Определение № 12073 от 04.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12073 гр. София, 04.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20261100505555 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от ищеца „Вавилон 2001“ ЕООД срещу определение № 15558 от 23.04.2026г., постановено по гр.д. № 2584/2026г. по описа на СРС, 170-ти състав, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 130 ГПК. В жалбата се сочи, че производството било образувано след постановяване на решение № 6 от 14.01.2026г. на ВКС по т.д. № 2765/2024г., в което съдът изрично бил посочил, че предходното прекратяване на производството като недопустимо е неправилно и именно поради тази причина бил върнал делото на СРС за произнасяне по предявения иск. Съдът не бил върнал делото, за да бъде извършена нова свободна проверка за допустимостта на иска, тъй като такава била извършена, а СРС бил постановил определението си в нарушение на дадените му указания. На следващо място според жалбоподателя предявеният иск не бил за установяване на факти или елементи от фактическия състав на правоотношението, а за установяване съществуването на самото правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Налице бил и правен интерес от предявения иск тъй като ответникът отричал съществуването на договорно правоотношение и претендирал стойност на доставена топлинна енергия на извъндоговорно основание от трети лица. Моли съда дда отмени обжалваното определение и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване. Жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

1

С обжалваното определение първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на чл.

294, ал. 1, изр. 2 ГПК, изразяващо се в неспазване на дадените му указания с решение № 6 от 14.01.2026г. на ВКС по т.д. № 2765/2024г., I т.о., ТК. С цитираното решение е указано на първоинстанционния съд да разгледа действително предявения иск за установяване съществуването на договорно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия за стопански нужди относно топлоснабдени обекти, находящи се в гр. София, с абонатни номера, както следва: 354341, 378579, 378581, 378583 и 378580, но тези указания не изключват служебното задължение на съда да следи за редовността на исковата молба по действително предявения иск и за неговата допустимост.

При извършване на тази проверка обаче първоинстанционният съд неправилно е приравнил иска за установяване съществуването на договорно правоотношение на иск за установяване на факт. Както е изяснено в съдебната практика /решение № 50 от 10.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 493/2025 г., II т. о., ТК и цитираните в него решение № 35/01.09.2015 г. по т. д. № 407/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 637/21.11.2018 г. по ч. т. д. № 1517/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о./ с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК може да се установи съществуването или несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване, т. е. когато правото е несигурно. Прието е, че именно защото ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не определена правна връзка, т. е. да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение, той има правен интерес от предявяване на установителен иск, с решението, по който тази несигурност в правото ще бъде отстранена.

Относно правния интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК практиката на ВКС и правната доктрина са последователни, че този интерес винаги е налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно титулярът на правоотношението да е направил "разумна субективна преценка".

Прието е за несъмнено, че когато противната страна оспорва правото на ищеца или когато си присвоява едно право спрямо последния, несигурността в правното положение на ищцовата страна е действителна, като единствено при открита за ищеца възможност да предяви осъдителен иск, правният интерес от предявяване на установителен иск отсъства.

В конкретния случай в исковата молба ищецът излага твърдения, че между страните съществува валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди, а с отговора на исковата молба ответникът оспорва тези твърдения с довод, че правоотношението е прекратено. В тази хипотеза за ищеца не съществува възможност да упражни правата си чрез осъдителен иск, поради което за него е налице правен интерес от предявения иск за установяване, че твърдяното от него договорно правоотношение продължава да съществува. С оглед на това предявеният установителен иск е процесуално допустим. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

2

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 15558 от 23.04.2026г., постановено по гр.д. № 2584/2026г. по описа на СРС, 170-ти състав.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3