Решение № 52 от 04.07.2022, Софийски окръжен съд

Мотиви към решение №52 от 04.07.2022 г., постановено по в.а.н.д. № 215 от 2022 г. по описа на СОС.

С решение № 16 от 10.02.2022 г., постановено по а.н.д. № 657/2021 г. по описа на районен съд- И., е осъден обвиняемия Б. АТ. Б., ЕГН**********, за това, че на 24.04.2020 г. в гр. К., ул. „Белмекен”, около 18.15 часа извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, удряйки с ръка по предния капак на лек автомобил марка „Нисан”, модел „Навара”, с рег. СА.......ХТ, управляван от Х.А.Г. от град К., вследствие на което е деформиран и отправяйки към Г. ругатни: „проста курво, не видя ли знака, сляпа ли си, ма тъпа курво” и „Ще взема едно паве и ще ти пръсна главата”- престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.

На основание чл. 78а НК обвиняемият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1000 лева.

С оглед изхода на делото, обвиняемият е осъден да заплати и сторените по делото разноски.

Недоволен от поставения съдебен акт е останал обвиняемият, който чрез своя защитник- адв. П. е подал въззивна жалба и допълнение към нея. В жалбата се сочи, че обжалваният акт е неправилен, необоснован и постановен в нарушение на закона при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

Сочи се, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си да разкрие обективната истина по делото, а приетата и установена по делото фактическа обстановка е била превратно тълкувана.

Прави се оплакване, че доказателствата по делото са били тълкувани изцяло в полза на повдигнатото обвинение, като не са взети предвид наличните противоречия в показанията на свидетелите.

На следващо място се твърди, че не е било доказано по безспорен и несъмнен начин, че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Не е взето предвид и обстоятелството, че поведението на обвиняемия е целяло единствено да предотврати настъпването на ПТП и безопасното извършване на разтоварителна дейност в района.

Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт и постановяване на нов, с който обвиняемият да бъде оправдан. При условията на евентуалност е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на районния състав, поради допуснати нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

1

Препис от въззивната жалба и допълнението към нея са изпратени на РПИ., като не е представено възражение по реда на чл. 322 НПК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният защитник от обвиняемия Б.Б. – адв. П.- отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и оправдаване на обвиняемия по повдигнатото му обвинение.

В производството пред въззивния съд обвиняемия т- Б. АТ. Б.- моли да бъде оправдан.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на СОП оспорва подадената въззивна жалба, като отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, приема за установено следното:

Производството пред първостепенния съд е било образувано по внесено за разглеждане в този съд постановление на Районна прокуратура – гр. И., с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемия Б. АТ. Б. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Същото се е развило по особените правила, предвидени в Глава двадесет и осма на НПК. За да постанови решението си, предмет на настоящия инстанционен контрол, районният съд се е позовал на ангажираните в хода на досъдебното производство доказателствени източници, както и на тези, събрани и проверени непосредствено от него, които е подложил на оценка, съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 2 НПК. Въз основа именно на преценените по този процесуален ред доказателства и доказателствени средства, първостепенният съд е извел фактически констатации, които в по- голямата им част се споделят и от настоящата инстанция.

След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд от своя страна намира за установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

Обвиняемият Б. АТ. Б. е роден на 10.01.1974 г. , живущ в град К., женен неосъждан, българин, български гражданин, средно образование.

На 24.04.2020 г., около 18.15 часа, свидетелката Х.А.Г. натоварила закупените от нея стоки на личния си автомобил марка „Н.“, модел „Н.“, с рег. №СА.......ХТ, който бил паркиран на паркинга на магазин „Т- маркет“, находящ се в град К.. След като били натоварени закупените от нея стоки, свидетелката потеглила с автомобила си и се включила в движението по ул.

„Белмекен“. През това време в една от лентите на пътното платно, срещу намиращото се в близост кафе „Гранд“, бил паркиран товарен автомобил ТИР, от който се разтоварвали от мотокарист тротоарни плочки. В процесния 2 участък не била създадена организация за регулиране на движението, като свидетелката спряла управляваното от нея моторно превозно средство в пътната лента, където се извършвало движението, за да изчака пътуващите автомобили в обратната на нейната посока, а именно от село К. към центъра на гр. К.. След като изчакала да преминат другите превозни средства, свидетелката потеглила, като внезапно пред нея на пътната лента изскочил обвиняемият. Същият отправил по неин адрес думите: „Проста курво, не видя ли знака, сляпа ли си, ма тъпа курво“ и ударил предния капак на колата й с юмрук, в резултат на който се получила деформация по него. Това действие се развило на пътната лента, като след автомобила на свидетелката Г. се намирали и други коли. Сред свидетелите на случилото се били и Д. А. П. и И. К. Я..

Настоящият въззивен състав не възприема направените от районния съд фактически констатации, че при възникналия конфликт между двамата, обвиняемият е употребил думите: „Ще взема едно паве и ще ти пръсна главата“. Сведения относно тези обстоятелства дава единствено свидетелката Христинка Г., като в тази им част, същите се оборват и опровергават от всички други ангажирани по делото доказателства – гласните такива, събрани чрез разпита на свидетелите Д. П., И. Я., И. Д., А. Г. /дъщеря/ както и обясненията на Б.Б.. Така, при излагане на показанията си, свидетелите П. и Я. /очевидци на случилото се/ дават информация за възприет от тях на страна нанесен от обвиняемия удар по колата на свидетелката Х. Г.. Свидетелката П. е възприела и отправяне на обидни думи спрямо свидетелката Г.. Показанията на свидетелите /П. и Я./ в посочените части, макар и да са в противоречие с обясненията на обвиняемия, следва да се приемат в тази им част изцяло, тъй като се явяват логични и последователни, кореспондират помежду си и са в унисон с останалата част от доказателствата по делото.

Въззивният състав кредитира и останалата част от показанията на свидетелката Д. П., които се явяват логични, последователни и достоверни. С тях се установяват относими към предмета на делото факти и обстоятелства като мястото, времето на изпълнение на инкриминираното деяние, участието на обвиняемия Б. в него, така и неговия механизъм - нанасяне на удар от обвиняемия по предния капак на колата на свидетелката Х. Г. и отправяне на обидни думи по неин адрес.

Настоящата инстанция не кредитира показанията на свидетелката Х. Г. в частта, с която свидетелката дава сведение, че е била заплашвана с паве от страна на обвиняемия. По отношение на тези твърдения не се събраха каквито и да било доказателства по делото, с което същите да бъдат подкрепени. В останалата им част показанията на свидетелката следва да се кредитират като логични, последователни и относими към предмета на делото.

Въззивната инстанция не кредитира показанията на свидетелката А. Г.

/дъщеря на Х. Г./ в частта, с която същата съобщава какво е разбрала от нейната майка за случилото се. По своя характер показанията в тази им част 3 имат производен характер и при наличието на първични доказателства, каквито са показанията на свидетелката Х. Г., то същите не следва бъдат приети в тази им част. В останалата им част, с която се установява какви са били взаимоотношенията между свидетелката и обвиняемия Б.Б. преди инкриминираното деяние, като логични и последователни се кредитират.

Обясненията на обвиняемия Б., с които същият изтъква, че заради стари неуредени взаимоотношения със свидетелката А. Г. е бил привлечен като обвиняем, не следва да се вземат предвид. Това е така, тъй като изложените от обвиняемия твърдения не намират опора сред останалите доказателства по делото. Обвиняемият изгражда защитната си теза, като по този начин се опитва да разсее обвинителната теза и да създаде съмнения около начина по който същата е била изградена, но не и да допринесе за изясняване на спорните моменти около фактите по делото.

Въззивния съд не кредитира показанията на свидетелят И. Д.. Свидетелят твърди, че обвиняемият е предотвратил настъпването на ПТП между намиращият се на мястото мотокар и управляваната от свидетелката Х. Г. кола. От събраната и проверена доказателствена съвкупност, сред която са и показанията на самия мотокарист- свид. И. Я., не се установява да е имало такава опасност. На следващо място свидетелят Д. твърди, че е бил на мястото на инцидента, но не е възприел да е имало конфликт между обвиняемия и свидетелката Х.а Г., твърдение което отново не се подкрепя от останалите доказателства по делото. На последно място показанията на този свидетел не следва да се приемат и в останалата им част, в която свидетелят твърди, че е имало създадена организация на движение на мястото на извършване на инкриминираното деяние от обвиняемия. Това твърдение, макар и в известна степен да се подкрепя от показанията на свид. Я. и обясненията на обвиняемия по делото, то не намира подкрепа от другите доказателства по делото сред които са показанията на свид. Х. Г., свид. Д. П., както и от писмените доказателства по делото- справка от община К.. От справката, която има характер на официален удостоверителен документ и съдържанието на която не е оспорено се установява, че на въпросната дата не е било ограничено движението по улицата, както и не е извършвана строително ремонта дейност в района. Ето защо показанията на свидетеля се явяват недостоверни, доколкото изцяло противоречат на останалите доказателства по делото, които настоящата инстанция кредитира.

Въззвината инстанция не кредитира показанията на свид. И. Я. единствено в частта, в която се твърди, че е била създадена организация на движение на пътното платно, където е извършено инкриминираното деяние.

Това твърдение не се подкрепя от останалите доказателства по делото сред които са кредитираните показания на свид. Х. Г., свид. Д. П., така и от писмените доказателства по делото- справка от община К.. В останалата им част показанията следва да се кредитират като логични, последователни и непротиворечащи на останалата част от доказателствата по делото.

Свидетелят е бил очевидец на случващото, възприел е пряко факти и 4 обстоятелства, относими към предмета на делото, поради което показанията следва да се кредитират, включително и в частта, с която твърди, че не е имало опасност от настъпването на ПТП с участие на свидетелката Х. Г..

Въззивната инстанция намери, че обясненията на обвиняемия Б. не следва да се кредитират. При съпоставката им с останалите доказателства по делото се установи, че същите са изградени единствено с цел да се обори фактическото обвинение, но не и да се разкрие обективната истина по делото.

Дадените обяснения не се подкрепят от други доказателства по делото, освен от показанията на свидетелят Д., които при изложените съображения не се кредитират от настоящата инстанция.

При така възприетата от анализа на посочените доказателства фактическа обстановка, аналогична на описаната в мотивите на проверяваната присъда /с изключение на посоченото по- горе съображение/, настоящият съдебен състав п р и е м а , че правните изводи на първата инстанция за наличие на доказателства за извършено от обвиняемия деяние, което да е съставомерно по чл. 325, ал. 1 НК , са неправилни.