Определение № 2257 от 19.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2257 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110143182 по описа за 2024 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца Д. В. Е., ЕГН ********** срещу П. Л. Й., ЕГН **********, за признаване установено съществуването на вземания по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.06.2023 г., която е връчена по реда на чл. 47, ал.

5 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

По искането за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по реда на чл. 238 от ГПК съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит на ищеца при режим на довеждане на един свидетел, който да бъде разпитан в насроченото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба да посочи обстоятелствата, които цели да установи с посоченото доказателствено средство.

УКАЗВА на ищеца, че в случай че не доведе за разпит допуснатия свидетел, съдът на основание чл. 253, във вр. чл. 158, ал. 1 от ГПК, ще отмени определението, с което искането е уважено и свидетелят е допуснат и ще продължи разглеждане на делото без събиране на това доказателство.

ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 14673/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

1

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 22.04.2026 г. в 9,30 часа, за когато да се призоват страните – ищецът чрез упълномощения адвокат, а ответникът по реда на чл. 44, ал. 3 ГПК – от електронен адрес, посочен по делото, което да се удостовери.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:

Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 1400,00 лева, представляваща сбор от предоставени на 19.04.2021 г. и 31.03.20221 г. в заем суми, подлежащи на връщане в срок до 27.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.03.2023 г. до изплащане на вземането, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 269,12 лева, представляваща мораторна лихва за период от 28.04.2021 г. до 20.03.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.06.2023 г., по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че на 31.03.2021 г. и на 19.04.2021 г. е превел по банковата сметка на ответника съответно сумите от 400 лева и 1000 лева с основание за плащане „в заем“.

Уговорката между страните била сумите да бъдат върнати в срок до 27.04.2021 г. Твърди, че на 09.12.2023 г е изпратил покана за доброволно плащане, но ответникът е отказал да я получи, и по договора не са извършени никакви плащания. Претендира разноски в т.ч. за адвокатско възнаграждение. Възразява за прекомерност на разноските на ответника.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК такъв не е постъпил.

На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.

422 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между страните е сключен валиден договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК факти: НЯМА.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).

На основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 от ГПК не задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, но УКАЗВА на страните, че могат да се 2 обърнат към Териториално поделение към Софийския районен съд към Съдебния център по медиация към Софийски градски съд за провеждане на информационна среща по чл. 140б, ал. 3 ГПК, при условие, че желаят това.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3