Решение № 58 от 11.04.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. ******, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20235620100747 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕООД срещу Д. А. Д., с която се предявяват искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с материално правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията си по Общите условия е доставил на обекта на ответника, находящ се в с.

****** , обл. ******, ИТН ******, по открит клиентски номер ****** електроенергия за периода от ****** г. до ****** г. на обща стойност 223,28 лв., която до този момент не била заплатена от ответника. Твърди, че за забава в плащането била начислена мораторна лихва в размер на 29,58 лв. за периода на забава от ****** г. до ****** г. Твърди, че за това му вземане била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.г.д. № ****** г. на РС-******, но ответникът не бил открит на известните адреси и заповедта му била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което иска от съда да постанови решение, с което да установи вземането му заповедта за изпълнение за сумата за главница и мораторна лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира разноски за заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор ответника Д. А. Д., чрез особения представител адв. З., в който заявява, че иска е допустим и основателен, като не оспорва исковата претенция. Прави признание на иска на основание чл. 237 ГПК и иска от съда да постанови решение при признание на иска и да се определят разноските по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Процесуалният представител на ищеца с изрична молба вх. № 2439 от 26.03.2024 г. прави искане за произнасяне с решение при признание на иска на основание чл. 237 ГПК с оглед направеното от особения представител на ответницата признание на иска.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

1

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В отговора на исковата молба ответникът Д. А. Д., чрез особения представител адв. З., е направил изрично изявление за признание на иска, а ищецът, чрез процесуалния си представител, изрично е поискал в писмена молба съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, което съдът одобрява на основание чл. 29, ал. 5 ГПК във вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, съдът намира, че следва претенцията на ищеца да се уважи в цялост.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските:

И при постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, съдът на общо основание се произнася по разноските. Тъй като исковете се уважиха изцяло, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в производството /заповедно и исково/. Такива са доказани за платена държавна такса в размер на 25 лв. в заповедното производство и в размер на 75 лв. държавна такса за исковото производство, юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в размер на 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 150 лв., както и сумата от 400 лв. възнаграждение за особен представител.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес с. ******, общ. ******, обл. ******, ул. ******“ № ** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 223,28 лв. (двеста двадесет и три лева и 28 ст.), представляваща стойност на неплатена консумирана електрическа енергия, доставена за периода от ****** г. до ****** г. в обект на потребление, находящ се в с.******, общ. ******, ведно със законната лихва върху главницата от 10.07.2023 г. до окончателното й погасяване, и сумата от 29,58 лв. (двадесет и девет лева и 58 ст.) – представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от ****** г. до ****** г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *********** г. по ч.гр.д. № ***** г. на РС-******.

ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес с. ******, общ. ******, обл. ******, ул.

2

******“ № **, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 700,00 лв. (седемстотин лева), представляваща разноски за производството за платени държавни такси, адвокатски възнаграждения и възнаграждение за особен представител в заповедното и исковото производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – ****** в двуседмичен срок от връчването на препис.

Съдия при Районен съд – ******: _______________________

3