Решение № 175 от 12.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. В. Т., 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Любка Милкова

Илина Гачева при участието на секретаря Красимира Г. И. като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500911 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №1125/06.10.2021г., постановено по Гр.д.№865/2021г. по описа на РС – В.

Т., ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Н. Г. от гр.В.Т., ул.“О.“ №77, вх.А, ет.3, ап.8, с ЕГН ********** и Д. Н. Г. от гр.В. Т., ул.“О.“ №77, вх.А, ап.8, с ЕГН **********, срещу Р. К. А. от с.М.с., община В. Т., №123, с ЕГН **********, Н. М. К. от гр.Г.О., ул.“С.“ №.., вх.Б, ет.5, ап.13, с ЕГН ********** и М. М. Д. от гр.В. Т., ул.“Н.Г.“ №..., ет.2, ап.4, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.75 ал.2 ЗН за приемане за установено по отношение на ответниците, че Договор за доброволна делба от 30.05.1997г. на нотариус при ВТРС Д. Р. и Договор за доброволна делба рег.№1515, акт №200, том I от 15.02.2016г. на нотариус Т. Б. рег.№283 при НК на РБ са нищожни, като неоснователен и недоказан, оставено е без уважение искането на Г. Н. Г. и Д. Н. Г. за отмяна по реда на чл.537 ал.2 ГПК на НА №156, том 7, дело №2465 от 17.06.1997г. на нотариус при ВТРС Д. Р. и НА №157, том 7, дело №2466 от 17.06.1997г. на нотариус при ВТРС Д. Р., както и са осъдени ищците по делото да заплатят на тримата ответници сумата в размер на 300лв., представляваща направените от тях разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Против първоинстанционното решение е постъпила в рамките на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищците по делото Д. Н. Г. и Г. Н. Г., чрез пълномощника им адв.Й. М. – ВТАК, с която са релевирани оплаквания, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и очевидна несправедливост. Сочи се, че при обсъждането на писмените и гласни доказателства по делото, съдът не е съобразил темпоралните параметри 1 от влизане в сила на ЗСПЗЗ и постановеното съдебно решение по гр.д.№4880/2008г. по описа на ВКС, с което е признато правото на собственост на наследодателите на въззивниците /ищци по делото/.Твърди се, че неправилно първостепенният съд е приел, че след производството по делото по иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, следва да има ново производство за установеното вече право на собственост. Сочи се, че законодателят е предвидил, че възстановеното право на собственост по ЗСПЗЗ се установява с препис от решението на ПК и скица на имота. Молят съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с което уважи предявеният иск, а в случай, че бъде прието, че е необходимо делото да бъде разгледано повторно от първата инстанция, молят да бъде върнато за ново разглеждане на РС от друг състав. Претендират съдебни разноски за две инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците в процеса Р. К. А., Н. М. К. и М. М. Д., чрез пълномощника им адв.В. К. – ВТАК, с който оспорват изцяло въззивната жалба като неоснователна и молят да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено, като правилно и законосъобразно, по развити съображения по съществото на спора. Сочат за правилни правните изводи на първостепенният съд, че решението по установителен иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ установява правото на собственост върху земеделски земи към минал момент и няма конститутивно значение и при липсата на последващо решение, постановено в процедура по чл.14 ал.7а ЗСПЗЗ от органа на поземлената собственост, ищците /въззивници в процеса/ не се легитимират като собственици на земеделските земи, предмет на ИМ. Поддържат и позоваването си за придобиване на процесните имоти по давност на основание чл.79 ал.1 ЗС. Претендират разноски за въззивното производство.

В СЗ въззивниците Г. Н. Г. и Д. Н. Г., чрез пълномощника си адв.Й. М. – ВТАК, поддържат въззивната жалба и молят да бъде уважена по съображения, изложени в писмена защита. Претендират съдебни разноски.

В СЗ въззиваемите страни Р. К. А., Н. М. К. и М. М. Д., чрез пълномощника си адв.В.

К. – ВТАК, с писмено становище от 08.04.2022г., оспорват въззивната жалба, поддържат писмения отговор по жалбата. Молят въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано, по развити съображения по съществото на спора.

В.търновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно. Същото е и 2 допустимо, доколкото първостепепният съд се е произнесъл по предявеният от ищците, съобразно изложените в ИМ основание и петитум, отрицателен установителен иск с правно основание чл.75 ал.2 ЗН за нищожност на Договор за доброволна делба от 30.05.1997г. на нотариус при ВТРС Д. Р. и Договор за доброволна делба от 15.02.2016г. рег.№1515, акт №200, том I от 15.02.2016г. на нотариус Т. Б. рег.№283 при НК на РБ и съединеното с него несамостоятелно искане по чл.537 ал.2 ГПК за отмяна на констативни НА №156, том 7, дело №2465 от 17.06.1997г. на нотариус при ВТРС Д. Р. и НА №157, том 7, дело №2466 от 17.06.1997г. на нотариус при ВТРС Д. Р.. Твърденията в ИМ, че атакуваните от ищците доброволни делби между наследниците на К.Д.Б. са нищожни по смисъла на чл.75 ЗН, защото в тях не са участвали наследниците на общите наследодатели Н.П.С. и съпругата му С.В.Д., сред които са и двамата ищци по делото, и петитума за прогласяването им за нищожни на това основание, обуславят правна квалификация на спорното право именно като иск с правно основание чл.75 ал.2 ЗН, съвпадаща с дадената от първостепенният съд.

Посочената от процесуалния представител на ищците в първо СЗ пред първостепенният съд правна квалификация по чл.76 ЗН не обвързва съда, а същият квалифицира спорното право, съобразно въведеното основание и петитум с ИМ, както и при изложени в ИМ твърдения, че оспорените договори за доброволни делби са извършени без участието на някой от сънаследниците, и петитум за отмяната им като нищожни, обуславящи предявен иск по чл.75 ал.2 ЗН за нищожност на договорите за доброволни делби, съдът не е обвързан от преценката на ищците за тежестта на порока, а подвежда спорното право, съобразно въведеното с ИМ основание и петитум на ИМ, както е процедирал и първостепенният съд, произнесъл се по предявения с ИМ иск по чл.75 ал.2 ЗН, поради което и първоинстанционното решение е допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В. Т. е бил предявен от Г. Н.

Г. и Д. Н. Г., чрез пълномощника им адв.Й. М. – ВТАК, в условията на първоначално субективно съединяване отрицателен установителен иск с правно основание чл.75 ал.2 ЗН за приемане за установено спрямо ответниците в процеса, че Договор за доброволна делба от 30.05.1997г. на нотариус при ВТРС Д. Р. и Договор за доброволна делба от 15.02.2016г., рег.

№1515, акт №200, том I от 15.02.2016г. на нотариус Т. Б. рег.№283 при НК на РБ са нищожни, доколкото в тях не са участвали наследниците на общите наследодатели Н.П.С. и съпругата му С.В.Д., собственици на нивите, посочени във влязло в сила решение по гр.д.

№4880/2008г. на ВКС, I V гр.о., постановено по успешно проведен, вкл. и от ищците по делото, иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, и съединено с него несамостоятелно искане по чл.537 ал.2 ГПК за отмяна на констативни НА №156, том 7, дело №2465 от 17.06.1997г. на нотариус при ВТРС Д. Р. и НА №157, том 7, дело №2466 от 17.06.1997г. на нотариус при ВТРС Д. Р.. В ИМ са изложени твърдения, че с Решение №938/10.12.2009г. по гр.д.№4880/2008г. на ВКС, 3

I V гр.о., е прието за установено по отношение на ответниците, законни наследници на К.Д.Б., че общите наследодатели на ищците и ответниците - Н.П.С. и съпругата му С.В.Д., са били собственици на земеделски земи в обща площ от 44,6 дка в землището на с.М.с., община В.Т., които не са били собственост на К.Д.Б.. Твърди се, че с Решение 23/14.04.1994г. на ПК гр.В.Т. е възстановено правото на собственост на наследниците на К.Д.Б. върху две ниви с обща площ от 43,713 дка, съгласно плана за земеразделяне в землището на с.М.с., а именно върху ПИ с идентификатор *** по КККР /номер по предходен план:033022/ и ПИ с идентификатор *** по КККР на с.М.с. /номер по предходен план:033021/. Изложени са твърдения, че с Договор за доброволна делба от 30.05.1997г. имотите били поделени между първата ответница и нейната сестра С. К. Д.а – майка на ответниците Н. К. и М. Д., починала на 13.11.1999г. Сочи се, че въз основа на договор за доброволна делба от 30.05.1997г. първата ответница Р. К. А. и сестра й С. К. Д.а се снабдили с констативни НА, като впоследствие наследниците на С. К. Д.а са извършили доброволна делба с Договор за доброволна делба от 15.02.2016г. Твърди се, че доброволните делби между наследниците на К.Д.Б. са нищожни по смисъла на чл.75 ал.2 ЗН, защото в тях не са участвали наследниците на общите наследодатели Н.П.С. и съпругата му С.В.Д., собственици на нивите, посочени в решението на ВКС.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответниците в процеса Р. К. А., Н. М. К. и М. М. Д., чрез пълномощника си адв.В. К. – ВТАК, за заели становище за процесуална недопустимост, а по същество неоснователност и недоказаност на предявеният от ищците иск по чл.75 ал.2 ЗН. Изложили са, че към момента на сключване на договорите за доброволна делба – 30.05.1997г., респ. договор за доброволна делба от 15.02.2016г., процесните земеделски земи са били съсобствени само между лицата, между които делбата е извършена. Позовали са се, че ищците не са били и не са съсобственици на ПИ 033022 /сега имот с идентификатор ***/ и на ПИ 033021 /сега имот с идентификатор ***/. Посочили са, че имотите са били възстановени от ПК В.Т. са наследници на К.Д.Б. и делбата от 30.05.1997г. е била извършена между наследниците на това лице. Позовали са се, че решението по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, което е постановено в полза на наследниците на Н.П.С., между които са и ищците, не е титул за собственост, че същото установява собствеността на имотите към един отминал момент – към момента на обобществяване на земята, че решението не възстановява собственост и няма конститутивно значение. Изложили са, че без постановено ново решение при условията на чл.14 ал.7а ЗСПЗЗ от ОбСЗГ, което е завършващият елемент от процедурата по възстановяване на собствеността, ищците не могат да се легитимират като собственици /съсобственици/ на имотите. Релевирали са евентуално възражение за придобиване правото на собственост върху процесните недвижими имоти по давност по смисъла на чл.79 ал.1 ЗС, доколкото от датата на възстановяване на собствеността на наследници на К.Б. – 14.04.1994г., респ. от датата на извършване на делбата през 1997г. първата ответница Р. К. А. и нейната сестра С.

К. Д.а, чийто наследници са втората и третия ответници Н. М. К. и М. М. Д., са упражнявали фактическа власт върху всеки от процесните имоти с намерение да го своят в продължение на повече от 10 години. Позовали са се, че ответниците са владели имотите в продължение 4 на повече от 10 години и след влизане в сила на решението на ВКС по гр.д.№4880/2008г. – 10.12.2009г., че същите отдавал имотите под аренда /наем/ и получават дължимата рента за ползването им от арендаторите.