Решение № 207 от 12.11.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Монтана, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. Й.А като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20241630200900 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 23-0996-002373/ 06.12.2023г. на Началник сектор „ПП“ в ОД на МВР-Монтана на Н. И. К. от град Л., ул.Б. № 12, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Н.

И. К., който чрез адв.А. Т., АК-Ловеч обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Твърди, че не е извършил виновно деянието, тъй като е трябвало да натовари пшеница от стопанския двор на село Славотин, а друг обходен маршрут не е имало. Оспорва изцяло фактическата обстановка посочена в атакуваното НП. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебното производство пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата. Не се претендират разноски по делото.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни 1 доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че на 15.11.2023г. в 14.37 часа, в село Славотин, обл.Монтана по ул.“Втора“ срещу дом № 5 с посока на движение от град Монтана към град Видни управлява влекач Волво с ДКН ххх и прикачено към него полуремарке с ДКН ххх, като при наличие на пътен знак В4 и въведена временна забрана със заповед №РД 11-904 от 04.07.2023г. същият навлиза и продължава да се движи след нея. С тези си действия е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля В. М. В. – актосъставител. Свидетелят ясно и методично обяснява как и при какви обстоятелства е установено нарушението. Липсва индиция за заинтересованост. В тази насока са и писмените доказателства – копие от протокол за приемане на временна организация, заповед № РД11/904/04.07.2023г., влязла в законна сила преди датата на деянието, както и отговор, че към инкриминираната дата е имало поставен ясен, видим и разпознаваем за водачите на МПС пътен знак В4.

Безспорно е установено както от писмените, така и от гласните доказателства, че на инкриминираната дата водачът – жалбоподател е навлязъл в селото независимо от факта, че има временна забрана за това.

Безспорно е установено, че водачът – жалбоподател е следвало да извърши натоварване на МПС на стока от селскостопанския двор на село Славотин, обл.Монтана – арг.л.6-8 от делото-пътен лист и товарителница.

Няма спор и по факта, че това е бил единственият възможен маршрут, по който е възможно да премине.

Спорното по делото е дали това деяние на жалбоподателя представлява състав на административно нарушение.

2

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушението, за което е наказан. Водачътжалбоподател е навлязъл в селото независимо от факта, че има забрана за това със съответният пътен знак. В случая е ирелевантно обстоятелството, че това е единственият маршрут до стопанския двор, където е следвало да натовари товари. Следвало е жалбоподателя не да нарушава пътния знак, а да изиска от Агенция “Пътна инфраструктура“ служебна бележка, по силата, на която да бъде разрешено на товарния автомобил и прикаченото към него полуремарке над 12 тона да бъде пропуснат по забранения участък. В този вид служебни бележки се посочва и за какъв период от време следва да бъде извършено преминаването на автомобила по забранения участък.

Жалбоподателят към момента на проверката не е представил такава служебна бележка, нито е представил такава в хода на съдебното производство. Предвид, на което съдът приема, че водачът – жалбоподател не е подавал заявление до АПИ и неправомерно е навлязъл в селото след поставения забранителен пътен знак.

Предвид на това съдът намира, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършвеното нарушение.

Не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с деянията от този вид, а и видно от справката за нарушител л.8-л.9 от делото жалбоподателя е системен нарушител на правилата за движение по пътищата.

В случая правилно е определен размера на наложеното наказание, съгласно предвиденото в закона.

Разноски по делото не се претендират от въззиваемата страна, поради което не обсъжда и въпроса за присъждане на такива. Жалбоподателят обаче предвид изхода на делото следва да заплати направените в хода на настоящето производство съдебни разноски в размер на 10 лева пътни разноски на свидетел.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0996-002373/ 06.12.2023г. на Началник сектор „ПП“ в ОД на МВР-Монтана на Н. И. К. от град Л., ул.Б. № 12, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Н. И. К. от град Л., ул.Б. № 12, с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Районен съд – Монтана на основание чл.63 от ЗАНН направените по водене на делото пътни разноски за свидетел в размер на 10.00 лева, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4