Решение № 418 от 03.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Пловдив, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20225300503322 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл. 422 във вр. с чл.417 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от С. Й. Г. - ЕГН **********, с адрес гр. А., ЖК З***, чрез адв.М. И., против Решение № 327/19.10.2022 г. на Районен съд -Асеновград, IV гр.с., по гр.д.№ 122/2022г. – в частта, с която е признато за установено вземането по отношение на нея, че дължи на „Първа инвестиционна Банка“ АД, ЕИК 831094393, по Заповед № 613/28.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 1678/2021г. по описа на РСАсеновград, в размер на 5 000 лв. - просрочена главница по Договор за издаване на кредитна карта от 01.06.2006г. в размер на 2 801,23 лв.- договорна лихва от 20.08.2018г.20.07.2021г, в размер на 23,62 лв. - законна лихва за периода 06.07.202122.07.2021г. /вкл./, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 23.07.2021г до пълното погасяване на задължението;

1 както и в частта, с която е осъдена да заплати на дружеството разноски по заповедното производство в размер на 169,69 лв., както и разноски по исковото производство в размер на 267,48 лв.

Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция.

Въззиваемата страна „Първа инвестиционна Банка“ АД ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „***, чрез юрк.В.

Д., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за установено следното:

Пред Районен съд – Асеновград от „Първа инвестиционна Банка“ АД против С. Й. Г. на осн. чл.422 във вр. с чл.417 от ГПК, е заведена искова молба, ведно с писмено уточнение към нея, с която посочва, че на 01.06.2006г между ПИБ АД, в качеството на кредитор и ответника - кредитополучател, е сключен Договор за издаване на кредитна карта /неразделна част от който са ОУ на банката/, по силата на който на кредитополучателят е предоставен банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 5000 лв., усвояван с използване на издадена от банката кредитна карта, със срок на валидност на картата 01.06.2008г, който е и краен срок за погасяване на предоставения овърдрафт, освен ако срокът на договора не бъде продължен, при ГЛП в размер на 15,75% за първата година и 18,00% за следващата. Така предоставената сума кредитополучателят се е задължил да погасява ежемесечно до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, като внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението по картова сметка/т.10.1/ от ОУ. Съгласно т. 13.1.1 от ОУ на ПИБ АД, /валидни към 16.10.2020г./ банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до титуляра, в случай че титулярът не извършва което и да е плащане по договора и ОУ за срок по-дълъг от пет работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо. Срокът на договора за ползване на кредитния лимит овърдрафт е съгласно т.19, като този срок се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора/19.1.1/, което в случай на прекратяване на договора от страна на титуляра с писмено предизвестие за отказ от удължаване срока на договора, или едностранно от банката с 60-дневно предизвестие до титуляра, / т.19.2.1 б „А“, т 19.2.2 б А/.

В чл. 28 от ОУ на ПИБ АД за издаване и ползване на международни кредитни карти Мастъркард и Виза, е разписано правото на банката да обяви ползвания овърдрафт изцяло и предсрочно изискуем, след 2 писмено предизвестие до картодържателя за срок определен от банката, в случай че картодържателят не извърши което и да е плащане по договор повече от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо. По отношение срока на договора е предвидено, че банката подновява срока на валидност на картата, респ продължава срока за ползване на овъдрафта служебно, като издава нова карта, която картодържателят може да получи в банката в срок от 14 дни преди изтичането на срока на валидност на картата/чл.36/. Уредено е правото на картодържателя да прекрати едностранно договорните си отношения с банката с двумесечно писмено предизвестие, след като е погасил изцяло дебитното салдо по картовата разплащателна сметка и е изпълнил всичките си задължения към банката/т.36,3/.

До ответника е изпратена покана от кредитора, чрез ЧСИ Ст.Горчев, получена на 28.10.2020г., с която С. Г. е уведомена да погаси задълженията си към 16.10.2020г. в седмодневен срок от получаване на поканата, като в противен случай банката ще счита ползвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем./л.11,12/.

ПИБ АД се е снабдил със заповед на парично задължение по чл 417 ГПК и изпълнителен лист от 28.07.2021г, въз основа подадено заявление от 23.07.2021г. Въз основа така издадения изпълнителен лист и подадена молба от ПИБ АД до ЧСИ Горчев е образувано изп. д.№ 529/2021г.

Ответникът С. Й. Г. е депозирала Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който е оспорила изцяло исковете. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Оспорва твърдението, че дължи главница в размер на 5000 лв., тъй като е извършила многократни погашени. Поддържа, че кредитът не се обслужван от м.12.2011г. и до настоящия му момент. Изтъква, че при така разписаните ОУ, при необслужване на кредита до 13.12.2011г., падежът на задължението е на датата 05.01.2012г, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 23.07.2021г. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите за лихва, към които е приложима тригодишната погасителна давност. Заявява, че липсва каквато и да е активност по отношение на кредитополучателя, вкл. след като е настъпил последния падеж и понастоящем са изтекли давностните срокове по всяко от дължимите плащания. Ответникът Г. не е оспорила, че кредитът не е погасяван от декември 2011г, като твърди че банката е пасивна и не се е възползвала от правото да обяви предсрочната изискуемост.

В хода на производството е допусната ССЕ. От приетото заключени, изготвено от вещото лице А. С. са направени констатаци, че движението по картата за 2007г. е както следва – усвоена главница 2 090лв, погасявания 3 300лв, начислена лихва по кредитна карта 855,48 лв., начислена такса за теглене на банкомат 157,90лв, начислена годишна такса поддръжка 39лв, начислена такса надвишен кредитен лимит 20 лв., за периода 01.01.2008-13.05.2008г. движението по картата е в размер на 730 лв. усвоена главница, погасявания 750 лв., начислена лихва по кредитна карта 178,85 лв., начислена такса теглене на банкомат 28,80 лв., за периода 13.05.200820.08.2015г. движението по картата е в размер на 1330 лв. усвоена главница, 3

5700 лв. погасявания, 12 896,88 лв. начислена лихва по кредитна карта, 4629,89 лв. начислена наказателна лихва минимална вноска, 2 724 лв. начислена наказателна лихва надвишен лимит, 99,30 лв. начислена такса картови операции, 117 лв. начислена годишна такса поддръжка.

За онагледяване на експертизата, вещото лице е изготвило таблица, от която се констатира, че последната вноска по издадената кредитна карта е от 13.12.2011г.

Вещото лице е посочило, че движението по картата за периода 20.08.2008 -23.09.2017г. е в размер на начислената договорна лихва в размер на 2053,03лв. Като дължими суми главница и лихва за периода 23.09.2017 г. сочи сумата от 23 102,41лв., от които 5000 лв.- главница и 18 102,41лв.лихви, а по отношение движението по картата за периода 23.09.2017 31.07.2021- договорна лихва в размер на 3 577,92 лв. Експертът е констатирал, че усвоената главница за периода 13.05.2008-20.08.2015г е в размер на 1 330лв, погасената сума за същия период е в размер на 5 700лв.

От направената справка при ищеца, вещото лице е установило, че картата е била преиздадена на 05.06.2009г. и е получена от ответника и втори път е преиздадена на 05.09.2012г, но не е била получена и е била унищожена.

След 2012г. няма данни за преиздаване на кредитната карта, а годишните такси за поддръжка на кредитна карта са били начислени последно 2015г - за 2010, 2011 и 2012г. по 39 лв., или общо 117лв.

В заключение посочва, че размерът на просрочените и непогасени задължения по договора за кредит на С. Г. е в размер на 5000 лв главница, просрочена договорна лихва в размер на 14 317,04лв за периода 19.10.2009 05.07.2021г., просрочена наказателна лихва в размер на 7 246,29лв за периода 06.11.2009-20.07.2015г., законна лихва от 06.07.2021-22.07.2021г. в размер на 23,61 лв., непогасена годишна такса за поддръжка на карта за 2010, 2011 и 2012г. Сочи, че три години назад от датата на подаване на заявлението за издаване - ЗИ 23.07.2021г, по кредитната карта на С. Г. не са начислявани наказателни лихви. За периода 23.07.2018-23.07.2021г. Банката е начислила договорна лихва в размер на 2 801,23 лв.

За да постанови решението в частта, с която е признато за установено по отношение на дружеството, че ответната страна С. Г. дължи гореописаните суми, Районният съд излага основни съображения, че по делото не е спорно между страните обстоятелството, че по силата на сключен между ищеца, в качеството на кредитор, и ответника – кредитополучател, Договор за издаване на кредитна карта от 01.06.2006г., на ответника е предоставен кредит в размер на 5000 лв., усвояван чрез издадена кредитна карта. Не се е оспорило от ответника С. Г., че ищецът е изпълнил задължението си по договора, като е издал кредитна карта, с лимит от 5000 лв. Затова за ответника Г. е възникнало задължението да върне предоставената сума, ведно с начислената договорна лихва.

Районният съд аргументира, че е неоснователно възражението на ответника, че не дължи главница от 5000 лв, поради многократни погашения, тъй като от заключението на ССчЕ се е установило, че не е погасена чрез плащане от длъжника.

4

На следващо място, ответникът е възразявал, че договорът за овърдрафт е прекратен, тъй като е обслужван до 13.12.2011г, поради което и на основание чл. 13.1.1 от ОУ падежът на задължението е 05.01.2012г, а заявлението за издаване заповед за изпълнение е подадено на 23.07.2021г.

Това възражение е неоснователно. Районният съд мотивира, че по отношение претендираната главница е приложима общата петгодишна давност/чл. 110 от ЗЗД. Позовава се на разпоредбите на Общите условия – сега действащи, и предходни към датата на подписване на договора. Обстоятелството, че не е преиздавана карта след 2012г./според заключението на ССчЕ/ не води до прекратяване на договора, при липса на подадено от него заявление до банката издател.

Съгласно чл 36.2 от ОУ - Ако картодържателят не желае картата да бъде подновена, респ. срокът за ползване на овърдрафта да бъде продължен, той следва да уведоми банката за това в писмена форма, не покъсно от един месец преди датата на изтичане срока на валидност на картата и да погаси изцяло дебитното салдо по картовата разплащателна сметка.

В т. 36.3 от ОУ е уредено правото на картодържателя да прекрати едностранно договорните си отношения с банката с двумесечно писмено предизвестие, след като е погасил изцяло дебитното салдо по картовата разплащателна сметка.

Районният съд налага извод, че към момента на депозиране на заявлението - 21.07.2021г. договорът не е прекратен и дължимата по него главница в размер на сумата 5 000 лв. и е следвало да бъде погасявана на ежемесечни вноски и респ. не е изтекъл предвиденият в чл. 110 от ЗЗД общ петгодишен давностен срок.

По отношение на възражението за погасяване на вземането по давност, Районният съд е приел, че е основателно за начислените лихви, за период от три години назад преди подаване на заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение периода, или преди 23.07.2018г. Вземането за лихви и годишните такси се погасява с кратката тригодишна давност/чл.