Определение № 360 от 02.09.2022, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. София, 02.09.2022 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Ив. Т. като разгледа докладваното от Кристина Ив. Т. Частно наказателно дело № 20221800200434 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.243 ал.4 и ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат В. С. – повереник на пострадалите Б.

В. Т., Р. В. Т. и Ем. Р. Т. срещу постановление на Окръжна прокуратура – гр.С. от 28.10.2021 г. по пр. пр. № 3015/2019 г. по описа на СОП, за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 47/2021 г. по описа на ОСлО при СОП, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343 ал.1, б.”в”, вр. чл.342 ал.1, пр.3 от НК.

В жалбата се твърди, че атакуваното постановление на прокурора от СОП, с което е прекратено наказателното производство, е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се, че в процесуалния си акт, прокурорът е приел за установена фактическа обстановка, която от една страна не кореспондира със съществуващата доказателствена основа, а от друга – е останала неизяснена, поради непълнота на проведеното разследване.

В тази насока се отправя упрек за възприетите от прокурора фактически положения в противоречие с констатациите в огледния протокол, относно обстоятелствата на пътната обстановка в района на произшествието. Твърди се от повереникът, че по досъдебното производство са били назначени и изготвени две автотехнически експертизи, които са дали напълно противоречиви отговори на съществените въпроси относно опасната зона за спиране на влекача и разстоянието от ориентира на огледа до мястото на 1 удара, които противоречия съвсем формално са били обсъдени и анализирани в прокурорското постановление. Вместо това, според подалият жалбата повереник, немотивирано прокурорът се е позовал на тези заключения за вземането на „опорни точки при определяне на момента, в който е възникнала опасността за движението за водача на товарния автомобил. В жалбата се релевира и оплакване за допуснати от прокурора нарушения и на материалния закон при постановяване на прекратителното постановление. В този аспект се излагат доводи, че неправилно прокурорът е извел необходимостта от прекратяване на наказателното производство от липсата на извършено деяние, което да съставлява престъпление по смисъла на НК, доколкото такова е било извършено от свидетеля Б., който като водач на товарния автомобил „ДАФ”, не е съобразил поведението си на пътя с разпоредбите на чл.20 ал.2 и чл.21 от ЗДвП, което негово поведение е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и обществено-опасните последици от него. Счита се, че по делото не е изследван въпроса, дали обвиняемият е изпълнил задължението си по чл.20 от ЗДвП, да съобрази скоростта на движение на автомобила си с конкретната пътна обстановка. В тази връзка повереникът счита за неправилно и необосновано прието от прокурора, че извършеното от свидетеля Б. съставлявало случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК и единствено вина за настъпилия пътен инцидент имал самия пострадал. Искането, което се прави в съответствие с релевираните оплаквания, е за отмяна на атакуваното прокурорско постановление и връщане на делото на СОП, със задължителни указания относно прилагането на закона.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и ги прецени във връзка с атакуваното постановление на СОП, както и във връзка с доводите, изложени в жалбата, приема за установено следното:

При условията на чл.212 ал.2 от НПК е било образувано досъдебно производство № 47/2021 г. по описа на ОСлО при СОП, срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.343 ал.1, б.”в”, вр. чл.342 ал.1, пр.3 от НК, а именно за това, че на 09.10.2019 г., около 10,40 ч., на главен път 1-1, в района на 188 км., в землището на с.С., община Б., при управление на МПС, са нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена смъртта на В. Т. В.ев.

2

Впоследствие и самото разследване по така образуваното наказателно производство е водено срещу неизвестен извършител, като в хода на това разследване при условията на чл.219 ал.1 от НПК не е било привлечено като обвиняем конкретно лице за престъплението, за което е било образувано наказателното производство.

След окончателното приключване на разследването и на основание чл.235 от НПК, следовател от ОСлО при СОП е изпратил досъдебно производство № 47/2021 г. по описа на ОСлО при СОП, на наблюдаващия прокурор при СОП, с мнение за прекратяване на наказателното производство по делото на основание чл. 243 ал.1 т.1 във вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.

С постановление на СОП от 28.10.2021 г. по пр. пр. № 3015/2019 г., предмет на съдебна проверка в настоящото производство, на основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 47/2021 г. по описа на ОСлО при СОП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343 ал.1, б.”в”, вр. чл.342 ал.1, пр.3 от НК.

При постановяването на процесуалния си акт, прокурорът от СОП е възприел следната относима фактическа обстановка, въз основа на която е изградил и решаващите си правни изводи, а именно:

На 08.10.2019 г., унгарският гражданин К. Б., като шофьор в дружество „*******“, с тежкотоварен влекач марка „DAF - Х5“с per. № LTW 569 и прикачено към него полуремарке марка „SCHMITZ“ с per. № XUX 275, превозил товар до град С., Република Северна Македония. С празната товарна композиция, той се отправил към Република България, за да вземе товар от град В.. Пренощувал на паркинг край град С. и на 09.10.2019 г., около 09:30 часа сутринта, тръгнал от град С. към град В.. По този маршрут пътувал за втори път, затова ползвал GPS навигация. Слязъл от магистралата, подминал Б. и движейки по дясната лента на главен път 1-1 (Е-79), в района на 188-ми км., в землището на село С., около 10:25 часа, наближил моста над река Б..

Платното за движение в този участък било с низходящ наклон от около 2° в посока Б. - В., било покрито с асфалтова настилка, без неравности и имало по една лента за движение в двете противоположни посоки, всяка с широчина 4,20 метра. На около 105 метра от края на металната ограда (мантинела) на моста над река Б. от страната на лявата пътна лента (с посока В. - Б.) имало път, успореден на река Б., а на около 120 метра от страната на дясната пътна лента (с посока Б. - В.) - път, водещ към село С.. Посочените два пътя образували кръстовище с главен път 1-1 (Е-79), като в района на кръстовището двете пътни ленти на главния път били отделени с ясно забележима единична прекъсната линия M3. Ограничението на скоростта в този участък, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, било 50 км/час. Времето било безоблачно, с ясна видимост, слънчево и топло за сезона (9 - 11° С), без вятър.

3

В същото време, на пътя, успореден на река Б., който образувал кръстовище с лявата лента за движение на главен път 1-1 (Е-79), на знак Б2 Стоп „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ бил спрял лек автомобил марка „ВАЗ“, модел 21074, червен на цвят с peг . № ******, управляван от пострадалия В. Т. В.ев.

Движейки се с посочената товарна композиция в дясната лента на главен път 1-1, със скорост над 80 км/ч, свидетелят К. Б. забелязал на кръстовището пред себе си, откъм лявата пътна лента червения автомобил марка „ВАЗ“.

Тъй като автомобилът стоял неподвижно, унгарският водач не го приел като опасност и знаейки, че е на път с предимство, спокойно продължил движението си. Лекият автомобил, обаче, навлязъл в кръстовището със скорост от около 6 км/час и с траектория от около 29° спрямо оста на главния път, преминал през лявата пътна лента и пресякъл с 19 км/час единичната прекъсната линия M3. Така без да даде предимство на товарната композиция, навлязъл в дясната пътна лента, достигайки скорост от 24 км/час. В момента на навлизане на лекия автомобил „ВАЗ“ в лентата за движение на товарната композиция, тя се движила с 83 км/ч и се намирала на 15-16 метра от него при опасна зона около 90 метра. Свидетелят Б. предприел спиране с управлявания от него товарен автомобил. Последвал удар между предната лява част на влекача, в зоната на левия фар и дясната част на лекия автомобил, в зоната на задната част на задна дясна врата. От силата на удара и придадената му кинетична енергия лекият автомобил се отклонил наляво спрямо посоката си на движение и в условията на ротация по посока на часовниковата стрелка и плъзгайки се по пътната настилка в продължение на 45 метра, се установил в статично положение. След удара, товарният автомобил „DAF - Х5“ с полуремарке „SCHMITZ“ продължил движението си направо със задействана спирачна система и се установил на около 70 метра след мястото на удара, като непосредствено преди спирането си, водачът отклонил превозното средство надясно.

Настъпилият удар между превозните средства бил чут от двама свидетели. Свидетелят И. П. бил в „*******“, което се намирало на метри след мястото на катастрофата, от дясно на пътя по посока от село С. към В..

Пиел кафе и когато чул шум от сблъсък на автомобили, веднага излязъл навън. Видял, че ударът е между червен лек автомобил и товарна композиция, като лекият автомобил се намирал от страната на заведението му, с предната си част към пътя, а товарният бил на около 20-тина метра от него. Свидетелят П. веднага се отправил към лекия автомобил, за да види дали има пострадал.

Пристигнал пръв при него и видял, че на мястото на водача има възрастен мъж с поставен предпазен колан, който бил полегнал към предната дясна седалка и хъркал. Веднага след него при червения „ВАЗ“ дошъл водача на товарната композиция – свидетеля К. Б.. Няколко секунди по-късно на известно разстояние се приближил и свидетелят Б. К., а после и други хора.

Малко преди реализирането на ПТП, свидетелят Б. К. се движил с лекия си автомобил от Б. към село С., подминал моста, забелязал спрял червен автомобил, който определил като Лада, подминал кръстовището и спрял на паркинга на „*******“. Докато паркирал, той чул удар. Обърнал се и видял, че спрялата червена кола, която подминал на кръстовището, вече се намира от другата страна на платното, завъртяна с предната си част към главния път. Видял и товарната композиция, но се насочил към лекия автомобил. Уверил се, че на място има хора, които да помогнат на 4 пострадалия и тъй като му прилошавало от кръв, останал на разстояние, но подал сигнал на телефон 112 в 10:37 часа. Минута преди него, в 10:36 часа сигнал на телефон 112 бил подаден и от свидетеля И. П..

На местопроизшествието бил изпратен дежурен полицейски екип от РУ Б.. Полицейските служители установили водачите, участвали в ПТП, издали талон за изследването им, запазили местопроизшествието до идването на ДОГ при РУ - Б., изпробвали с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ свидетеля К. Б. и въпреки отчетения отрицателен резултат за алкохол в кръвта, го закарали до ФСМП - Б., където той дал кръвна проба за алкохол, също с отрицателен резултат.

В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие, водачът на лек автомобил марка „ВАЗ“, модел 21074 с per. № ******, В. Т. В.ев получил тежка съчетана черепномозъчна и гръдна травма със загуба на съзнание. Поради това, отзовалата се на местопроизшествието линейка го откарала до ЦСП - Филиал Б. и след интубация, поставяне на венозен път и започване на медикаментозна терапия, го транспортирала до УМБАЛ „******“ АД - С.. Там пострадалият бил хоспитализаран в 13:22 часа в крайно тежко общо състояние - с нестабилна динамика, кома, кървене от нос, уста и уши, контузна рана на челото, периорбитални хематоми и контузия на гръден кош. Въпреки проведените активни реанимационни мероприятия, В.ев получил сърдечносъдова и дихателна недостатъчност и в 14:16 часа починал.

При извършената проверка на оспореният процесуален акт на прокурора, този състав на СОС намира, че в рамките на проведеното досъдебно производство не е извършено пълно, всестранно и задълбочено разследване, като не са били събрани всички относими към предмета на делото доказателства и не са били изяснени всички обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на делото. При това положение, прекратилият наказателното производство прокурор е изградил фактическите си констатации въз основа на едно непълно и незадълбочено разследване, без да бъдат преценени всички възможни съществуващи доказателства и всички релевантни факти.