Решение № 117 от 16.07.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Варна, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500296 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Г. И. Н. чрез адв. Н. Х. от АКВарна, срещу решение № 345/05.04.2024г., постановено по в. гр. д. № 562/24г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение жалбата му, насочена срещу разпределение от 05.10.23г., извършено от ЧСИ Д.С.С., рег. № 893, на КЧСИ, район на действие – ОС-Варна, по изп.д. № 20178930400340, по което жалбоподателят е длъжник. Счита се, че решението е неправилно, тъй като съдът неправилно е установил фактическата обстановка, поради което е направил и погрешни изводи. Твърди още, че не са обсъдени всички изложени в жалбата възражения и искания. В протокола за разпределение неправилно е определен размера на задължението, което следва да се погаси, като не е извършено намаление със сумата от един задатък – 3999,55лв. за взискателя Н.Й.Х., съгласно посоченото в разпореждане от 16.05.2023г. на ЧСИ.

Жалбоподателят не е запознат с посочените в разпределението документи, въз основа на които е образувано изпълнителното дело и същите не са му били връчвани. Оспорва размера на задължението за лихва, като твърди, че същият е изчислен неправилно и не е отчетено от ЧСИ, че част от задължението е погасено по давност; в протокола от разпределението са били посочени само размерите на дължимите такси, но не и основанието за тяхното начисляване, като жалбоподателят твърди, че същите не се дължат от него, евентуално са неправилно изчислени; незаконосъобразно при извършването на разпределението са включени присъединени несъдебни вземания в полза на взискателя Н.Х. в размер на 171 920.08лв. – главница, 763,68лв.-разноски, 1

854,98лв.- неплатени договорни такси, 9 723,92лв.- просрочени неплатени лихви и 27 423,05 лева- неплатени наказателни лихви за периода 30.07.2018г. – 16.03.2022г. Неправилно и необосновано в протокола за разпределение е вписан и взискателя ОББ Интерлийз“ ЕАД, който няма право да се удовлетвори от сумата, получена от продажбата на имота на жалбоподателя.

Освен това не са посочени длъжници по отношение на вземането на този взискател. Посочва се също, че ЧСИ не е изискал актуално удостоверение за наличие или липса на задължения на жалбоподателя и длъжника Т. М. -Л.а.

Претендира се отмяна на обжалваното решение, отмяна на обжалваното разпределение, като се задължи ЧСИ Сербезова да изготви ново разпределение на сумата от 40 100лв. получената от продажбата на имота.

Отговор на жалбата не е депозиран от насрещните страни.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, при наличието на интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: На първо място, настоящият състав на съда намира за уместно да отбележи, че жалбата изцяло повтаря оплакванията в жалбата, с която е бил сезиран въззивния ОС-Варна и се изразява несъгласие с мотивите за отрицателен отговор по същите.

В обжалваното разпределение са включени първоначалният и присъединените по реда на чл. 456 от ГПК и по право взискатели - изп.д. № 20178930400340 на ЧСИ Дарина Сербезова -Славова е образувано по молба на „Обединена българска банка“ АД срещу петима солидарни длъжници („Еко Тур инвест“ ЕООД, „Аспарухово лейк инвестмънт къмпани“ ООД, Т. М.

КараИ.а- Л.а, Л. К. Л. и „Марина гардън“ ЕООД) за събиране на парични вземания по ИЛ № 7577/26.07.2017г., в размер на 42 000 лева (част от главница по договор за оборотен кредит от 14.12.2007г., и последващи анекси към него, с общ размер от 258762,27лв.), ведно със законната лихва, считано от 14.07.2017г., 840лв./съдебни разноски/; и по ИЛ № 7501/26.07.2017г. по ч. гр. д. № 9914/2017г. по описа на ВРС- в размер на 54500лв./ част от главница по договор за оборотен кредит от 22.03.2007г., с общ размер – 258762,27лв./, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2017г.; 1090лв./държавна такса в заповедното производство/, 150лв./адвокатско възнаграждение/.

Вземането на кредитора е обезпечено с особен залог и договорна ипотека. Вземането по договор за оборотен кредит от 14.12.207г. е обезпечено с договорна ипотека, учредена от „Еко тур инвест“ ЕООД, вписана в СВ Провадия, вх.рег.№ 12/14.12.2007г., подновена с вх.рег.№ 4669/ 01.12.2017г. върху 26 недвижими имоти, построени в ПИ *** по КККР на с.

Аспарухово, община Дългопол, подробно посочени със ЗП, идетификатор и предназначение в НА за учредяване на договорна ипотека.

На основание чл.429 ГПК като ипотекарен длъжник по изпълнителното дело е конституиран жалбоподателя Г. И. Н., който е придобил собствеността върху ипотекираните имоти през 2015г..

Въз основа на удостоверение на НАП, като взискател по делото е 2 присъединена Държавата за задължения на „Еко тур инвест“ЕООД в размер на 189 231,28лв., за задължения на „Аспарухово лейк инвестмънт къмпани“ ООД в размер на 870 065,23лв., за Марина Гардън“ ЕООД – 367 897,85лв., за задължения на Л. Л. в размер на 950,62лв. и на Т. КараИ.а – Л.а – 2 002,37лв.

Видно от приложените по делото съобщения, ипотекарния длъжник е бил уведомен за наложените възбрани върху имотите, като са връчени покани за доброволно изпълнение на длъжниците и същите са уведомени за насрочените опис и публична продан на имотите.

На 08.10.2020г. ЧСИ е извършил опис на имотите.

С молба от 04.06.2021г. по изпълнителното дело е присъединено за събиране вземане по ИЛ № 263656/23.12.2020г., издаден по ч.гр.д. № 26582/2020г. по описа на ВРС, с който („Еко Тур инвест“ ЕООД, „Аспарухово лейк инвестмънт къмпани“ ООД, Т. М. КараИ.а- Л.а, Л. К. Л. и „Марина Гардън“ ЕООД са осъдени солидарно да заплатят на ОББ АД 256123,63лв., представляваща частични дължима главница по договор за оборотен кредит от 22.03.2007г., ведно със законна лихва от 18.11.2020г., съдебни разноски – 5122,47лв. и 50лв. -юрисконсултско възнаграждение. Покани за доброволно изпълнение по присъединения ИЛ са връчени на длъжниците.

Изготвената пазарна оценка на имотите в размер на 41710лв е връчена на страните.

ЧСИ е определил началната цена за ПП на имотите при спазване на реда на чл.485 ГПК.

Въз основа на молба от 03.06.2022г. и на основание чл.429 ГПК като взискател по изп.д. е конституирана Н.Й.Х. – цесионер по договор за прехвърляне на вземане от 17.03.202г. с нотариална заверка на подписите с рег.

№2199/17.03.2022г., сключен между „ОББ“АД и Н.Х..

Насрочената в периода 04.04.2023г.-04.05.2023г., ПП на ипотекираните имоти е редовно разгласена, като сраните са редовно уведомени.

С протокол за обявяване на наддавателни предложения от 05.05.2023г. за купувач на имотите е обявен взискателя – Н.Х. за сумата от 50111,11лв., която с молба от 12.05.2023г. се е оказала от правото да придобие имота и е заявила, че няма да внесе предложената от нея цена.

С разпореждане от 16.05.2023г. и на основание чл.493 ГПК ЧСИ е намалил вземането на Н.Х. с един задатък – 3999,55лв. и за купувач на имота е обявен следващия наддавач, предложил най -висока цена - ЕТ “Найд 62Найден Марков“ за сумата от 40100лв..

След внасяне на продажната цена с ПВ от 25.05.2023г.имотът е възложен на ЕТ “Найд 62-Найден Марков“. ПВ е влязло в сила на 24.08.2023г.

За постъпилата от ПП сума е извършено разпределение, което е предявено на страните на 06.10.2023г.

Видно от приложените по делото призовки и обратни разписки за съобщения, страните по делото, включително и жалбоподателя е надлежно 3 уведомен за всички предприети от ЧСИ изпълнителни действия.

В изготвения протокол за разпределение на постъпилата при публичната продан сума от 40 100лв. са посочени всички взискатели, които следва да участват в разпределението; вписването в протокола на присъединени взискатели по изпълнителното дело, по отношение на които видно от самото разпределение не са разпределени суми не може да се приеме за нарушение на процесуалните правила, което да доведе до извод за незаконосъобразност на разпределението. В протокола за извършеното разпределение е посочено изпълнителното основание за вземанията на взискателите, вида и размера на вземанията на всеки един от тях. В протокола са посочени общият размер на подлежащата на разпределение сума, както и реда на удовлетворяване на вземанията: по чл.136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД в общ размер на 6211,92 лв. – с посочване на дължимите на първоначалния взискател и на присъединения такъв такси по ТТРЗЧСИ с посочване на конкретната точка и конкретния размер и дата на извършване, както и в полза на ЧСИ – с посочване на конкретните точки от ТТРЗЧСИ и конкретния размер с дати на извършване, съответно начисляване. При извършване на погасяване на вземанията на ипотекарния кредитор е спазена разпоредбата на чл.174 ЗЗД, като с постъпилата от проданта на ипотекирания имот сума привилигировано са погасени разноските на кредитора за учредяване и подновяване на ипотеката, съдебните разноски по изпълнението, както и лихвите за периода предшестващ годината за връчване на ПДИ на длъжника, за текущата година и за времето до изготвяне на разпределението. Поради това следва да се приеме, че и оплакването за липсата на конкретизиране в протокола на задълженията на длъжника към взискателите относно главница, лихви и периода на тяхното начисляване, разноски и такси към всеки взискател е неоснователно.

Правилно и съобразно разпоредбата на чл.79 ГПК са изчислени дължимите такси и разноски по изпълнението и същите са възложени в тежест на длъжника. В случаите, какъвто е настоящия, когато изпълнението се извършва, длъжникът дължи такса, дори и при плащане на задължението в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по т.26 от ТТРЗЧСИ, по общото правило на чл.79 ГПК е за сметка на длъжника. Съгласно даденото с ТР№2/2015г. на ВКС на Р България, разрешение, в случай, че взискателят не е внесъл авансово дължимата такса, то ЧСИ я събира от длъжника, когато той отговаря за нея. В случая таксата по т.6 ТТРЗЧСИ е правилно изчислена.

Съгласно разпоредбата а чл.493 от ГПК, въз основа на постановеното от ЧСИ разпореждане с извършеното разпределение вземането на взискателя Н.Х. е намалено със сумата от 3 999,55лв. – размера на един задатък, поради което оплакването, че размера на вземането на взискателя не е намалено с един задатък също се явява неоснователно.

Неоснователни са и възраженията за събиране на съдебно непризнати вземания в полза на взискателя Н.Х.. Посочените в разпределението суми 4 представляват част от предоставените на основните длъжници средства по договор за оборотен кредит от 14.12.2007г., анексите и допълнителните споразумения към него, които вземания са обезпечени с договорна ипотека от 14.12.2007г. по отношение на процесния имот, поради което и същите е са привилигировани.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно неизискването на актуални удостоверения за наличие или липса на задължения към държавата на длъжника Т. Л.а. Видно от преписката по изпълнителното дело, такова удостоверение е изискано и постъпило по делото на 14.09.2023г. В същото е посочено, че задължението на длъжника към държавата е в размер на 0.01лв. Такова удостоверение по отношение на жалбоподателя не следва да се представя по изпълнителното дело, тъй като, държавата се счита за присъединен взискател по отношение на публични вземания на длъжника. По отношение на задължения на ипотекарния длъжник, държавата няма качеството на присъединен взискател, тъй като в това изпълнително производство не се погасяват негови задължения, а задължения, обезпечени с ипотекиран имот, собственост на ипотекарния длъжник.

По отношение на възражението за настъпила давност по отношение на част от задължението за лихви, съдът намира следното: давността не са прилага служебно, като в изпълнителното производство СИ няма право да извършва преценка и да се произнася по направени от длъжника възражения за погасяване на задължението поради настъпила давност и да откаже събиране на вземането. В случай, че длъжникът твърди, че предявените за събиране вземания в изпълнителното производство са погасени, следва да предяви иск по реда на чл.439 ГПК, като установи недължимостта им с влязъл в сила съдебен акт.