Решение № 1100 от 26.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1100 гр. Пловдив, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330203718 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №25-1030-002216/29.04.2025 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна Полиция с което на М. Д. А. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 /сто/ лева за извършено нарушение по чл.

162, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят обжалва процесното наказателно постановление.

Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че същият има статут на постоянно пребиващ на територията на Република България, а не дългосрочно пребиващ, поради което и не следвало да понесе административно-наказателна отговорност.

Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпрати представил. Депозира становище по съществото на делото.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана 1 страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 23.03.2025 г. в 04:10 часа в гр. Пловдив, на ул. ,,Богомил‘‘, като неправоспособен водач, управлява лек автомобил ,,Фолксваген Туарег‘‘ с рег.

№ РВ 1472 ВЕ, чужда собственост, като извършва следното нарушение: чужденец дългосрочно пребиващ в Република България, управлява МПС със СУМПС номер 677110 издадено от Сирийска Арабска Република, без да е подменено след една година от дата 24.07.2023 г. на издадения документ за пребиваване с номер 701284538, като по този начин е било извършено нарушение по чл. 162, ал. 2 ЗДвП.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Г. М., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че законът добави с термина чужд гражданин и е без значение обстоятелството дали лицето е постоянно или дългосрочно пребиваващо, тъй като за същото съществувало задължение да подмени СУМПС с българско такова.

Съдът кредитира така депозираните гласни показания, без частта от тях в който свидетелят М. посочва, че не е налице разлика между дългосрочно и постоянно пребиващ, доколкото това е отговор на правен въпрос.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От справка АИС ,,Български документи за самоличност‘‘ се установява, че жалбоподателят е със статут постоянно пребиваващ на територията на Република България, като разрешението за пребиваване му е от 24.07.2023 г.

От справка за нарушител/водач се установява, че по отношение на жалбоподателя няма издадено българско СУМПС.

Въз основа на така възприетата от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 162, ал. 2 ЗДвП е в насока, че чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват 2 моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на издаване на документ за пребиваване.

Жалбоподателят, твърдейки незаконосъобразност на оспорената наказателно постановление, се позовава единствено на валидността на горепосоченото и притежавано от СУМПС, понеже той имал статут на постоянно пребиваване в Република България и затова не се явявал адресат на нормата на чл. 162, ал. 2, вр. ал. 4 от ЗДвП.

Правилата за валидността и признаването в Република България на свидетелство за управление на МПС, издадено от чужди държави, са уредени в ЗДвП, както и в няколко международни договора-Женевска конвенция за движение по пътищата от 1949 г., Виенска конвенция за движение по пътищата от 1968 г. и Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили.

Тези международни договори са обнародвани, ратифицирани и влезли в сила за Република България, поради което имат предимство пред вътрешното законодателство, което им противоречи.

Съгласно правилото на чл. 161 ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията (т. 1); държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него (т. 2); свидетелството е придружено от легализиран превод на български език (т. 3); свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата (т. 4); свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария (т. 5).

Анализът на разпоредбата сочи, че в Република България се признават и 3 са валидни чуждестранни национални свидетелства, които не са издадени от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, като конкретните изисквания в зависимост от държавата, издала свидетелството и статута на водача, се съдържат в Конвенцията за движението по пътищата (КДП), подписана във Виена на 8.11.1968 г., Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, както и в ЗДвП.

Приложима по отношение на правилата за валидност е и Женевската конвенция от 1949 г., но само за свидетелства, издадени от договарящите държави по нея, които не са страни по КДП. Това е така, т. к. по силата на чл.

48 КДП, тя отменя и замества Женевската конвенция в отношенията на страните по нея. Следователно за държави, подписали и двете конвенции, се прилагат правилата на КДП. За тези, които не са страни по КДП, се прилага Женевската конвенция. Към момента последната урежда взаимоотношенията между България и следните държави, които не са страни по КДП: Алжир, Аржентина, Австралия, Бангладеш, Барбадос, Б., Ботсуана, Буркина Фасо, Камбоджа, Канада, Конго, Кот д‘Ивоар, Кипър, Доминиканска република, Египет, Фиджи, Гватемала, Хаити, Исландия, Индия, Ирландия, Йордания, Лаос, Ливан, Лесото, Мадагаскар, Малави, Малайзия, Мали, Малта, Намибия, Нова Зеландия, Нигерия, Папуа Нова Гвинея, Парагвай, Руанда, СиераЛеоне, Сингапур, Шри Ланка, Сирия, Того, Тринидад и Тобаго, Уганда, САЩ, Ямайка, Япония.

Представено е СУМПС, издадено от Сирийска Арабска Република под № 677110, кат. Б на името на жалбоподателя. В този случай обаче, предвид статута на М. Зейтун на чужденец, дългосрочно пребиваващ в Република България (за нуждите на специалния ЗДвП статутът на чужденеца е посочен като дългосрочно пребиваващ, а ЗЧРБ въвежда и друг статут на чужденците като добавя и постоянно пребиваващи, но това в настоящия случай е без значение), това обстоятелство е ирелевантно по отношение законосъобразността на издаденото наказателно постановление, тъй като не е спазено изискването на чл. 162, ал. 2 ЗДвП, съгласно което чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, какъвто е жалбоподателят (разрешение за пребиваване) могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава 4 членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария до една година от датата на издаване на документ за пребиваване. Разрешението за пребиваване на М. Зейтун № 701284538 е издадено на 24.07.2023 г., т. е. към датата на процесната проверка, независимо дали притежава валидно СУМПС, издадено от Сирийската Арабска Република, за него е изтекъл законоустановеният едногодишен срок, в който той може да черпи права от това СУМПС на територията на Република България с оглед притежавания от него статут на чужденец, дългосрочно пребиваващ по смисъла на ЗДвП в Република България.

Съгласно чл. 162, ал. 4 от ЗДвП, чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията. В тази връзка, за жалбоподателя е било налице правото да замени свидетелството си с българско, което не е сторено. По делото безспорно се установява, че посоченото лице е управлявало МПС след изтичането на една година по чл. 162, ал. 2 ЗДвП и не е заменило сирийското си свидетелство за управление на МПС с българско такова.

Ето защо, правилен и законосъобразен е изводът на актосъставителя и наказващият орган, че на процесното място и ден лекият автомобил е бил управляван от лице без да е заменило чуждестранното свидетелство за управление на МПС с българско.

Възражението, че притежаваното от жалбоподателя СУМПС, издадено от Сирийската Арабска Република, е валидно поради статута му на постоянно пребиваващ чужденец в Република България и само на това основание може да управлява МПС е неоснователно. С изтичането на едногодишния срок от издаване на разрешението му за пребиваване тази възможност е изчерпана за лицето. Само за сравнение, същият правен режим е предвиден в нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП и за българските граждани с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския 5 съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, дори в пократък срок. Налице е и произнасяне на Административен съд гр. Пловдив по наложена ПАМ за същия казус, а именно Решение № 6826 от 29.07.2025 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 939/2025 г.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди.

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-1030002216/29.04.2025 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна Полиция с което на М. Д. А. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 /сто/ лева за извършено нарушение по чл. 162, ал. 2 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6