Решение № 486 от 02.09.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Казанлък, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20245510100470 по описа за 2024 година

Предявени са множество искове /главни и в условие на евентуалност/ за нищожност на две сделки и/или клауза от тези сделки, всички с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Н. В. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, чрез адв. Б. Б. моли съда да постанови решение, с което да прогласи на основание чл. 26, ал.

1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК нищожността на договор за паричен заем № 4763398 от 30.03.2023 г. между Н. В. В., ЕГН: ********** и "И.А.М." АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от Г.Т.Т.

В условията на евентуалност, в случай, че отхвърли иска по чл. 26, ал.

1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, моли съда на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на разпоредбата на чл. 4 от договор за паричен заем № 4763398 от 30.03.2023г. между Н. В. В., ЕГН: ********** и "И.А.М." АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от Г.Т.Т..

В условията на евентуалност, в случай, че отхвърли иска по чл. 26, ал.

1, предл. 3 ЗЗД, моли съда на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на разпоредбата на чл. 4 от 1 договор за паричен заем № 4763398 от 30.03.2023г. между Н. В. В., ЕГН:

********** и "И.А.М." АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.

******, представлявано от Г.Т.Т..

В условията на евентуалност, в случай, че отхвърли иска по чл. 26, ал.

1, предл. 1 ЗЗД, моли съда на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на разпоредбата на чл. 4 от договор за паричен заем № 4763398 от 30.03.2023г. между Н. В. В., ЕГН:

********** и "И.А.М." АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.

******, представлявано от Г.Т.Т..

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 4763398 от 30.03.2023 г. между Н. В. В., ЕГН: ********** и "Ф.Б." ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от управителят П.Б.Д..

В условията на евентуалност, в случай, че отхвърли иска по чл. 26, ал.

1, предл. 3 от ЗЗД, моли съда на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 4763398 от 30.03.2023 г. между Н. В. В., ЕГН: ********** и "Ф.Б." ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. ******.

В условията на евентуалност, в случай, че отхвърли иска по чл. 26, ал.

1, предл. 2 от ЗЗД, моли съда на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 4763398 от 30.03.2023 г. между Н. В. В., ЕГН: ********** и "Ф.Б." ЕООД, ЕИК ******.

В условията на евентуалност, в случай, че отхвърли иска по чл. 26, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД, моли съда на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 4763398 от 30.03.2023 г. между Н. В. В., ЕГН: ********** и "Ф.Б." ЕООД, ЕИК ******.

Моли съда да осъди "И.А.М." АД, ЕИК ***** и "Ф.Б." ЕООД, ЕИК ****** да заплатят на Н. В. В., ЕГН: ********** направените разноски за държавни и всякакви други такси в настоящото производство, както и да заплатят на Б. Б., в качеството му на адвокат, дължимите се разноски за адвокатско възнаграждение.

2

Твърди, че на 30.03.2023 г. сключил с първия ответник "И.А.М.” АД, ЕИК ***** договор за паричен заем № 4763398/30.03.2023 г., по силата на който кредиторът му предостави сумата в размер на 1200 лв. със задължение да я върне в срок от 8 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40%, като общата сума, подлежаща на връщане е 1 386,88 лв., при посочен годишният процент на разходите /ГПР/ равен на 47,69% по приложен и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В чл. 3, ал. 1 от договора за заем е посочено, че процесният кредит рефинансира договор за паричен заем № 4627382 в размер на 177.65 лв.

В чл. 4 от договора за потребителски кредит е предвидено, че “Заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две физически лица — поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на 1000 лв..... 2) Банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по... 3) Одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки“.

Предвид това сключил договор за предоставяне на гаранция № 4763398 от 30.03.2023 г., с посочено от заемодателя лице - вторият ответник "Ф.Б." ЕООД, ЕИК ******, по силата на който се задължил да заплати възнаграждение на дружеството - поръчител в общ размер 485.12 лева, платимо разсрочено на погасителни вноски.

Процесният договор за заем е потребителски - страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (той като физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника да върне предоставената парична сума. В този смисъл процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл.

3

143 - 1476 ЗЗП, в това число и установената с него забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следва да следи служебно.

Твърди, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК. Същият е сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в него не е посочен действителният размер на годишният процент на разходите. Уговореното възнаграждение за дружеството - поръчител е разход по кредита, който не е отчетен при съответната калкулация в това отношение. Съгласно дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Твърди, че в нарушение на императивните изисквания на чл. 19. ал. 1 и 2 ЗПК първият ответник не е включил в договорения ГПР разходите, които следва да извърши за заплащане на възнаграждение на вторият ответник, в качеството му на поръчител, поради което ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Последното от своя страна представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д. ал. 1 и ал. 2. т. 1 от Закона за защита на потребителите, която води до неравноправност на уговорката за ГПР и до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Предоставянето на гаранция е условие за получаване на сумите по кредита, доколкото гаранционен договор се сключва в деня на сключването на договора за заем и то със свързано с кредитора дружество (дружеството кредитор е едноличен собственик на капитала на дружеството гарант, видно 4 от данните в ТРРЮЛНЦ). Счита, че алтернативното посочване на видовете обезпечения е единствено с цел да се създаде впечатление, че кредитополучателят има право на избор какво конкретно обезпечение да предостави, но на практика този избор е напълно привиден, защото осигуряването на поръчителството на 2 физически лица, които допълнително да отговарят на изключително завишените условия или банкова гаранция в рамките на 3 дни от датата на подписване на договора, е непосилно за кредитополучателя. Единствената възможност да изпълни задължението по чл. 4 от договора за заем, е като сключи гаранционен договор с предварително одобреното от кредитодателя дружество - гарант, което в случая е и свързано лице. Договорът за предоставяне на гаранция е подписан в деня на сключване на договора за кредит и сключването му е условие за сключването на договора за заем. Счита, че дължимото възнаграждение по гаранционната сделка следва да бъде включено като разход по кредита при изчисляването на ГПР, както и да бъде отразено при посочване на общата сума, дължима от потребителя.

Общата по договора за кредит сума, като се вземат предвид допусканията в т.

7 е 1 386.88 лв. и се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора и е изчислена към момента на неговото сключване, т.е. в нея не е включено възнаграждението по гаранционната сделка. Този разход не е взет предвид и при посочване размера на годишния процент на разходите, в чл. 2.8 от договора, а при допълнително въвеждане на дължимото възнаграждение по гаранционния договор при изчисляване на ГПР, наред с уговорената лихва и съобразено с размера на кредита и неговия срок, размерът на ГПР многократно надвишава размера, посочен в договора.

Основното съображение за приемане на Директива № 2008/48/ЕО е да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, поради което те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит и че с оглед осигуряване на пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор.

Прикривайки даден разход по кредита като не е посочен изрично в договора за кредит и не е взет предвид при посочване размера на ГПР, кредиторът на практика въвежда в заблуждение потребителя, не е бил наясно за риска, който поема, респ. цената, която трябва да плати преди да бъде 5 обвързан от договора.

Като не е посочен действителният размер на ГПР в процесния договор за кредит, не е спазено изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за задължително посочване на ГПР в договора за кредит не е спазено изискването за задължително посочване на общата сума, която кредитополучателят следва да върне.

Твърди, че разпоредбата на чл. 4 от процесния договор за кредит е нищожна. Счита, че въведените с клаузата изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения до степен, изцяло да се възпрепятства изпълнението им. Твърди, че непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, . а ответното дружество генерира допълнителна печалба посредством това скрито оскъпяване на кредита, което става факт при сключването на допълнителния договор за предоставяне на гаранция.

Цели се да се заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което счита за недопустимо по смисъла на разпоредбата на чл. 21, чл. 1 от ЗПК – Едноличен собственик на капитала на "Ф.Б."ЕООД (дружеството поръчител) е "И.А.М." АД (дружеството кредитор) и съответно печалбата на "Ф.Б."ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик "И.А.М."АД, което потвърждава, че изискваното възнаграждение за гаранция представлява скрито възнаграждение към кредитора по договора.