Решение № 160 от 02.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Пловдив, 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Станислава Б. Бозева при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20215300602179 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда № 260095 от 13.05.2021 г. постановена по НЧХД № 7897/2019 г. на Районен съд Пловдив, подсъдимата П. М. М. с ЕГН ********** е призната за НЕВИННА в това, на 07.09.2019 г. в гр.Пловдив, като родител – майка на малолетното дете С.Л. М. с ЕГН **********, да не е изпълнила съдебно решение – Решение № 1280/14.04.2016 г., постановено по брачно дело № 460/2016 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІІІ брачен състав, влязло в сила на 14.04.2016 г., относно лични контакти на родителя – Л.. Г. М. с детето С.Л. М., и тъй като обществената опасност на деянието е явно незначителна на основание чл.9, ал.2, предл.2 от НК и чл.304 от НПК е ОПРАВДАВАНА изцяло по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.182, ал.2 от НК.

Срещу така постановената присъда са постъпили въззивна жалба и допълнение към нея от частния тъжител Л.М., чрез пълномощника му дав.

Н.Д.. В жалбите се твърди, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се съображения, че първостепенният съд е приел деянието за явно 1 незначително, без това да се подкрепя от събраните по делото доказателствата и закона. Иска се отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимата П. М. М. да бъде призната за виновна. Претендират се разноски за двете инстанции.

По делото е постъпило и възражение от П. М. М., чрез защитника й адв. Т.Ч., с което се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата на Районен съд Пловдив да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Претендират се разноски във въззивното производство.

В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция частният тъжител М. и повереникът му поддържат жалбата си.

Адв. Д. излага съображения, че при постановяване на присъда Районният съд е дал преимуществено вяра на заявеното от подсъдимата като са игнорирани доказателства, които я разобличават. Излагат се съображения, че съдът е пренебрегнал показанията на едни свидетели и неоснователно е кредитирал други. Изтъкват се влошените отношения и множеството дела между частния тъжител и подсъдимата, които се отразяват на емоционалното състояние на детето. Твърди, че оправдателната присъда стимулира подсъдимата да продължава да не изпълнява съдебното решение. Иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата М. да бъде призната за виновна. Претендира разноски.

Частният тъжител М. поддържа казаното от повереникът му и също акцентира върху емоционалното състояние на сина си и най-вече отчуждаването между двамата.

Защитникът на подсъдимата М. – адв. Ч. смята жалбата за неоснователна, като намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна. Моли присъдата на Районен съд Пловдив да бъде оставена в сила.

Подсъдимата М. поддържа заявеното от защитника й.

В последната си дума подсъдимата моли да бъде оневинена. Твърди, че не е искала да наруши съдебно решение, нито да навреди на някого.

Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата и допълнението към жалбата оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за 2

НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.

Тъжителят Л.. Г. М. е повдигнал пред Районен съд - Пловдив обвинение спрямо подсъдимата П. М. М. за престъпление по чл.182, ал.2 от НК за това, че на 07.09.2019 г. в гр.Пловдив като родител – майка на малолетното дете С.Л. М. с ЕГН **********, не е изпълнила съдебно решение – Решение № 1280/14.04.2016 г., постановен по брачно дело № 460/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ брачен състав, влязло в сила на 14.04.2016 г., относно лични контакти на родителя – Л.. Г. М. с детето С.Л.

М..

Подсъдимата П. М. М. е родена на **** г. в гр.Х. и живее в гр.Пловдив на ул. „*****“ № **, с адрес по лична карта гр.Пловдив, бул.

„****“ № **** Тя е ****, **** гражданка, разведена, с висше образование, работеща, неосъждана с ЕГН **********.

Подс. П. М. М. и тъжителят Л.. Г. М. сключили брак на 29.08.2009 г., който бил прекратен с Решение № 1280/14.04.2016 г., постановено по бр. дело № 460/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ брачен състав, влязло в сила на 14.04.2016 г. По време на брака им се родило и единственото им дете С.Л. М. – роден на **** г. Със съдебното решение с което е прекратен гражданския брак, било утвърдено постигнато между страните по бракоразводното дело споразумение по чл.51, ал.1 от СК, по силата на което родителските права върху детето С. били предоставени на майката П.М., а местоживеенето на детето било определено да е в дома на майката – тогава на адрес гр. Пловдив, бул. „****“ № **** жилище на брата на подсъдимата – свидетелят И.М.Л.. Режимът на лични контакти, да вижда и взема при себе си детето С., на бащата Л.. Г. М. бил утвърден по следния начин:

- всяка първа седмица от месеца в събота от 9.00 – девет часа сутринта, до 18.00 – осемнадесет часа на неделния ден, с преспиване при бащата в събота;

- всяка трета седмица от месеца в петък от 17.00 – седемнадесет часа, до 18.00 – осемнадесет часа на неделния ден, с преспиване в петък и събота при бащата;

- пет дни от пролетната ученическа ваканция, пет дни от зимната 3

/Коледна/ ученическа ваканция, два пъти по петнадесет дни през лятната ученическа ваканция, които да не съвпадат с годишния отпуск на бащата.

С Решение № 455/10.04.2020 г., постановено по гр. дело № 242/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1280/14.04.2016 г., постановено по бр. дело № 460/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ брачен състав, като в последното е било вписано:

- „два пъти по петнадесет дни през лятната ученическа ваканция, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката“;

- всяка четна година за период от 24.12. /двадесет и четвърти декември/ от 10.00 – десет часа, до 18.00 – осемнадесет часа на дата 26.12.

/двадесет и шести декември/, с преспиване при бащата;

- всяка нечетна година по време на Великденски празници, определени с Постановление на Министерски съвет на Република България за период от първи ден в 10.00 – десет часа /Разпети петък/, до 18.00 – осемнадесет часа на последния ден, определен от МС, с преспиване при бащата, както и на дата 31.12. – тридесет и първи декември от 10.00 – десет часа, до 18.00 – осемнадесет часа на дата 02.01. – втори януари на следващата година.

През 2018 г. подсъдимата П. М. М., действайки като майка и законен представител на малолетното дето С. М., подала в Районен съд - Пловдив молба с изложени твърдения, че детето е жертва на домашно насилие от страна на бащата Л.М., по повод на която молба било образувано гр. дело № 9294/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V граждански състав, по производство по реда на чл.4 от ЗЗДН. С Решение № 4117/30.11.2018 г., постановено по гр. дело № 9294/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V граждански състав, влязло в сила на 20.02.2019 г. /потвърдено с Решение № 205/20.02.2019 г., постановено по въззивно гр. дело № 107/2019 г. по описа на Оъкръжен съд - Пловдив, молбата на П.М. била отхвърлена. Към момента на водене на това производство по реда на чл.4 от ЗЗДН, както и до приключване на съдебното следствие по настоящото наказателно производство подсъдимата П.М. живеела на адрес гр.Пловдив, ул.„*****“ № ** – в апартамент под наем, заедно с детето си С. и с приятеля си – свидетелят Н.Д.И., а не в апартамента на брат си на бул. „****“ № **** 4

През 2019 г., съгласно утвърдения с Решение № 1280/14.04.2016 г., постановено по бр. дело № 460/2016 г. по описа на Районен съд - Пловдив - ІІІ брачен състав, режим на лични контакти да вижда и взема при себе си детето С. за бащата Л.М. – два пъти по петнадесет дни през лятната ученическа ваканция, тъжителят, за да бъде със сина си през това време, ползвал разрешен от работодателя му „****“ ЕООД гр. Пловдив платен отпуск за времето от 22.07.2019 г. до 05.08.2019 г. включително и от 19.08.2019 г. до 02.09.2019 г. Между родителите на С. - П. и Л.М.и не е имало взаимни пречки, неразбиране или разногласие по предоставянето на детето на грижите на баща му за тези периоди от летните ваканции, като С. М. бил върнат от баща си на майка си П.М. в късния следобед на 02.09.2019 г.

Детето след връщането си при майка си поискало да отиде на море и с нея, поради което подсъдимата П.М. решила да удовлетвори това желание на сина си и с него и с приятеля й св. И. отишли на море през следващите се почивни дни – 7-ми и 8-ми септември, сливайки ги и с предхождащия ги почивен ден – 6-ти септември, като официален национален празник. За отиването на море с детето за тези три дни подсъдимата не информирала тъжителя. Датата 7-ми септември 2019 г. се падала ден събота и то първа събота от месеца и според утвърдения с Решение № 1280/14.04.2016 г., постановено по бр. дело № 460/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив ІІІ брачен състав, режим на лични контакти да вижда и взема при себе си детето С. за бащата Л.М., следвало детето да бъде с баща си тъжителят М. от сутринта на деня 07.09.2019 г. Сутринта на 07.09.2019 г., малко преди 9.00 ч., бащата Л.М., придружаван от родителите си – свидетелите Х.Д. М. и Г.Л. М., отишъл на адрес гр. Пловдив, бул.„****“ № **** откъдето да вземе сина си С.. След позвъняване по домофонната уредба, тъжителят се свързал с майката на подсъдимата П.М., която го уведомила, че не може да му се предаде детето, тъй като не е там, а било извън града. Тъжителят М. заявил, че по това време е предписания му режим на виждане с детето и че ще се обърне към полицията. От този адрес гр.Пловдив, бул. „****“ № 53, Л.М. се насочил към полицията за подаване на жалба за нарушаване на режима на лични контакти от страна на майката на детето, без да потърси по телефон или да направи опит за свързване с подсъдимата П.М., за да се информира от нея къде е детето и каква е причината да не може да го вземе. Малко след като тъжителят напуснал горния адрес, подсъдимата била информирана по 5 телефон от майка си за идването на бившия й съпруг за вземането на детето и тя се обадила по телефона на тъжителя, за да разговаря с него. След като се свързала с Л.М. и последният й казал, че ходил да вземе сина си, както е повелявало съдебното решение за лични контакти, подсъдимата му казала, че били извън града, че били на море. Тъжителят заявил, че ще отиде до полицията, като и изпълнил това си намерение – подал на същата дата 07.09.2019 г. заявление в Първо РУ при ОД на МВР - Пловдив. Заявлението било заведено с № 432000-13782/09.09.2019 г. в Първо РУ Пловдив, като по него била извършена предварителна проверка с оглед на данни за престъпление по чл.182, ал.2 от НК, по която проверка прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, по заведената прокурорска преписка № 8931/2019 г., постановил отказ да се образува досъдебно производство за престъплението по чл.182, ал.2 от НК. С Постановление от 31.10.2019 г., прокурорът се аргументирал, че липсват данни за престъпление от общ характер, а за престъплението по чл.182 ал.2 от НК, съобразно чл.193а от НК, може да се води наказателно производство от частен характер пред съответния първоинстанционен съд.

Подсъдимата П.М. се прибрала с детето си С. от море на 08.09.2019 г., като на следващата се трета седмица от месеца, съобразно утвърдения режим на виждане с Решение № 1280/14.04.2016 г.постановено по бр. дело № 460/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ брачен състав, детето било предадено на баща си, без да имало някакви препирни между бившите съпрузи М.и.

Разпечатката съдържа 39 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c191bf80-4297-45c0-a5ee-018f8c1c781f