Решение № 307 от 30.12.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Враца, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Пенка П. Петрова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20221400500452 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 2985/26.07.2022 г. на "Нова варова компания" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя П. Н.

Б., против Решение № 101/07.07.2022 г. по гр.д. № 275/2022 г. по описа на Районен съд-Мездра, с което е признато съществуване вземането на „Пътстрой-92“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от А. В. - изп. директор, по отношение на жалбоподателя за сумата 12 982.82 лв., произтичащо от неизпълнен на договор за покупкопродажба на инертни материали, ведно със законната лихва, начиная от 29.12.2021 год. до окончателното изплащане, и дружеството е осъдено да заплати на „Пътстрой-92“ АД, гр.София направените деловодни разноски в заповедното производство от 259.66 лв., и в исковото производство - от 859.66 лв. /259.66 лв. д.т., 300 лв. възнаграждение за в.л. и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение/.

Жалбоподателят твърди, че решението на Районен съд - Мездра е необосновано, че неправилно е приложен материалния закон и че са 1 нарушени съществени процесуални правила, които пороци в крайна сметка са довели до неправилни изводи на съда относно действителните материални правоотношения, предмет на спора - а именно до извода за основателност на исковите претенции. Моли съда да отмени изцяло атакуваното решение и да постанови ново по съществото на спора, като отхвърли изцяло предявените искове и да осъди ищеца да му заплати разноските по делото.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Пътстрой - 92” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявана от инж.

А. В. В., чрез процесуалния му представител юрисконсулт А. Й. Л., е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано.

Твърди, че жалбоподателят не е представил и не е посочил основания или факти и обстоятелства, които да противоречат на материалния закон, както и неправилно приложени материално-правни норми. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е установил и обсъдил фактите по делото, въз основа на представените писмени доказателства и извършената и приета съдебно - счетоводна експертиза. Счита, че не са допуснати и процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Изтъква, че във въззивната жалба липсва конкретно описание на допуснатите от съда процесуални нарушения при постановяване на процесното решение. Твърди, че съдебният състав е обсъдил подробно всички представени и събрани по делото доказателства, включително и заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, като е приел същото за пълно, компетентно и обективно. Поддържа, че пред първоинстанционния съд са представени безспорни доказателства за извършени от него доставки на ломен камък, както и първични счетоводни документи, които удостоверяват, че същите подлежат на заплащане и че в процеса ответникът, понастоящем въззивник, не е представил доказателства за заплащане на получените количества материали. Оспорва и изложеното в жалбата твърдение за необоснованост на процесното решение като посочва, че в мотивната част на същото съдът е направил своите изводи в пълен унисон с относимата към предмета на спора доказателствена съвкупност, като констатациите са изградени върху безупречно изпълнение на всички процесуални изисквания при спазване на принципа на вътрешното убеждение и правилата на логическото мислене, на научния и житейски опит. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да отхвърли подадената жалба, като неоснователна и недоказана и му присъди разноски за въззивната инстанция 2 за юрисконсултско възнаграждение.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Същият е и правилен, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния съд.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изтъкнатите доводи от жалбоподателя, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от 29.12.2021г., подадено от „Пътстрой-92“ АД, ЕИК ***, гр.София, против "Нова варова компания" ЕООД, ЕИК ***, гр.Мездра, в Районен съд – Мездра е образувано ч.гр.д. № 1639/2021 г. по описа на съда и е издадена заповед за изпълнение № 508/30.12.2021 г. за сумата 12 982.82 лв., представляваща главница по договор за покупко-продажба на инертни материали, ведно със законната лихва, начиная от 29.12.2021 год. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата 259.66 лв. държавна такса. Срещу издадената заповед за изпълнение в срок е подадено възражение от длъжника "Нова варова компания" ЕООД , поради което по указание на заповедният съд на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.

С предявеният иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 327, ал. 1 вр. с чл.318 ТЗ и чл. 86 ЗЗД ищецът „Пътстрой-92“ АД е поискал от съда да признае за установено, че ответникът "Нова варова компания" ЕООД му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение, 3 както и да му присъди разноските, направени в заповедното и в първоинстанционното производство.

В исковата молба ищецът твърди, че през месеците ноември и декември 2016 год. ответното дружество е закупило от него за свои нужди ломен камък, като за извършената продажба на 30.12.2016 год. е издадена фактура за продадени 3 746.42 тона ломен камък, като същата е приета от ответника без възражения. Поддържа, че за всеки натоварен с ломен камък самосвал на ответното дружество е издал надлежна кантарна бележка от кантара на територията на ТСИ ***, с.***, общ.Ботевград, като същите са подписани от представител на ответното дружество. Посочва, че за извършената продажба е издадена фактура № 0000011148 от 30.12.2016 г. на стойност 17 082.82 лв. с ДДС и след получаване на фактурата дружеството ответник на 16.02.2017 год. е заплатило частично сумата 5 000 лв. и няма други плащания. Изтъква, че на ответника са изпратени две покани за доброволно изпълнение с изх. № 373/12.07.2017г., получена от адресата на 17.07.2017г., и с изх. № 592/15.12.2017г., но до подаване на исковата молба няма плащане. Твърди, че представители на ответното дружество са му предложили разсрочено изплащане на задълженията, но до подписване на споразумение в тази насока не са стигнали. Последвало е изпращане на нотариална покана през 2020г., чрез нотариус Б. М. с район на действие РС-Мездра, връчена на управителя на длъжниковото дружество на 03.02.2020г., но отново няма изплащане на дължимата сума. Счита, че поради просрочие в изпълнението на своето ликвидно и изискуемо парично задължение ответникът му дължи и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва върху просрочената главница за времето от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 23.12.2021г., до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника "Нова варова компания" ЕООД, в който е оспорил като неоснователен и недоказан предявеният срещу него иск с твърдения, че липсват убедителни писмени доказателства, обосноваващи основателността и размера на претенцията.

Поддържа, че между страните няма сключен писмен договор, поради което не могат да се установят договорените между страните условия, че приложените към исковата молба документи не са подписани от представител на дружеството, поради което нямат доказателствена стойност, както и че приложените фактури не са надлежно оформени, съгласно изискванията на 4 закона, същите не са получени в дружеството и не са подписани от неговия управител и съответно не са приети. Посочва също, че приложените справки и отчети са вътрешни за ищеца документи и също не се ползват с доказателствена сила и стойност, че в същите не е посочен автора им и няма подпис на лицето, което ги е издало; че приложените кантарни бележки също не са годни да докажат извършване на доставките, тъй като не са надлежно попълнени и оформени, нито пък са подписани от негов представител.

Поискал е отхвърляне на исковата претенция като изцяло неоснователна.

В първоинстанционното производство по делото е п риложено ч.гр.д. № 1639/2021 год. по описа на МзРС, събрани са писмени доказателства и е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

Не е спорно по делото, че ищецът „Пътстрой-92“ АД, гр.София и ответника "Нова варова компания" ЕООД, гр.Мездра не са имали сключен помежду им изричен писмен договор за покупко-продажба.

Видно е, от представената по делото фактура № 0000011148 от 30.12.2016 г., че ищецът „Пътстрой-92“ АД, гр.София е издал на името на ответника "Нова варова компания" ЕООД, гр.Мездра посочената фактура за стока ломен камък 3 746.42 тона на обща стойност 17 082.82 лв. с ДДС.

Фактурата е подписана от представител на продавача като няма подпис на представител на получателя на доставката.

По делото са представени кантарни бележки, издадени в периода от 17.11.2016г. до 28.12.2016г., в които като продавач е записан ищецът „Пътстрой-92“ АД, а като купувач "Нова варова компания" ЕООД за стока ломен камък за обект цех Черепиш, като във всяка от тях са отразени точната дата и час, измереното количество ломен камък, регистрационния номер на МПС и имената на неговия водач. Кантарните бележки съдържат също подписи за продавач и купувач.

От представените с исковата молба две покани за доброволно изпълнение с изх. № 373/12.07.2017г., получена от адресата на 17.07.2017г., и с изх. № 592/15.12.2017г., се установява, че ищецът „Пътстрой-92“ АД е уведомил ответника "Нова варова компания" ЕООД за размера на задълженията му по три фактури, една от които е процесната фактура № 0000011148 от 30.12.2016 г. за сумата 12982, 82 лева, и го е поканил в едноседмичен срок да погаси задълженията си. Последвало е изпращане на нотариална покана от 16.01.2020г., чрез нотариус Б. М. с район на действие 5

РС-Мездра, връчена на управителя на длъжниковото дружество на 03.02.2020г., с която отново дружеството е поканено да заплати сумите по трите фактури.

Доказателства за заплащане на сумата по процесната фактура по делото не са представени, нито се твърди от ответното дружество такова плащане.

В първоинстанционното производство е назначена и изпълнена съдебно-счетоводната експертиза, заключението на която не е оспорено от страните по делото, което съда цени като обосновано, обективно и професионално, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, след справка със счетоводството на ищеца и на ответника. От същото се установява, че фактура № 0000011148/30.12.2016 год. е осчетоводена в ответното дружество през м.декември 2016 год. в размер на 17 982.82 лв. с включен ДДС, че по фактурата има извършено частично плащане на 16.02.2017г. в размер 5 000 лв., както и че фактурата е отразена в дневника на покупките за м.декември 2016 год. на "Нова варова компания" ЕООД и по тази фактура е ползван данъчен кредит - ДДС за възстановяване – 40374, 64 лв., която сума не е преведена, а е прихваната за дължими осигуровки и данъци за предходни периоди. Според заключението задължението на "Нова варова компания" ЕООД към „Пътстрой-92“ АД по процесната фактура е в размер 12982, 82 лева.