Решение № 49 от 10.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. София, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Нели Куцкова

Красимир Машев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20211000502167 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 262891/07.05.2021 г., постановено по гр. д. № 732/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 17 състав, частично е уважен предявеният от С. С. Т. срещу Гаранционен фонд осъдителен иск с правна квалификация чл. 557, ал. 1, т. 2 б. „а” КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на сумата от 6000 лв. (този иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 30000 лв.), ведно със законната лихва от 26.07.2019 г. до окончателното й заплащане. Частично е уважен и предявеният иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 86,80 лв. (той е отхвърлен до пълния предявен размер от 173,60 лв.), представляваща компенсаторно обезщетение за причинените имуществени вреди от настъпване на процесното увреждащо събитие, ведно със законната лихва от 26.07.2019 г. до окончателното й заплащане.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорните материални права юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 12000 лв., а причинените от процесното увреждащо събитие имуществени вреди е в размер на 173,60 лв., като те следва да бъдат намалени с 50% поради установеното по несъмнен начин своевременно наведено материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат – пострадалата се е движила по средата на улицата в нарушение на правилата на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП, като в момента, в който е чула звука от идващия мотоциклет, внезапно се е отклонила вдясно, а не вляло, за да предотврати съприкосновението с идващ зад нея мотоциклет.

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищеца в 1 частта, в която предявените кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ за отхвърлени, както следва: 1) за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди - над присъдената сума от 6000 лв. до пълния предявен размер от 30000 лв. и 2) за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените имуществени вреди - над присъдената сума от 86,80 лв. до пълния предявен размер от 173,60 лв. Въззивникът поддържа, че в обжалваната част решението е необосновано, тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият първоинстанционен съд не е съобразил факта, че при настъпване на процесното ПТП ищцата е получила тежки травматични увреждания, вследствие на което е изживял изключителни по степен и интензитет болки и страдания - за продължителен период от време. Счита, че неправилно СГС е достигнал до правния извод, че ищцата чрез своето противоправно поведение е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, респ. че приносът й е тъждествен с този на делинквента, т.е. по 1/2.

Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност, като счита, че при определяне на дължимото заместващо обезщетение СГС правилно е приложил уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост, като законосъобразно е достигнал до правния извод, че приносът на ищцата за настъпване на вредоносния резултат - чрез своето противоправно поведение, е тъждествен с този на делинквента.

Въззиваемият - трето лице-помагач на ответника, в подадения от него отговор на въззивната жалба оспорва въззивната жалба, като излага подробни правни съждения в тази насока.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

СГС, I ГО, 17 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ.

Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Правната норма, регламентирана в чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу Гаранционния фонд, когато деликтната отговорност на виновния причинител на вредоносния резултат не е била обезпечена чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени неимуществени вреди, обхваща следните материални предпоставки (юридически факти): 1. делинквентът виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинна-следствена връзка с противоправното поведение; 2. травматичните увреждания да са причинени при ПТП, при което е участвал водач на МПС без сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и 3. да са настъпили твърдените имуществени и неимуществени вреди.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която са уважени 2 исковете за заплащане на замесващо и компенсаторно обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди при настъпване на процесното увреждащо събитие на 19.03.2019 г. – за сумата от 6000 лв., респ. за сумата от 86,80 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявените осъдителни искове е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали пострадалият чрез своето противоправно поведение е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес на явленията и фактите в обективната действителност за настъпване на процесния вредоносен резултат, а ако това частично правоизменящо материалноправно възражение е основателно, какъв е конкретният принос на съпричиняването.

При определяне размера на заместващото обезщетение е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и страдания вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие - началото на 2019 г. , както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – до 10,400 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в релевантната редакция на тази правна норма).

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла фрактура на лявата мишична кост в горния й край. От СМЕ, изготвена около 1 година и половина след настъпване на процесното ПТП, при извършен личен преглед на ищцата, е констатиран ограничен обем на движение на лявата ръка в раменната става при повдигане на ръката настрани от 1450 при норма 1800 и въртене на раменната става от 45 0 , при норма 900 .

Лечението е било консервативно, изразяващо се в поставянето на обездвижваща ортеза на лява раменна става. Вещото лице изяснява, че общият лечебен и възстановителен период е продължил около 3 месеца, като през първите 30 дни ищцата е търпяла болки и страдания с по-висок интензитет.

При обсъждане на приетите като компетентно изготвени СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като те са изготвени след преценка на всички събрани по делото доказателства - медицинска документация и личен преглед на пострадалия, като вещото лице е отговорило подробно на всички поставени релевантни въпроси.

3

От показанията на свидетеля К. Т., дъщеря на ищцата, се установява, че нейната майка се е оплаквала от много силни болки, като е изпитвала и уплаха. Възстановителният период е продължил около три месеца, като за ежедневни битови нужди ищцата не е могла да се справя сама и е имала нужда от помощта на своите близки. Свидетелят установява, че след процесното ПТП е настъпила промяна у пострадалата, като тя станала доста раздразнителна, тъй като не е могла да се обслужва сама и се е нуждаела от помощ за елементарни ежедневни нужди.

Съдът приема за достоверни субективните възприятия на свидетеля, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху физическото състояние и психиката на ищцата и преживените вследствие на инцидента болки и страдания са непосредствени.

При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че за установените в процеса на доказване травматични увреждания заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на 20000 лв. (поради тази причина този, както и много от предявените искове срещу ГФ и застрахователни дружества, е следвало да се заявят до размера от 25000 лв., като родово компетентен би бил районният съд - но високият размер на отхвърлената част от предявения иск трябва да се съобрази при изчисляване на дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата). Законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10,400 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ). Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания.

Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – началото на 2019 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (счупване на лявата мишична кост в горния й край, като лечението е било консервативно, изразяващо се в поставянето на обездвижваща ортеза на лява раменна става; при установен ограничен обем на движение на лява ръка в раменната става при повдигане на ръката настрани от 1450 при норма 1800 и въртене на раменната става от 45 0 , при норма 900 , т.е. ограничението на движението е наполовина от анатомичното; при общ лечебен и възстановителен период от 3 месеца, като през първите 30 дни болките са били значително по-силни и интензивни), настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 20000 лв.