Решение № 238 от 15.05.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Кърджали, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20245140101666 по описа за 2024 година

Ищецът Я. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ********************* чрез адв. Е. И. – АК П. е предявил иск срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес па управление гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ за прогласяване на нищожността на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на сключения между страните Договор за потребителски кредит № *****/ 05.03.2021г. и иск срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ за прогласяване на нищожността на на Договор за предоставяне на поръчителство от 05.03.2021г. към Договор за потребителски кредит № *****/ 05.03.2021г. По отношение на договора за поръчителство, като акцесорна сделка, счита същия за недействителен поради нищожност на договора за кредит, като главен дълг. Изложени са и аргументи, че договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно основание, тъй като договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК.

Предявени са и два осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 за сумата от 20 лева платена възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № *****/ 05.03.2021г. за периода от 05.03.2021 30.10.2024г„ ведно със законната лихва от датата па подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и за осъждане на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 за сумата от 50 лева заплатени в периода от 05.03.2021 30.10.2024г. без правно основание в изпълнение па непородилия правно действие договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит № *****/ 05.03.2021г.

1

С молба вх. № 13517 от 27.12.2024 г. (п.к. 23.12.2024 г.) процесуалният представител на ищеца е заявил, че доверителят й е извършил недължими плащания в размер на 20 лева за възнаградителна лихва и 50 лева по нищожни договор за кредит и поръчителство. Заявил е, че претендираните недължимо платени суми не са заявени, като частични, като след изготвяне и приемане на ССЕ, на основание чл. 214 от ГПК ще изменят предявените осъдителни искове.

С молба вх. № 1419 от 06.02.2025 г. (п.к. 05.02.2025 г.) процесуалният представител на ищеца е заявил, че доверителят й е извършил недължими плащания в размер на 20 лева за възнаградителна лихва по нищожен Договор за потребителски кредит № *****/ 05.03.2021г. сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 и 50 лева по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 05.03.2021г. към Договор за потребителски кредит № *****/ 05.03.2021г. сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899.

Ищецът заявява, че Договор за потребителски кредит № *****/ 05.03.2021г. сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 е нищожен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, тъй като в посочения ГПР не е включено възнаграждението по представеното с Договор за предоставяне на поръчителство от 05.03.2021г. към Договор за потребителски кредит № *****/ 05.03.2021г. сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, възнаграждение. Договор за потребителски кредит № *****/ 05.03.2021г. сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 е за сума в размер на 850 лева, която е изцяло усвоена от ищеца кредитополучател.

Приложимият по договора ГПР е в размер на 49,00%, а ГЛП е 40%., като общият размер на всички плащания е в размер на 878,33 лева. Към датата на подаване на исковата молба задължението по процесния договор е изцяло доброволно погасено.

По отношение на договора за поръчителство, като акцесорна сделка, счита същия за недействителен поради нищожност на договора за кредит, като главен дълг. Изложени са и аргументи, че договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно основание, тъй като договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 чрез юрисконсулт А. И. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Признава, че между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 бил сключен Договор за потребителски кредит № *****/ 05.03.2021г. за сумата от 850 лева при ГЛП 40 % и ГПР в размер на 49,00%, като общият размер на всички плащания е в размер на 878,33 лева, както и че към датата на подаване на исковата молба задължението по процесния договор е изцяло доброволно погасено. Не оспорва, че по негова сметка е постъпила сумата от 20 лв., с която са били погасени задължения различни от главница. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Сочи, че възнаграждение за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по 2 кредита, формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.

Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Оспорва, че за ищецът било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 3 от договора за кредит, тъй като двете клаузи регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за кредит, като съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за кредит потребителят може да си избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. По тези съображения, считайки договорът за предоставяне на поръчителство за незадължителен, той не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. Оспорва, че към момента на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР „Кредисимо“ ЕАД е знаело, имало информация какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство, тъй като то се сключва след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Претендира разноски. Оспорва ищецът да е материално затруднен.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 чрез юрисконсулт С. С. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер по подробно изложени съображения.

Сочи, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните, в рамките на независимата електронна среда на „Ай Тръст” ЕООД, до която „Кредисимо” ЕАД няма достъп. Впоследствие се предоставят на „Кредисимо” ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, но това е единствено с целите на улесняване на плащането от страна на потребителя. Заявява, че кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо” ЕАД, като обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст” ЕООД, е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя, поради което възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж” от Директива 2008/48/ЕО. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след подписването от кредитоискателя на Договора за кредит с „Кредисимо” ЕАД, който не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“, по който бъдещ договор „Кредисимо” ЕАД не е страна, респективно възнаграждението не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Претендира разноски. Оспорва наличието на предпоставките за чл. 38, ал. 1, т.

3

2 от Закона за адвокатурата.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

С Определение № 453 от 01.04.2025 г., в което е обективиран проект за доклад по делото, приет за окончателен поради липса на възражение от страните, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване на сключването между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 на Договор за потребителски кредит № *****/ 05.03.2021г. за сумата от 850 лева при ГЛП 40 % и ГПР в размер на 49,00%, че общият размер на всички плащания е в размер на 878,33 лева, че към датата на подаване на исковата молба задължението по процесния договор е изцяло доброволно погасено, че по негова сметка на „КРЕДИСИМО“ ЕАД е постъпила сумата от 20 лв., с която са били погасени задължения различни от главница, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК; сключването между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 на Договор за предоставяне на поръчителство от 05.03.2021г. към Договор за потребителски кредит № *****/ 05.03.2021г. с посоченото в него съдържание, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.

С протоколно определение от 02.05.2025 г. съдът се е произнесъл и по искането на ищеца за ревизиране на определение, с което не е допусната съдебно-счетоводна експертиза, като е оставил същата без уважение, с аргументите, че ищецът е наясно, както с размера на платените суми за главница и възнаградителна лихва по процесния договор за потребителски кредит, така и с размера на изплатеното възнаграждение по Договор за поръчителство, като това е видно, както от отговорите на исковите молби на ответниците, така и от приложения към тях Договор за предоставяне на поръчителство и Приложение № 1 към него, Общи условия за предоставяне на кредит от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, Договор за потребителски кредит № *****/ 05.03.2021г. и Приложение № 1 към него, в които безспорно е посочен размерът на главницата по договора, срокът за връщане на същия, ГЛП, ГПР и общият размер на плащанията по договора, включително и възнаграждението по Договор за поръчителство, поради което ищецът е имал възможност да конкретизира точно размера на исковите си претенции. Отделно от това, с молба вх.№ 13517/27.12.2024 г., процесуалният представител на ищеца е заявил, че претендираните недължимо платени суми в посочените размери не са заявени като частични. Съдът е приел, че не са нужни специални знания и умения, за да се установи размерът на ГПР, при включване на възнаграждението по Договор за поръчителство, като аргументи в тази връзка, съдът е изложил и в Определение № 453/01.04.2025 г., по което ищецът е посочил с докладваната по-горе молба, че няма възражения.