Определение № 834 от 12.11.2024, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 834 гр. Сливен, 11.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20242200500525 по описа за 2024 година Производството се движи по реда на чл.577, ал.1, вр с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ж. Б. К. чрез пълномощника адв. С. Р. против Определение №5 от 04.11.2024г. на съдия по вписванията при Сливенски районен съд, с което е отказано заличаване на възбрана по искане вх.№6775/04.11.2024г. по описа на Служба по вписванията - гр. Сливен.

Жалбоподателката намира атакувания отказ за вписване за незаконосъобразен и неправилен. Посочва, че е заявено заличаване на възбрана на основание чл.31, ал.2 от ПВ, като било представено Постановление от 28.10.2019г. по пр.пр.№550/2015г. на Специализирана прокуратура, към момента пр. вх. №1159/2022г. на ОП – Сливен, удостоверяващо, че може да се заличи посочената възбрана. Посочва, че съгласно чл.234, ал.8 от НПК взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят от прокурора след изтичане на една година и шест месеца от привличането в случаите на тежко умишлено престъпление. Въпреки това обаче с постановление от 10.08.2023г. молбата й била оставена без уважение. ОП – Сливен отказвала да изпрати постановлението на Специализирана прокуратура /закрита/ на СлВПп – Сливен. Посочва, че наложеното обезпечение не е послужило в предвидения от закона срок, т.к. досъдебното производство било висящо, при което заличаването на възбраната можело да стане по искане на заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи. Счита, че постановлението от 28.10.2019г. представлява именно такова удостоверение по чл.31, ал.2 от ПВ. Посочва, че е искано заличаване на възбраната по чл.31, ал.2 от ПВ, а отказа е постановен, че не е представен акт по чл.31, ал.1 от ПВ. С оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания 1 отказ като неправилен и да разпореди заличаване на възбраната.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

С молба, вх.№6775/04.11.2024г., подадена до СлВп – Сливен, Ж. Б. К. е поискала на основание чл.31, ал.2 от ПВ заличаване на възбрана върху три броя недвижими имоти, както следва: самостоятелен обект в сграда, предназначение жилище, апартамент, площ 76,510 кв.м., в гр. Сливен, ******, ведно с избено помещение №7, в бл.7, вх. Б, ет.2, ап.7 с идентификатор №***; поземлен имот, 285/774 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ***, целият с площ от 775 кв.м., в УПИ III, кв.582 по плана на гр. Сливен, ****** и поземлен имот УПИ III, кв.582 по плана на гр. Сливен, ******, с площ 490 кв.м., ведно с кафе-аператив със ЗП 150,35кв.м., лятна градина с площ 89,65кв.м. Към молбата е приложено Постановление от 28.10.2019г. по пр.пр.№550/2015г. на Специализирана прокуратура, с което на основание чл.234, ал.8 от НПК са отменени взетите на основание чл.72, ал.1 от НК обезпечителни мерки, описани в обстоятелствената част.

Възбраната върху описаните в молбата недвижими имоти, собственост на Ж. Б. К. е наложена въз основа на обезпечителна заповед от 02.04.2018г., издадена на основание определение от 30.03.2018г. по НЧД 898/2018г. по описа на СпНС, вписана в СлВп – Сливен под вх.№2397/20.04.2018г., Акт №136, том I, дв.вх. 2394.

С обжалваното Определение №5/04.11.2024г. по преписка вх.№6775/04.11.2024г., съдия по вписванията при СлРС е отказал заличаване на възбраната по направеното искане с мотива, че представеното постановление от 28.10.2019г. на СП не представлява акт, подлежащ на вписване или въз основа на който може да бъде заличена възбраната.

Определението е връчено на молителя чрез адв. Р. на 07.11.2024г.

Частната жалба против определението е подадена на 07.11.2024г.

Към частната жалба е приложено Постановление от 28.10.2019г. на прокурор при Специализирана прокуратура /закрита/, в което е посочено, че се отменят взетите на основание чл.72, ал.1 от НПК обезпечителни мерки, описани в обстоятелствената част на постановлението, както и Постановление от 10.08.2023г., по ДП вх.№1159/2022г., пор.

№149/22г. на Окръжна прокуратура – Сливен, с което е оставена без уважение молбата на адв. Р. в качеството му на защитник на Ж. Б. К. по ДП сл.д. №25/22г. по описа на ОСО при ОП – Сливен, вх. №1159/22г., пор.№149/2022г. по описа на ОП – Сливен за отмяна на допуснатите обезпечителни мерки.

На 27.05.2024г. е внесен обвинителен акт в Сливенски окръжен съд от прокурор в ОП – Сливен по обвинението на Ж. Б. К. и други лица за извършени престъпления по чл. 253, ал.4, вр. ал.2, пр.3, пр. ал.1 от НК и по чл. 253, ал.4, вр. ал.2, пр.3, пр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Въз основа на обвинителния акт е образувано НОХД №349/2024г. по описа на СлОС.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

2

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В случая е налице вписана възбрана по искане на прокурор по реда на чл.72 от НПК за обезпечаване на предвидено в чл.253, ал.4 от НК наказание „глоба“ за Ж. Б. К.. Касае се за налагане на мерки на процесуална принуда в досъдебно наказателно производство.

Запознавайки се с материалите, приложени към молбата на К. до СлВп – Сливен, съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.31, ал.2 от ПВ, тъй като няма данни обезпечението да не е послужило. По заявеното от самата жалбоподателка досъдебното производство, по което обезпечението като мярка на процесуална принуда е наложено, не е приключило с влязъл в сила акт. Напротив, същото е висящо по отношение на нея. Поради това, твърдението на жалбоподателката, че е налице хипотезата на чл.31, ал.2 от ПВ е неоснователно.

В случая, би била приложима хипотезата, визирана в разпоредбата на чл.31, ал.1 от ПВ, ако са налице необходимите за това условия.

Съгласно тази разпоредба, вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението.

В чл. 234, ал. 8 НПК е установено ограничение във връзка със сроковете на процесуалната принуда, като се предвижда, че взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят от прокурора след изтичане на посочения в разпоредбата срок. Това правомощие на прокурора касае всички видове мерки за процесуална принуда, взети спрямо обвиняемия, като единствено по отношение на мярката за обезпечаване на гражданския иск е предвидено и едно специално условие. По отношение на останалите мерки за процесуална принуда обаче разпоредбата на чл. 234 НПК не ограничава правомощията на прокурора, който следи служебно за настъпване на отменителното основание, и само ако той бездейства и не изпълни задължението си по ал. 8, в ал. 9 изрично е предвидено, че мерките за процесуална принуда се отменят по искане на обвиняемия или на неговия защитник от съответния първоинстанционен съд. Следва да се отбележи също така, че наказателно-процесуалният закон изрично предвижда съдебна намеса при налагането на мерките за процесуална принуда, докато при тяхната отмяна предоставя правомощия и на прокурора.

В случая обаче съдът констатира, че наказателното производство, водено срещу молителката, е във фазата на съдебно производство, тъй като е налице обвинителен акт, внесен в съответния първоинстанционен съд – Сливенски окръжен съд, където е образувано НОХД №349/2024г.

При наличието съдебно производство компетентен да се произнесе по мерките за процесуална принуда, респ. за тяхното изменение или отмяна вече не е прокурорът, а съдът, 3 разглеждащ делото. В тази насока са разпоредбите на чл.72, ал.2 и чл.270 от НПК.

Поради това съдът намира, че в случая следва да е налице надлежно и изрично произнасяне на съда, пред който наказателното производство е висящо в съдебната си фаза, още повече, че явно е налице неясно и налагащо тълкуване произнасяне на прокурора от Специализираната прокуратура и становище на прокурор при ОП - Сливен за липса на основания за отмяна на въпросната мярка, както и с оглед твърдението на молителката, че процесните имоти не са предмет на престъпление. Следователно, само съдът, разглеждащ наказателното производство може компетентно да се произнесе по спорните между страните въпроси и да разпореди отмяна на мерките за процесуална принуда.

С оглед изложеното, като е постановил отказ за заличаване на вписаната възбрана, макар и по други съображения, съдията по вписвания е постановил, като краен резултат, законосъобразен акт. Частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Ж. Б. К. с ЕГН ********** чрез пълномощника адв. С. Р. срещу Определение №5/04.11.2024г. на съдия по вписванията при Сливенски районен съд, с което е отказано заличаване на възбрана по искане вх.

№6775/04.11.2024г. по описа на Служба по вписванията - гр. Сливен, като неоснователна.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4