Определение № 530 от 06.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 530 гр. Велико Търново, 06.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно частно гражданско дело № 20264100500309 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. Й., чрез адв. П. П., против Определение № 1390/11.12.2025 г. по гр.д. № 2858/2025 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на М. Й. за освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

С подадената частна жалба се заема становище за неправилност на определението, като счита, че изводите на първоинстанционния съд не кореспондират със събраните по делото доказателства. Посочва, че едностранно е разгледана справка извлечение за кредитна задлъжнялост, като е обърнато внимание само на получените от ищеца суми и то за изминал период, но не и разходите, свързани с теглене на кредити. Твърди, че повечето заеми са сключени чрез рефинансиране и ищецът реално не е получил всички отпуснати суми. Счита, че съдът не е отчел ниския му доход и фактът, че издържа малолетното си дете и не е съобразил, че в хода на производството за ищеца може да възникнат редица разноски, които следва да бъдат съобразени.

Позовава се на съдебна практика, която счита за относима. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като ищецът бъде освободен от дължимите държавни такси и разноски. Моли да бъде присъдена държавна такса за въззивно обжалване.

Въззивният съд намира, че частната жалба е срочно подадена, като депозирана в рамките на законоустановения срок и изхождаща от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува неизгодния за него първоинстанционен акт. Същата е насочена срещу подлежащ на 1 самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност акт на съда по изричната разпоредба на закона /чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М. Й. против „БИ ЕН ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК .., с която са предявени искове за прогласяване недействителността на чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от договор за потребителски кредит № MAX_300832276/10.01.2023 г. на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. С исковата молба е направено искане за освобождаване от държавна такса и разноски за производството.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че декларираните с декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние източници на доходи на ищеца и членовете на неговото семейството, не могат да обосноват извод за липса на достатъчно средства за плащане на държавната такса и разноски по делото. В определението е посочено, че ищецът е в работоспособна възраст, получава трудово възнаграждение от 1077 лв. и няма данни да страда от заболявания, като множество задължения към банки и кредитни институции не е от обстоятелствата изрично предвидени в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК и обосноваващи освобождаването му. Съдът е посочил, че видно от справката за кредитна задлъжнялост, издадена от БНБ, ищецът е извършвал тегления и разполага с парични средства със значителен размер /около 100 000 лв./, но същите не са декларирани, което от своя страна говори за недобросъвестност при деклариране на обстоятелствата свързани с финансовото му състояние.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, от такси и разноски се освобождават физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. не разполагат с достатъчно средства, както и с възможност за набавяне на такива от притежавано имущество и получавани доходи. При подадена молба за освобождаване от държавна такса съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за това въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с размера на дължимите такси или разноски.

При съобразяване на относимите към искането обстоятелства и дължимата държавна такса от 71,60 лв. /36,61 евро/, за която ищецът не е бил освободен, съдът намира, че не са налице предпоставките чл. 83, ал. 2 ГПК за неговото освобождаване от внасянето на така посочената държавна такса.

Видно от приложената към исковата молбата декларация, молителят е в 2 трудоспособна възраст, като същият е трудово ангажиран и получава трудово възнаграждение в минимален размер. Не са представени доказателства молителят да заплаща наем или да има разходи, свързани със здравословното му състояние, като се установява, че има едно малолетно дете, на което дължи издръжка в размер на 300 лв. месечно. Същевременно, както е посочил и първоинстанционният съд, видно от приложена справката за кредитна задлъжнялост, издадена от БНБ се установява, че ищецът е кредитополучател по множество договори в периода 2022 – 2025 г., като получените парични средства са на значителна стойност, но не са били декларирани от същия.

Правилно съдът е приел, че ищецът недобросъвестно не е посочил получените от него парични средства, отпуснати по множество договори за кредит, вкл. през 2025 г., като същевременно обосновава липсата на парични средства със своята задлъжнялост, при положение, че сам се е поставил в неблагоприятно финансово положение. Освен това, следва да се посочи, че предметът на делото и неговия материален интерес не предполага значителни по размер разноски, които с оглед установените по делото факти да са непосилни за ищеца. Съдът намира за неоснователни и изложените в жалбата възражения, че следва да бъдат съобразени разходите, свързани с теглене на кредити, както и че същите са отпуснати поради рефинансиране на други кредити, доколкото доказателства в тази насока не са представени.

По изложените по-горе съображения съдът приема, че частната жалба е неоснователна, като първоинстанционното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1390/11.12.2025 г. по гр.д. № 2858/2025 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3