Решение № 1275 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1275 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20251100501111 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 19611 от 31.10.2024 г. по гр.д. № 64457/2023 г. Софийски районен съд, 90 състав осъдил на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” към

Министерство на правосъдието да заплати на Х. Т. И., ЕГН **********, сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – стрес, унижение, безпомощност и уязвимост, страх за здравето и живота и потиснато самочувствие поради непредоставено, но полагащо се безплатно лечение (метадонова терапия), ведно със законна лихва, считано от 08.12.2020 г. (датата на депозиране на исковата молба в съда) до окончателното изплащане, както и сумата 5 325 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби) за периода 15.02.2017 г. – 30.01.2020 г., изразяващи се в разходи за непредоставено, но полагащо се безплатно лечение (метадонова терапия), ведно със законна лихва, считано от 08.12.2020 г. (датата на депозиране на исковата молба в съда) до окончателното изплащане, като отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 2 1

000 лева до пълния предявен размер от 5 001 лева, частично от сума в размер на 12 000 лева. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ответникът е осъден да заплати на пълномощника на ищеца - адв. С. И. от САК, сумата 780.31 лева, представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ; На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 29.06 лева за юрисконсултско възнаграждение; На основание чл. 77 ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 293 лева, представляваща дължима по делото държавна такса съобразно уважената част от исковете.

Срещу решението са подадени въззивни жалби и от двете страни.

Ищецът Х. Т. И. чрез пълномощника му адв. С. И. обжалва решението в частта, с която предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 2 000 лв. до частично предявения размер от 5 001 лв. от общо 12 000 лв., с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се цитират нормативни актове и се обосновава защо според въззивника районният съд конституирал като ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, като същевременно се твърди и противоправно поведение на служители на Специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода към Затвора - София. Поддържа, че определеното от районния съд обезщетение за неимуществени вреди е занижено, в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и несъобразено с практиката на ЕСПЧ по подобни дела. Твърди се необсъждането на практиката на ЕСПЧ да съставлявало съществено процесуално нарушение. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част и вместо това постанови друго, с което да уважи иска за обезщетение за неимуществени вреди в предявения частичен размер от 5 001 лв. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника му на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА съгласно списъци по чл. 80 ГПК.

Насрещната страна ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА

НАКАЗАНИЯТА” не е депозирала отговор на жалбата на ищеца по реда на чл.

263, ал. 1 ГПК. С молба от 07.11.2025 г. оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.

От ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” е

2 подадена въззивна жалба (наречена „касационна“), с която, съгласно уточнение с молба от 17.03.2025 г., първоинстанционното решение се обжалва в осъдителните му части. Твърди първоинстанционното решение в тези части да е неправилно, като същевременно поддържа, че не бил надлежен ответник по исковете, такъв се явявало Министерство на здравеопазването, като се позовава на Наредба № 2 от 20 юни 2012 г. за условията и реда за осъществяване на програми за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди. Претендираните вреди не били следствие на осъществявана административна дейност по смисъла на закона, като липсвали елементите от фактическия състав на чл. 284 ЗИНЗС. Неправилен бил изводът на СРС, че се доказва твърдяното от ищеца бездействие на служители на ответника, изразяващо се в непредприемане на необходимите действия за сключване на договор с министъра на здравеопазването с цел получаване на разрешение за осъществяване на програми за лечение с агонисти и агонистиантагонисти на лица, зависими от опиоиди. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните от него части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове, евентуално – да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК въззивникът-ищец оспорва жалбата на въззивника-ответник и моли съда да потвърди решението в осъдителните му части.

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността им.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявени от Х.

Т. И. срещу СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА КЪМ ЗАТВОРА - СОФИЯ (СБАЛЛС към Затвора – София) с молба вх. № 38640/08.12.2020 г. и уточнена с последващи молба вх. № 36377/24.02.2022 г., молба вх. № 31209/03.04.2023 г. и молба (становище) вх. № 251599/11.09.2023 г. - за сумата 5 325 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода 15.02.2017 г. – 30.01.2020 г., 3 изразяващи се в разходи за непредоставено, но полагащо се безплатно лечение - метадонова терапия, в резултат на неизпълнението на задължението на лечебното заведение да сключи договор с Министерство на здравеопазването за безплатна метадонова терапия, и за сумата 5 001 лв., претендирана частично от сума в размер на 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, унижение, безпомощност и уязвимост, страх за здравето и живота, потиснато самочувствие поради непредоставено, но полагащо се безплатно лечение - метадонова терапия, в резултат на неизпълнението на задължението на лечебното заведение да сключи договор с

Министерство на здравеопазването за безплатна метадонова терапия. Претендирана е и законната лихва върху главниците от предявяване на исковете на 08.12.2020 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че в периода 15.02.2017 г. – 30.01.2020 г. изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – София. По време на престоя не му била осигурена полагащата му се безплатна метадонова терапия, като твърдяното противоправно поведение на служители на СБАЛЛС към Затвора – София е несключване на договор с Министерство на здравеопазването за субсидиране на метадонова терапия.

По делото се установява следното:

На 03.10.2019 г. Х. Т. И. е предявил срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) искове с правно основание чл. 284 ЗИНЗС - за сумата 3 600 лв. – обезщетение за имуществени вреди за 2 години, считано от 15.02.2017 г. (т.е. за периода 15.02.2017 г. – 15.02.2019 г., по 150 лв. месечно), вредите изразяващи се в заплащане от ищеца на метадонова терапия при престоя му в Затвора – София, която терапия ГДИН следвало да му осигури безплатно, и за сумата 3 600 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, унижение, безпомощност и уязвимост, страх за здравето и живота и потиснато самочувствие поради непредоставеното му от ответника безплатно лечение - метадонова терапия.

По исковата молба е било образувано адм. д. № 11096/2019 г. на АССГ, І отделение, 64 състав. С решение № 4184 от 27.07.2020 г., постановено по делото, предявените искове са отхвърлени изцяло.

С решение № 6817 от 30.11.2020 г. по адм. д. № 8041/2020 г. на АССГ, 4

ХІІ тричленен състав решението по адм. д. № 11096/2019 г. на АССГ е оставено в сила.

С допълнително решение № 1935 от 24.03.2021 г., постановено по адм. д. № 8041/2020 г. на АССГ е отхвърлено искането на Х. Т. И. за допълване и тълкуване на решение № 6817 от 30.11.2020 г. по адм. д. № 8041/2020 г. на АССГ. Касационната инстанция е счела, че подадената от ищеца молба вх. № 38640/08.12.2020 г. обективира предявяване на иск срещу СБАЛЛС към Затвора – София, който следва да бъде разгледан в отделно производство.

Поради това е постановено молба вх. № 38640/08.12.2020 г. да се докладва на председателя на съда за образуване на ново дело по иска на Х. Т. И. срещу СБАЛЛС към Затвора – София.

По молбата е образувано адм.д. № 3074/2021 г. на АССГ, І отделение, 64 състав. С определение от 16.04.2021 г. съдът, като взел предвид, че СБАЛЛС към Затвора – София е лечебно заведение, създадено на основание чл. 35, ал. 2 вр. чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ и самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка, а не орган по изпълнението на наказанията по смисъла на ЗИНЗС и ППЗИНСЗ, приел, че спорът не е подсъден на административния съд, а на общите граждански съдилища. Поради това прекратил производството по делото и го изпратил на Софийски районен съд по компетентност.

В СРС е образувано гр.д. № 22901/2021 г. по описа на съда. С определение № 20168443 от 05.08.2021 г., постановено по делото Софийски районен съд, 39 състав приел, че обезщетенията се претендират в резултат на нарушения по чл. 3 ЗИНЗС от специализиран орган по изпълнението на наказанията, а съгласно чл. 284 и чл. 285 ЗИНЗС компетентен да разгледа спора по реда на АПК е АССГ, и повдигнал спор за подсъдност.

С определение № 46 от 06.12.2021 г., постановено по гр.д. № 20А/2021 г., 5-членен състав на ВКС и ВАС, по повдигнатия спор за подсъдност е прието, че Специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода към Затвора - София е лечебно заведение, създадено на основание чл.

35, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, в същия смисъл е и параграф единствен от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерство на правосъдието, приет с ПМС № 159/17.07.2003 г. Специализираната болница е лечебно заведение, а не орган по изпълнение на наказанията по смисъла на ЗИНЗС, тя не 5 принадлежи към системата на изпълнителната власт, доколкото осъществяваната от нея дейност не е изпълнително-разпоредителна.

Същевременно липсват и твърдения за предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и по-специално, че вредите имат за причина незаконосъобразни актове (действия или бездействия) на административен орган или на орган, носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон да осъществява публични функции. Исковете са с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, а делото е в компетентност на Софийски районен съд, който е длъжен да го разгледа по реда на ГПК. Поради това по реда на чл. 135, ал. 4 ГПК е постановено, че компетентен да се произнесе по исковете по чл. 49 ЗЗД на Х.

Т. И. срещу Специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода към Затвора - София за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от неизпълнението на задължението на болницата да сключи договор с

Министерство на здравеопазването за безплатна метадонова терапия е Софийски районен съд.

След произнасянето по спора за подсъдност в Софийски районен съд е образувано гр.д. № 71782/2021 г. на СРС, 39 състав. По това дело с молба вх.

№ 36377/24.02.2022 г. ищецът заявил, че увеличава размера на иска за обезщетение за неимуществени вреди на 25 249 лв., поради което и на основание чл. 104, т. 4 ГПК с определение № 6001 от 09.03.2022 г. районният съд прекратил производството по делото и го изпратил на Софийски градски съд по родова подсъдност.