Решение № 2495 от 25.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2495 гр. Бургас, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора В. Н. Д. като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20242120104062 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на Н. Г. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес *, със съдебен адрес * - адвокат Б. Я., против ПРОКУРАТУРАТА на Република България. Ищецът предявява осъдителен иск за сумата от 2500 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от образуваното и воденото срещу него досъдебно производство № 3292-ЗМ 155/ 2021г. по описа на 04 РУ - Бургас, пор. № 497/ 2021г. на Районна прокуратура – Бургас за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, прекратено с влязло в сила постановление; ведно със законната лихва от 25.09.2021г. - датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Обстоятелства, на които ищецът основава предявения иск :

Ищецът твърди, че на 09.03.2021 г. при управление на собствения си лек автомобил марка „Ф.“, модел „Голф“ с per. № *, бил спрян за проверка от служители на МВР, при която с техническо средство бил изпробван за 1 употреба на наркотични вещества. Проверката отчела употреба на бензодиазепини, поради което на ищеца бил съставен АУАН № * по чл. 5, ал.

3, т. 1 от ЗДвП и било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.343Б, ал.3 от НК. В рамките на досъдебното производство въз основа на дадени биологични проби е извършена съдебна химико-токсикологична експертиза, която не е установила наличие на алкохол /етанол/, наркотични вещества или психотропни медикаменти. С влязло в сила постановление от 07.09.2021г. Районна прокуратура - Бургас прекратила воденото наказателно производство

Ищецът сочи, че в продължение на целия наказателен процес изпитвал непрекъснат стрес и страх от несправедливо осъждане, повлиян бил изключително неприятно и личния му живот, като ситуацията се отразила негативно върху отношенията му с близките, които започнали да се държат пренебрежително към него. От действията на прокуратурата бил злепоставен пред познати и приятели, превърнал се в обект на подигравки, подмятания, че е престъпник, наркоман и други неприятни коментари. Много хора започнали да избягват да комуникират с него и се отнасяли към него с недоверие.

Ищецът се чувствал изключително унижен и изпитвал огромен срам. Това се отразило изключително тежко на психическото му здраве и изпаднал в депресия, станал напрегнат, не можел да спи, започнал да излиза по-рядко и ограничил социалните си контакти. Поради наложените принудителни административни мерки – отнемане на СУМПС и прекратяване на МПС за срок от 7 месеца ищецът бил лишен от възможността да управлява автомобил за периода 09.03.2021г. - 20.09.2021г., което ограничило възможността му да се предвижва на далечни разстояния. Чувствал се неудобно и зависим от чужда помощ, като при необходимост да пътува многократно се налагало да ангажира близки или да ползва таксиметрови услуги и услугите на градския транспорт. Спирането на регистрацията на автомобила довело до неговата амортизация и създало допълнителни спънки и разходи.

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът - Прокуратурата на Република България, представляван от прокурор от Районна прокуратура Бургас, представя писмен отговор, с който оспорва иска. Оспорва настъпването на претендираните неимущесдтвени вреди и причинната им връзка с описаното досъдебно производство. Сочи, че ищецът не е бил привлечен като обвиняем, а след събирането на доказателствата за липса на 2 осъществен състав на престъпление, досъдебното производство е било незабавно прекратено. Твърди, че обвинението не е било публично оповестено. Оспорва отговорността на Прокуратурата за претендираните вреди от наложените принудителни административни мерки, които са в компетентността на МВР. Сочи и водено срещу ищеца нахд № 338/2017г. на БРС за деяние, свързано с държане на наркотични вещества, както и предходни наложени административни санкции, свързани с лишаване от право да управлява МПС и прекратяване на регистрация на МПС.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Страните не спорят по следните факти, които се установяват и от приетите писмени доказателства :

На 09.03.2021г., около 20,50 часа при управление на собствения си лек автомобил марка „Ф.“, модел „Голф“ с per. № *, ищецът Н. Г. Н. бил спрян за проверка от служители на МВР. Съгласно приложената в досъдебното производство неоспорена докладна записка на служителя на МВР, извършил проверката, при поискването на документите след спирането му направило впечатление, че ищецът е във видимо превъзбудено състояние, а след справка с Оперативната дежурна част /ОДЧ/ било установено, че същият е от криминалния контингент по линия наркотици. Поради тези обстоятелства била предприета проверката за употреба на наркотични вещества. Проверката била извършена с техническо средство „Druger DrugTest 5000“ с фабричен № ARLB0021 съобразно заповедта на министъра на вътрешинте работи от 13.09.2017г. са техническите средства и тестове, с които се извършват проверките за наркотични вещества и техните аналози, постановена на основание чл.1, ал.4 и 5 от Наредба № 1/ 2017г. Годността на уреда е установена с представения по делото протокол от 13.01.2021г. за извършена периодична проверка, изискуема на всеки 12 весеца/.Съгласно съставения неоспорен по делото протокол за проверката, подписан от ищеца без възражения, взетата в 21,32 часа проба № 367 отчела наличие на бензодиазепини. Проверяващият служител на МВР издал талон за изследване 3 съобразно избрания от ищеца метод – медицинско и химическо изследване.

Кръв от ищеца е взета за химичен анализ в 22,25 часа в УМБАЛ - Бургас, като в съставения протокол за медицинско изследване № 97/ 09.03.2021г. дежурният лекар е удостоверил състоянието на ищеца към този момент – не съобщава субективни оплаквания, не се установяват абстинентни явления, запазена координация, ясно съзнание, няма нистагъм, поведение – възбуден, съобщава за приета през последните 24 часа таблетка диазепам, не съобщава повод за приема на лекарството, сочи, че е по лекарско предписание, неустановено по делото. Предварителната проба съгласно този протокол не е отчела бензодиазепини в кръвта.

На същата дата на ищеца бил съставен съставен акт за установяване на административно нарушение № * – виновно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП /забрана водачът на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози/. Актът е подписан от ищеца без изложени възражения.

След съставянето на АУАН със заповеди на полицейски инспектор от ОДМВР – Бургас от 10.03.2021г. на ищеца са наложени принудителни административни мерки : по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството му за правоуправление на МПС /до решаването на въпроса за отговорността му, но не за повече от 18 месеца/ и по чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на управляваното от него МПС за срок от 7 месеца. Двете заповеди са връчени редовно на ищеца, не са обжалвани и са влезли в сила.

С полицейска заповед, постановена на 09.03.2021г. в 21,37 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР ищецът е задържан за срок от 24 часа.

На основание чл.356, ал.3 от НПК е образувано е бързо досъдебно производство № 3292 ЗМ-175/ 09.03.2021г. по описа на 4 РУ на МВР за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК /в приложимата към онзи момент редакция на нормата „управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози“/. Първите извършени действия по разследването са разпити на свидетели – младши автоконтрольор в сектор „ПП“ Венцислав Свирецов, младши инспектор в 4 РУ на МВР К.К. и двамата пътници в управлявания от ищеца автомобил М.С. и К.Р., всички 4 разпитани на 09.03.2021г.

На 11.03.2024г. наблюдаващият прокурор е постановил разследването да се извърши по общия ред.

Ищецът Н. Н. е в разпитан в качеството на свидетел по досъдебното производство на 31.05.2021г. Същият не е привличан като обвиняем в наказателното производство.

Назначената в хода на досъдебното производство химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиз, извършена във Военномедицинска академия, на 26.05.2021г. е дала заключение за липса на алкохол, наркотични вещества и психоактивни медикаменти в предоставената за изследване кръв на ищеца.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 07.09.2021г., влязло в сила на 25.09.2021г., наказателното досъдебно производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1 от НПК – поради липса на извършено престъпление.

Не е спорно също и се установява от представената справка за съдимост, че с влязло в сила решение по нахд № 338/ 2017г. по описа на Районен съд - Бургас ищецът е признат за виновен за извършено на 27.11.2015г. престъпление по чл.354а, ал.3 вр. ал.5 от НК – държане на високорискови наркотични вещества /коноп и метамфетамин/. Деянието е определено за маловажен случай, поради което ищецът е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – обществено порицание.

За установяване на претендираните неимуществени вреди ищецът ангажира показанията на свидетеля Д.М. – негов приятел. Свидетелят твърди, че след направената проверка и отнемането на свидетелството на управление ищецът се променил, спрял да излиза, да отговоря по телефона и в социалните мрежи, не можел да заспива, изпаднал в депресия. Приятелите му започнали да му се подиграват, че е наркоман, други спрели да го търсят по тази причина. Загубил си работата като шофьор. Свидетелят не знае ищецът друг път да е бил задържан с наркотични вещества и да му е била отнемана шофьорската книжка.

При така събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти съдът прави следните изводи :

5

Предвиденият от закона фактически състав на отговорността на държавата за дейността на прокуратурата, установен в нормата, на която е основан искът - чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ, е обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Съдебната практика не е единна в тълкуването на законовия израз „обвинение в извършване на престъпление“ – дали следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт или в тесния наказателно-процесуален смисъл. Поради това към момента с определение № 4899/ 30.10.2024г. по гр.д. № 3925/ 2023г. на IV г.о. на ВКС е отправено предложение ОСГК на ВКС да постанови тълкувателно решение по този въпрос. Настоящият съд споделя тълкуването, дадено от същия състав на върховната съдебна инстанция в решение № 50047/ 10.03.2023г. по гр. Д. № 3092/ 2022г., което приема, че главна предпоставка за наличието на хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ е наличието на образувано срещу ищеца наказателно производство. Този извод се мотивира с обстоятелството, че едва след привличането на едно лице като обвиняем, по отношение на него могат да бъдат предприети мерките за процесуална принуда, предвидени за обвиняемия в НПК, с които да му бъдат причинени вреди, подлежащи на репариране по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

В случая бързото наказателното производство е образувано по силата на закона – чл.356, ал.3 от НПК, а не по разпореждане на прокурор /чл.356, ал.2 от НПК/. Незабавно след уведомяването на прокуратурата за образуваното бързо производство е постановено разследването да продължи по общия ред, като до прекратяването му ищецът не е привлечен като обвиняем съгласно чл.54 от НПК. Въпреки, че безспорно ищецът не е привлечен в това производство като обвиняем, той се позовава на нормата на чл.356, ал.4 от НПК, съгласно която лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило разследваното престъпление, отново по силата на закона се счита за обвиняем - от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него. В случая, единственото процесуално действие по разследването, в което ищецът е участва, е разпитът му в качеството на свидетел.