Решение № 275 от 20.10.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. гр. Добрич, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова

Членове:

Анна В.а

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря П. Ж. Пенева като разгледа докладваното от Анна В.а Въззивно гражданско дело № 20233200500397 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод жалба с вх.рег.№ 1382 от 28.04.2023г. по регистратурата на Районен съд – К., подадена от Ваканционно селище „Р.” АД с ЕИК ***, гр. С., ул.

„Н.К.*, чрез упълномощения адвокат М. П., срещу решение № 36 от 03.04.2023г. по гр.д.№ 49/2022г. по описа на Районен съд – К., с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Община К., ЕИК ***, гр. К., ул.

„Д.**, представлявана от Е. Б. – кмет, обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане стойността на предоставени туристически услуги, по издадени фактури, както следва: сумата от 4 742,40 лв. с включен ДДС, дължима по фактура с № ********** от 26.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1 180,33 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, изчислено върху сумата от 4 742,40 лв. по фактура с № ********** от 26.07.2019г., за периода 27.07.2019 г. до 07.01.2022г.; сумата от 4 742,40 лв. с включен ДДС, дължима по фактура с № *** от 26.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1 180,33 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, изчислено върху сумата от 4 742,40 лв. по фактура с № *** от 26.07.2019г., за периода 27.07.2019г. до 07.01.2022г.; сумата от 3 525,60 лв. с включен ДДС, дължима по фактура с № *** от 26.07.2019г., ведно със законната лихва върху 1 главницата, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението; сумата от 877,48 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, изчислено върху сумата от 3 525,60 лв. по фактура с № *** от 26.07.2019г., за периода 27.07.2019г. до 07.01.2022г.

Въззивникът намира решението за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Съдът не взел под внимание всички факти и обстоятелства по делото, не обсъдил в съвкупност събраните писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на вещо лице, не се произнесъл мотивирано по защитните доводи и възражения. След като правилно установил предоставянето от страна на ищеца на твърдяната туристическа услуга и приемането й от ответника, неправилно възприел за доказано извършеното плащане от ответника на дължимите и претендирани от ищеца суми.

Погрешно било възприето задължението на ищеца да издаде фискални касови бонове като наличие на извършено плащане от страна на ответника по процесиите фактури. Фискалните бонове били издадени с оглед спазване на разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС във връзка с ангажимента на търговеца да реализира данъчните си права и задълженията си. Съдът не изследвал обстоятелството, че в счетоводството на ответника липсват счетоводни документи /приходни и разходни касови ордери, нареждане разписка и пр./, предназначени за последващото плащане на процесиите фактури.

Необоснован от събраните доказателства (подложени на подробен анализ във въззивната жалба) бил изводът, че ответникът е платил задълженията по всички процесии фактури, като в жалбата се обсъждат и нарушения на правилата за финансово управление и контрол в ответната община, каквито били въведени със заповед № 1045/30.09.2016г. на кмета. Настоява за отмяна на решението с уважаване на исковете и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна в отговор на жалбата счита същата за неоснователна, а решението на районния съд за законосъобразно.

Първоинстанционният съд възприел правилно установената по делото фактическа обстановка и въз основа на нея, след анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, достигнал до извод за неоснователност на предявената претенция. Ищецът не оспорил представените от ответника фактури в оригинал, подписани от двете страни с приложени към тях касови бонове, не била оборена тяхната доказателствена сила. Първоинстанционният съд анализирал представените като доказателства касови бонове, приложени към оригинални фактури, носещи подпис на страните, и като съобразил разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС и разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г., правилно приел, че те представляват документ, удостоверяващ плащане в брой. Съдът правилно приложил нормата на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК, приел за недоказана уговорка за разсрочено плащане и като обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото стигнал до правилни изводи. Въззивната жалба в своята цялост е основана на твърдения за нарушение СФУК на Община К.. Твърди се ,че тези 2 вътрешни правила са нарушени поради което и хронологията описана в него е нарушена както и че тази хронология не е взета предвид и от вещото лице.

Оплакванията във въззивната жалба за несъобразени от районния съд допуснати нарушения на правилата от Системата за финансово управление и контрол в Община К. били неоснователни, доколкото на вещото лице не е била поставяна задача да изследва такива, а доводите в тази насока на въззивника били неотносими по спора. Постановеният първоинстанционен съдебен акт като правилен и законосъобразен следвало да бъде потвърден, а жалбата - оставена без уважение. Претендира разноски.

Жалбата е подадена от ищец в първоинстанционното производство с правен интерес от оспорване на неблагоприятното за него решение, чрез надлежно упълномощен адвокат, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК (с начало 19.04.2023г. и край 03.05.2023г.) – на 28.04.2023г., и е допустима. По основателността й съдът намира следното:

Обжалваното решение е постановено от надлежен състав на Районен съд – К., в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и надлежно упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо. По правилността на решението, което се обжалва в цялост, въз основа посоченото в жалбата и наведените в отговора доводи, въззивният съд намира следното:

Фактическите констатации на районния съд по възникналото между страните облигационно правоотношение от сключен договор за туристическа услуга и изпълнението на задълженията на „Ваканционно селище Р.“ АД по него не са оспорени от страните. С оглед посоченото във въззиваната жалба и отговора по нея, спорът е отнесен пред въззивния съд за разрешаване на въпроса относно изпълнението на възникналото в тежест на Община К. задължение за плащане на уговореното възнаграждение в размери: 4 742,40 лв. по фактура с № ********** от 26.07.2019г., 4 742,40 лв. по фактура с № *** от 26.07.2019г. и 3 525,60 лв. по фактура с № *** от 26.07.2019г. за предоставени туристически услуги, както и претендираните обезщетения за забава в тяхното плащане в стойности съответно от 1 180,33 лв., 1 180,33 лв. и 877,48 лв. за периода 27.07.2019г. до 07.01.2022г.

В исковата си молба и направените в откритото съдебно заседание уточнения ищецът е твърдял частично неизпълнение на задължението на ответната община да заплати стойността на доставените й от него в периода 10 – 12 май 2019г. услуги за хотелско настаняване (нощувка и закуска) в КК „Р.“ на участници в организирания от Община К. 16-ти общобългарски младежки фолклорен фестивал „С България в сърцето“, документирани в издадени от ищеца пет броя фактури на обща стойност 16 536 лв., като неизпълнението е в размер на общо 13 010,40 лв. по три фактури, всички издадени на 26.07.2019г., с номера: № ********** на стойност 4 742,40 лв., 3

№ *** на стойност 4 742,40 лв. и № *** на стойност 3 525,60 лв. Посочено е в исковата молба, че издадените фактури са получени от Община К. като при предаването им служителят заявил, че към тях следва да бъде издаден фискален бон, предвид предстоящото плащане на сумите в брой. При предаването на фактурите с приложен към всяка от тях фискален бон се установило, че в касата на общината липсват достатъчно парични средства в брой и дължимите суми не били предадени реално. Падежът на плащането настъпил на 27.07.2019г. и от тази дата до 07.01.2022г. ответната община дължала обезщетение за забава в размери съответно от 1 180,33 лв., 1 180,33 лв. и 877,48 лв. за периода 27.07.2019г.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил твърдението на ищеца, че касовите бонове са издадени въпреки липсата на плащане като несъстоятелно, предвид разпоредбите на чл. 3 и чл. 25, ал. 9 от Наредба № Н18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Посочил е, че издадените фискални бонове доказват пряко плащането в брой и съставляват признание от ищеца за извършените от ответника плащания. Представил е намиращите се у него двустранно подписани фактури с прикрепен към всяка от тях фискален бон за съответната сума.

Правилно е приетото от първоинстанционния съд в обжалваното решение, че свидетелските показания са недопустимо доказателствено средство за установяване на постигната между страните уговорка за отложено плащане на основанието по чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК, доколкото са налице двустранно подписани фактури, според които дължимите суми са платими в брой на дата 26.07.2019г. (датата на съставяне на фактурите) и ответникът се е противопоставил изрично за допускането им (така протокол от съдебно заседание на 11.10.2022г., л. 87 от делото). Следователно, при липса на уговорка за отложено във времето плащане, сумите по трите фактури са били дължими в брой в посочения като падеж във всяка фактура ден – 26.07.2019г.

От тази дата са издадените от ищеца по делото три фискални бона, които се намират в държане на ответника, прикрепени към подписаните в оригинал три фактури.

В първоинстанционното производство е прието заключение на вещо лице по допуснатата от съда по искане на двете страни съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено. От него се установява, че при ищеца трите фактури са счетоводно отразени; те са с посочена форма на плащане „в брой” и предвид това са взети счетоводни записвания за заприхождаване на сумата по всяка от тях по счетоводна сметка „каса” и погасяване на вземане по всяка от тях с клиент Община К.; ищецът е включил в дневника за продажби и СД по ЗДДС с вх.№ 22103781968/14.08.2019г. процесните фактури за данъчен 4 период 01.07.2019г. – 31.07.2019г. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че според счетоводните записвания при ищеца на база издадените касови бонове задълженията на ответника са отписани като платени в брой.

Община К. също е отразила фактурите счетоводно, включила ги е в дневника за покупки в поредност от № 247 до 251 и СД по ЗДДС с вх. № 08001618311/13.08.2019г. за данъчен период 01.07.2019г. – 31.07.2019г. При извършената документална проверка вещото лице е установило при Община К. съставени документи за извършено плащане само на сумата от 3 525,60 лв. по фактура № ***/26.07.2019г. на дата 09.10.2019г. Касае се за журнал на счетоводни записвания за месец октомври 2019г. на ДСД „Култура“ – бюджети при Община К.; касова книга от 09.10.2019г. на Община К. – сектор Култура; нареждане – разписка за теглене на сума от ЦКБ АД на стойност 4 015,60 лв.; разходен касов ордер № ***/09.10.2019г. на същата стойност; искане за извършване на разход за месец октомври 2019г. с дата на съставяне 09.10.2019г. Съставените вътрешни финансово-контролни документи, приети като доказателства във вид на заверени от ответната община преписи по искане на ищеца, установяват, че на 09.10.2019г. от сметка в ЦКБ АД за отдел Култура в Община К. са изтеглени средства в размер на 4 015,60 лв. за разплащане към доставчик ВС „Р.“ АД по две фактури - № ***/26.07.2019г. на стойност 3 525,60 лв. и № ***/26.07.2019г. на стойност 490 лв. (общо 4 015,60 лв.). Средствата са заприходени с ПКО № 116 в касата на ДСД „Култура“ в същия ден. Съставен е и РКО № ***/09.10.2019г. от ДСД „Култура“ с получател А.И.М. на основание фактури № ***/26.07.2019г. и № ***/26.07.2019г. на стойност 4 015,60 лв. Втората от тези фактури е приета като доказателство по делото – на л. 83 и също е с приложен към нея фискален бон за сумата от 490 лв. от дата 26.07.2019г. (л. 84). За счетоводни статии е вписано плащане по партида „4010/7/2759 Доставчици външни услуги“ за сметка на намаление на парични средства в касата до размера на 4 015,60 лв. Според журнал на счетоводни записвания за месец октомври на ДСД „Култура“ – бюджети, обсъдените ПКО и РКО са отразени надлежно като постъпили и изплатени, като преди 09.10.2019г. не е имало касова наличност. Други платежни документи /разходен касов ордер, вносна бележка или други/, свързани с погашения по процесните фактури не са представени.