид доводите на молителя и данните по делото, намира следното:
Молбата с правно основание чл.251 ГПК е процесуално допустима 3 като депозирана от страна по делото за тълкуване на влязло в законна сила решение, което не е изпълнено.
От приложеното гр.д. № 177/2020 г. по описа на РС Ловеч се установява, че с решение № 260006/17.08.2020 г., постановено при условията на чл.237 ГПК, е признато за установено на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР по отношение на ответницата С. В. В., че ищците Д. В. О. и А. И. О. са собственици по силата на наследство, давностно владение и уредени регулационни отношения върху 41 кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор № ***, а към настоящия момент попадащи в югозападната част на имот с идентификатор № *** по КККР на с.Лесидрен, одобрена със Заповед № РД - 18-29/01.04.2009 г. на ИД на АГКК – София, както и че е допусната грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилното заснемане на тази част от имота като част от имот с идентификатор № ***, ведно с всички законни последици. За неразделна част от решението е обявена комбинираната скица към заключението на СТЕ, изготвена от вещото лице инж.В.П. на л.60 от делото.
С обжалваното решение № 260015/28.06.2022 г., постановено по гр. д № 177/2020 г., първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна молбата за тълкуване по реда на чл.251 от ГПК на влязлото в сила решение № 260006 от 17.08.2020 г. по гр.д. № 177/2020 г. по описа на РС - Ловеч.
Изложени са мотиви, че в случая волята на съда, обективирана в диспозитива на решението е ясна, макар и препращаща към скицата на вещото лице, обявена са неразделна част от съдебния акт. Прието е, че в рамките на това производство не е налице процесуална възможност за отстраняване на грешката, допусната от вещото лице в изготвената към СТЕ комбинирана скица и е недопустимо чрез искане за тълкуване на съдебното решение да измени постановеното такова, тъй като съгласно чл.246 ГПК волята на съда е неоттеглима.
Този извод на районния съд се споделя изцяло от настоящия въззивен състав. Трайната съдебна практика приема, че тълкуването представлява дейност по изясняване на действителната воля на съда при влезли в законна сила решения, в случай, че диспозитива на решението е неясен, съдържа противоречие или двусмислие. Целта на тълкуването е решението да бъде изпълнено правилно, но чрез тълкуване не могат да се дават указания как да се приложат правните последици на влезлия в сила съдебен акт.
Правораздавателната власт на съда по делото се изчерпва с постановяване на решението. Тълкуващият съд не може да извършва нова, различна преценка на фактите и доказателствата, като и да цени нови такива. ВКС трайно застъпва становището, че в производство по чл.251 ГПК е недопустимо чрез тълкуване да се пререшава спора, като се променя ясно обективираната воля в съдебното решение.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав счита, че в разглеждания случай липсва неяснота в диспозитива на постановения от ЛРС 4 съдебен акт. Волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, предмет на молбата за тълкуване, е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната част на съдебния акт. Констатираната впоследствие от страните грешка в скицата на вещото лице, обявена за неразделна част от влязлото в сила решение, не може да бъде поправена по пътя на тълкуването.
Изготвената от вещото лице инж.В.П. СТЕ и приложената към него комбинирана скица не са оспорени страните. Недопустимо е при наличие на влязло в законна сила съдебно решение, съдът да назначава нова експертиза за отстраняване на допусната грешка при постъпила молба с правно основание чл.251 ГПК, както и да обсъжда представената комбинирана скица на инж.К.. По своята същност изложените в молбата доводи представляват опит за оспорване мотивите на постановения от ЛРС съдебен акт и твърдения за неговата неправилност, както и искания за преразглеждане на направените фактически и правни изводи. Съдът обаче вече е формирал своята воля, която не подлежи на промяна посредством тълкуване.
Поради изложените съображения настоящата инстанция също приема, че молбата за тълкуване на решение № 260006/17.08.2020 г. по гр.д. № 177/2020 г. по описа на РС Ловеч е неоснователна. Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение на РС Ловеч следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 260015/28.06.2022 г., постановено по гр. д № 177 по описа за 2020 г. на РС Ловеч.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5