Решение № 260040 от 28.08.2020, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260040 гр.Пловдив, 28. 08. 2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Стефанова

ЧЛЕНОВЕ : Надежда Дзивкова

Зорница Тухчиева

Секретар Петя Цонкова като разгледа Докладваното от съдия Радостина С. възз.гр.д.№ 371/2020г.

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС във вр. с чл.24 и 25 от ЗЗД.

Постъпила е въззивна жалба от А.П.М., ЕГН – **********, и М.И.М.,

ЕГН **********, чрез пълномощника адв. В.К.-Б., съдебен адрес-***, против Решение № 13603/04.12.2019г. на Районен съд- Пловдив, XVII гр.с., по гр.д.№ 6271/2018г., с което са отхвърлени предявените от тях против А.В.С.,

ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците притежават правото на собственост въз основа на давностно владение продължило повече от 10 години върху следните имоти: друга селищна територия с общо застроено и незастроено пространство от 1911 кв. м., по стари документа за собственост, а съгласно представената при съставянето на нотариалния акт актуална скица с общо пространство от 1919 кв.м., находяща се в землището на *********, съст. УПИ I-102002, масив 102 по плана на землището на с. М., одобрен със Заповед №№ 651/12.10.2001 г., КЗЗ-7/26.09.2000 г. и КЗЗ-8/31.10.2000г., ведно с построената в източната й част масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен и два етажа, със застроена площ от 131 кв.м., съответно разгърната застроена площ 410 кв.м., ведно с всички други подобрения, при граници: имот 000316-жилищна територия на с. М., имот 102005-друг жилищен терен на А.П.М., имот 102001-друг жилищен терен на Х. Г. К. и др., имот 102008-полски път на Община Родопи, имот 102007-нива на А.П.М., имот 102003-друга селищна територия на М. П. К. и др., а съгласно действащата КК и КР на с.М. поземлен имот с ИД № ***, ведно с попадаща в него еднофамилна жилищна сграда с ИД № *** и за предаване владението върху така описаните имоти, като неоснователни и недоказани; както и са отхвърлени предявените от тях против „Еко

Клийн 11“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, ***-А, с управител С. Г., искове с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците притежават правото на собственост въз основа на давностно владение продължило повече от 10 години върху следния имот: сграда с ИД *** по КК и КР на с

М., със застроена площ от 133 кв.м., която представлява масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен и два етажа и за предаване владението върху така описания имот, като неоснователни и недоказани; както и са осъдени да заплатят общо в полза на А.В.С., ЕГН **********, с адрес-***, чрез адв. М. С., сумата от 3 500 лв. за разноски по делото за адвокатско възнаграждение; както и са осъдени да заплатят общо в полза на „Еко Клийн 11“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***А, с управител С. Г. сумата от 9 000 лв. за разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Молят решението да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и вместо това да се постанови друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендират разноски.

Въззиваемата страна А.В.С., ЕГН **********, с адрес-***, чрез адв. Д.М., депозира писмен отговор, че въззивната жалба е неоснователна; съответно обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Еко Клийн 11“ ЕООД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***А, чрез адв.М.Ш., депозира писмен отговор, че въззивната жалба е неоснователна; съответно обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

От А.П.М. и М.И.М. против А.В.С. и „Еко Клийн 11“ ЕООД, заведена искова молба, като първоначално е образувано гр.д.№ 159/2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, но след постановено и влязло в сила Определение № 600/16.03.2018г. производството е прекратено и на осн. чл.104 т.3 от ГПК делото е изпратено на Районен съд –Пловдив по правилата на родовата подсъдност. По описа на Районен съд –Пловдив е образувано съответно гр.д.№ 6271/2018г., XVII гр.с.

Ищците са посочили, че притежават собствеността върху описаните по-горе недвижими имоти въз основа на изтекла 10-годишна придобивна давност. Владението им върху дворното място, предмет на делото започнало от 1998г., когато го придобили с договор за покупко-продажба от 23.12.1998г., като към този момент недвижимият имот представлявал нива.

Впоследствие ищците променили предназначението на недвижимия имот, изградили масивна жилищна сграда в имота и се снабдили с констативен нотариален акт за собственост от 27.06.2001г.

С Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 3, том № 32, вх. рег. № 9565/12.04.2006г. АВ – Пловдив /на л.4 по гр..д.№ 159/2018г./ ищците прехвърлили на С. С. Д. и Т. С. Д. собствеността върху процесните недвижими имоти. Вместо плащане на продажна цена купувачите се задължили да погасят задълженията на продавачите спрямо кредитори, за вземанията на които е вписана и договорна ипотека върху имотите, представляващо условие на договора, след сбъдването на което сделката да породи вещноправно действие. Сочи се, че продавачите не загубили владението си върху имота, като до сбъдване на условието по договора те предоставили ползването му на купувачите, като в тази връзка бил сключен договор за заем за послужване от дата 12.04.2006г.

Тъй като купувачите не изпълнили задължението си, продавачите предявили иск за разваляне на сключения договор за покупко-продажба. С решение от 10.01.2017г. по гр.д. № 13682/2016г. по описа на РС - Пловдив цитираният договор за покупко-продажба бил развален поради несбъдване на условието по него.

След разваляне на договора ищците узнали, че на 21.07.2006г. С. Д. и Т. Д. прехвърлили процесните недвижими имоти на ответника А.В.С. по силата на Договор за покупко-продажба № 39, том 70, вх. рег. № 20405/24.07.2006г., за който възразяват да е привиден, като прикриващ обезпечение по договор за заем. Изтъкват, че имотът се ползвал от С. Д. до януари 2017г., когато последният бил изведен от имота от ответника.

В хода на процеса ищците са разбрали, че на 21.03.2017г. процесните имоти – земя и сграда са били продадени от ответника А.В.С. на дружеството „Еко Клийн 11“ ЕООД, за което е бил оформен Нотариален акт № 86/21.03.2017г. на Нотариус Елена Сопаджиян с рег. № 645 от НК като наред с прехвърлянето на собствеността било предадено и владението върху имотите поради което и след направено изрично искане на ищците наред с първоначалния ответник А.С. е конституиран и ответник дружество „Еко Клийн 11“ ЕООД съгласно Определение № 1533/08.02.2019г.

Ищците застъпват, че са собственици на процесните имоти и по отношение на дружество „Еко Клийн 11“ ЕООД на основание давностно 10-годишно владение, тъй като никога не са губили владението върху процесните имоти и винаги са го упражнявали за себе си чрез С. С. Д. до принудителното му извеждане от имотите, поради което и щом ищците са собственици към 21.03.2017г., то и ответникът А.С. не би могъл да прехвърли правото на собственост към дружеството, тъй като не притежава в патримониума си собственически права по отношение на процесните имоти.

Предвид на гореизложеното, са направили искане да се признае и по отношение на двамата ответници, че ищците са собственици на процесните имоти на заявеното от тях основание – придобивна давност изтекла в периода 1998г. – 2017г., както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на имотите в полза на ищците.

Претендирали са разноски.

Към исковата молба са приложили цитираните 2 бр. Нотариални актове от 12.04.2006г. и от 24.07.2006г., Договорът за заем за послужване от 13.04.2006г., Удостоверение за семейно положение за С. Д., от което е видно, че бил адресно регистриран на процесния имот; заверени копия от заведена искова молба с вх.№ 96038/02.11.2016г. по чл.87 ал.1 и ал.3 от ЗЗД, Решение от 10.01.2017г. на Районен съд –Пловдив по гр.д.№ 13682/2016г. , влязло в сила на 26.01.2017г.

Ответникът А.В.С., чрез адв. М. С., е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск изцяло. Заявява, че с Нотариален акт № 39, том 70 от 24.07.2006г. по описа на

СВ при АВ – Пловдив, респ. нот.д.№ 799/2006г. по описа на Нотариус Таня Дойчинова, рег. № 72, /на л.24 по гр.д.№ 6271/2018г./ сключен със С. С. Д. и Т.

С. Д., бил придобил собствеността върху процесните недвижими имоти, както и върху още един имот - друг жилищен терен, с площ 400 кв. м., срещу обща сума в размер на 90 000 лв., която сума била изплатена изцяло в брой на продавачите. Оспорва се твърдението на ищците за привидност на посочената сделка, както и за наличието на заемно правоотношение между С. С. Д. и Т. С. Д., от една страна, и ищците, от друга. Ответникът твърди, че от датата на покупко-продажбата - 21.07.2006г. добросъвестно е придобил собствеността върху процесните недвижими имоти. Изтъква, че в периода 2002-2003 г. били учредени две договорни ипотеки върху процесните недвижими имоти в полза на „Общинска банка“ АД. Уточнява, че по тези 2 бр. нотариални актове за договорна ипотека от 02.09.2002г. и от 17.10.2003г. /на л. 26 и сл./ А.П.М. и М.И.М. имат качеството на трети лица – собственици на ипотекирани имоти във връзка със сключен Договор за кредит между „Общинска банка“ АД, като кредитор, и „Мултипол- груп“ ЕООД, като кредитополучател.

Впоследствие на 15.09.2004г. обезпеченията като част от съответните главни задължения, са били прехвърлени от „Общинска банка“ АД в полза на „Пълдин вакейшън“ ООД с Договор за цесия от

15.09.2004г. /на л.35 и сл./

А.В.С. посочва, че на 24.06.2008г. е сключил Споразумение /на л.39/ с кредитора „Пълдин вакейшън“ ООД, въз основа на което е заплатил на осн. чл.155 от ЗЗД на дружеството сумата 148 000 лв. /сбор от остатъка от необслужената главница по кредита и законната лихва/ на пет вноски до 10.10.2008г., като са били съставени и разписки за това /на л.40 и сл./, след което са били заличени учредените договорни ипотеки върху процесните недвижими имоти.

А.В.С. се позовава и на чл. 88, ал. 2 от ЗЗД, като посочва, че исковата молба, въз основа на която е постановено цитираното от ищеца съдебно решение за развалянето на договора, била вписана на 02.11.2016г., а ответникът е придобил добросъвестно имота на 21.07.2006г.- повече от 10 години преди вписването.

Оспорва твърденията на ищеца, че С. Д. е ползвал имота като държател, като твърди, че последният е придобил собствеността върху вещта на 12.04.2006г. Също така ответникът твърди, че не владее жилищната сграда, чиято ревандикация се иска, като посочва, че с Нотариален акт № 86, том I, рег. № 890, нот. д. № 66 от

2017г. на Нотариус Елена Агоп Сопаджиян, рег. № 645 на НК /на л.33/ бил продал на „Еко Клийн 11“ ЕООД построената в процесното дворно място сграда, като било предадено и владението върху същата. Ответникът оспорва достоверността на датата на представения от ищците Договор за заем за послужване, посочен в т. 3 на ИМ. Претендирал е разноски.

Към Писмения отговор по чл.131 от ГПК ответникът А.В.С. прилага всички горецитирани документи.

Ответникът „Еко Клийн 11“ ЕООД, чрез адв. М.Ш., депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, като възразява за недопустимост на предявения иск по реда на чл.

228, ал. 3 от ГПК; поддържа и че е неоснователен изцяло. Счита, че чл. 228, ал.3 от ГПК е приложим само по отношение на замяната на ответната страна по спора, в случаите когато не е налице съгласието на новия ответник за това, но не и за конституирането на нов ответник наред с първоначалния. Дружеството по съществото на спора оспорва да е завършен фактическия състав на придобивната давност за ищците, няма твърдение, че имотът се владее от дружеството, към момента на сделката с праводателя А.С. последният е бил пълноправен собственик на имотите и ги е прехвърлил надлежно. Оспорва се сделката от 12.04.2006г. да е сключена под отлагателно условие, оспорва се, че ищците са владели имотите чрез друго лице – правоприемник по договор за заем от 13.04.2006г. поради липса на кауза /основание/. Заявява се противопоставимост на правата на ищците по чл.

Разпечатката съдържа 45 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c197c925-69d5-4ccf-ac0d-935c40670570