Решение № 1840 от 31.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1840 гр. София, 31.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110146417 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.

6 ЗПФУР.

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от „И.Ф.“ ЕООД срещу Л. С. Т. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР за сумата от 2 187,49 лв., равняваща се на 1118,45 евро, представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 365644 от 15.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.03.2023 г., до окончателното плащане, както и за сумата от 604,80 лв., равняваща се на 309,23 евро договорна възнаградителна лихва за периода от 15.03.2022 г. до 08.02.2023 г. (уточнен с молба с вх. № 348830/01.11.2025 г.), за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16502/2023 г. по описа на СРС, 119 състав.

Ищецът „И.Ф.“ ЕООД твърди, че е сключил с ответника Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 365644 от 15.12.2021 г. по правилата на ЗПФУР. Сочи, че е предоставил сума в размер на 2500 лв. със срок на изплащане 24 месеца. Сочи, че 23 вноски били в размер на 104,17 лв. всяка, а 24-тата, последна вноска – в размер на 104,09 лв., дължими в периода 14.01.2022 – 05.12.2023 г. Признава, че ответникът бил направил плащания преди подаване на заявлението, с които изцяло били погасени първите три вноски с падежи 14.01.2022 г., 13.02.2022 г., 15.03.2022 г. по погасителния план във варианта с включена в месечната вноска неустойка (вж. протокол от 1 о.с.з. на 28.01.2026 г.). Излага, че сключването на договора ставало след регистрация и попълване на въпросник, както и отбелязването на „Съгласен съм с общите условия”, които били публикувани на уеб адреса: ***. След това кандидатът получавал на електронната си поща преддоговорна информация, като ако бъде одобрен, получавал Договора и общите условия към него за писмено потвърждаване, което ставало чрез четири цифрен уникален код, който се въвеждал през специален линк, изпращан чрез имейл. Клиентът потвърждавал сключването на договора и чрез обаждане, като разговорът се записвал. Кредитополучателят изпращал и снимка тип „селфи“ с личната си карта, която от справка в сайта на МВР било видно, че е „активна“ т.е. не е изгубена, открадната или унищожена. Твърди, че ответникът бил поискал да получи сумата на каса на „И.П.“, като същата била изплатена с разписка със системен код в електронната система № *** от 15.12.2021 г. Ищецът сочи, че договорът за кредит бил обявен за предсрочно изискуем чрез изпращане на електронно съобщение на имейл адреса на ответника на 23.02.2023 г. на основание гл. IX, т. 5 от Общите условия към договора. Излага, че дори да бъде прието, че кредитът не е обявен надлежно за предсрочно изискуем, към датата на подаване на исковата молба цялата главница е падежирала и е станала изискуема и дължима за периода: 13.04.2022 г. – 05.12.2023 г. в общ размер на 2 187,49 лв. Ищецът твърди, че договорната лихва била уговорена в договора, като лихвеният процент бил 40,15%. Погасени били вноските за периода 15.12.2021-15.03.2022 г. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника – Л. С. Т., чрез назначения й от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Е. С., с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Твърди, че е възможно личната карта на Л.

Т. да е предоставена от трето лице, както и телефона, и имейла й, като счита, че е възможно някой да се възползвал от личните й данни. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.

1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР

В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1./ наличието на валиден договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР (предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора); 2./ валидното възникване на твърдяното облигационно правоотношение във връзка с договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК; 3./ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 4./ че клаузите от договора са индивидуално уговорени и е налице възможност на кредитополучателя да влияе върху договорното съдържание; 5./ валидно уговорена клауза за 2 заплащане на възнаградителна лихва; 6./ размера на претенциите; 7./ че кредитът е обявен надлежно за предсрочно изискуем респ. настъпила изискуемост на задълженията по договора.

В тежест на ответника е да докаже погасяване в срок на задълженията по договора.

С доклада по делото съдът е уведомил страните, че на основание чл. 7, ал.

3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

С протоколно определение от 28.01.2026 г. съдът е обявил за безспорно между страните и с това ненуждаещо се от доказване, че са били обвързани от облигационно правоотношение по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 365644 от 15.12.2021 г., сключен по правилата на ЗПФУР, както и че ответникът е заплатил по сметка на ищеца преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК първите три вноски с падежи 14.01.2022 г., 13.02.2022 г., 15.03.2022 г. по погасителния план във варианта с включена в месечната вноска неустойка, които вноски видно от посочения погасителен план възлизат на 993,02 лева, след което е преустановил плащанията.

От приетата по делото, неоспорена от страните, разписка от 15.12.2021 г.

(л. 107 от делото), се установява, че ищецът е предоставил и ответникът е получил лично сумата по отпуснатия потребителски кредит в размер 2500 лв., за което на разписката е положен подпис от ответника.

От приетия по делото Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 365644 от 15.12.2021 г. се установява, че страните са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предаде в собственост на ответника сумата от 2500 лева, а ответникът се е задължил да върне същата при следните условия: срок на кредита 720 дни; фиксиран годишен процент в размер на 40, 15 %; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора- 0, 11 %; общо дължима сума в размер на 3530,87 лева; общо дължима сума при непредставяне на обезпечение – 4417,61 лева.

Съгласно чл. 2, т. 5 от договора годишният процент на разходите по кредита е 48, 44 %, като са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране на лихви за забава и неустойки за неизпълнение.

Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 7, ал. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) така и от ТР 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, при извършване на преценка на действителността на процесния договор за потребителски кредит намира следното:

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид 3 допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Според чл. 3, ал. 1 от процесния договор, потребителят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1/ банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 2/ две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е в размер над 1000 лева; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „И.Ф.“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство.

В чл. 3, ал. 2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 886,74 лева.

Неустойката се заплаща от потребителя разсрочено, заедно с погасителните вноски, като в погасителния план, обективиран в договора за кредит (чл. 4, ал.

3, т. 2) е посочено, че се дължи неустойка при заплащане на първите шест вноски всяка в размер на 147,79 лева, която неустойка е включена в месечните вноски по погасителния план, видно от същия.

Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 пункта), което към 15.12.2021 г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от заетата сума. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

4

В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя, както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на официални документи, така и относно безусловната банковата гаранция, за учредяването на която също е необходимо набавяне на документи и одобрение от кредитна институция. Същевременно в договора липсва клауза, която да предвижда освобождаване на потребителя от задължението за плащане на неустойка, ако предостави обезпечение на заема, макар и извън уговорения тридневен срок.