Решение № 682 от 28.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000502455 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С Решение № 3963/24.06.2025 г., постановено по гр.д. № 103/2025 г. по описа на СГС, е признат на основание чл. 22 ЗПК, за недействителен договор за потребителски кредит, сключен на 14.11.2023 г., между Г. Х. С., като кредитополучател, и "Ти Би Ай Банк" ЕАД като кредитодател и е оставено без уважение искането на Г. С. по чл. 241, ал.1 от ГПК. Първата инстанция е осъдила ответното дружество да заплати на основание чл. 38 ЗА на адв. А. Д. сумата от 3 567.46 лв. адвокатско възнаграждение.

В срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. В нея се сочи, че решението е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а исковите претенции отхвърлени като неоснователни.

Въззивникът твърди, че ищцата е била запозната с възможността, предоставяна от банката, в качеството на посредник на застрахователя, да сключи или не застраховка. Видно от приложеното като доказателство по делото заявление– декларация, ищцата е декларирала изричното си съгласие за сключването на процесния потребителски договор, гарантиран от застраховка. Жалбоподателят твърди, че застраховката е услуга, която е предоставена на отделно договорно основание – по силата на сключен договор за застраховка. Поддържа, че сключването на застрахователния договор не е условие за получаване на потребителския кредит (чл.19 от договора за кредит) и процесният кредит е в съгласие с разпоредбата на чл. 11, ал.

1

1, т. 10 от ЗПК. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете - отхвърлени. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК по отношение хонорара на повереника на ищцата.

Въззиваемата, Г. Х. С., в депозирания отговор оспорва изложеното във въззивната жалба. Твърди, че решението е правилно и като такова следва да се потвърди. Претендира заплащане на основание на чл. 38, ал. 2 ЗА за защитата във въззивната инстанция, в размер на 4 280.95 лв. с ДДС.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивната съдебна инстанция се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част. Относно проверката на неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства и настоящият състав дължи произнасяне въз основа доказателствата, събрани в първоинстанционното производство.

Въз основа твърденията на страните, в рамките на очертаната проверка, САС прави следните изводи:

По делото е установено и не се спори между страните, че е налице облигационно отношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит № 720031153269/14.11.2023 г., по силата на който „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, предоставя на Г.

Х. С., кредит в общ размер на 18 646.30 лв. (л.30 – гръб). В договора за кредит е записан погасителен план за главница в общ размер на 18 646.30 лв., дължима на равни месечни вноски от по 607.81 лв. с падеж петнадесето число на съответния месец, първата от които на 15.12.2023 г., а последната на 15.11.2028 г. Посоченият в договора за кредит ГПР е 34.93 %. В чл. 7.1 от договора е уговорено, че размерът на кредита възлиза на 12 550 лв., като към него е добавена „застраховка на кредита и сметките“ в размер на 6 096.30 лв. и общият размер на кредита е определен, че е в размер на 18 646.30 лв. В договора е предвидено, че частта от средствата по кредита, с естество на застрахователна премия, ще се приведе от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на застрахователното дружество. В качеството си на кредитор банката е заплатила като застрахователна премия 6 096.30 лв. и със същата сума е увеличила размера на усвоения кредит. Това обстоятелство се установява от приложения по делото погасителен план.

Съгласно представения по делото Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на информация за потребителските кредити (Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 ЗПК), общият размер на кредита възлиза на 18 646.30 лв., а нетната сума за получаване (изплатена чрез „Изипей“) е 12 550 лв. В същия формуляр, в част III 2

„Разходи по кредита“, т. 3, изрично е посочено, че за получаването на кредита или за предоставянето му при конкретно предлаганите условия не се изисква сключване на застраховка.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че погасителните вноски по договора включват не само главница и договорна лихва, но и застрахователната премия. Установява се също, че разходите за застраховка са включени, макар и индиректно, в общия размер на дължимите суми по погасителния план и са отразени при изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР), тъй като ГПР е изчислен при главница в размер на 18 646.30 лв. По отношение усвояването на сумата за застрахователните премии, експертизата сочи, че същото е извършено на датата на усвояване на кредита – 14.11.2023 г., едновременно с превеждането на останалата част от кредитната сума. Експертът е изчислил, че ГПР е в размер на 34.95% и е приел, че този процент е коректно определен от кредитора и не надвишава законово установеното ограничение от петкратния размер на законната лихва за забава.

Първата инстанция е приела, че клаузите, свързани със застраховките, са недействителни, тъй като не са били индивидуално договорени и не е налице информирано и осъзнато съгласие от страна на потребителя. Освен това е приел, че сумите за застрахователни премии неправилно са включени към главницата, вместо да бъдат отчетени като част от разходите по кредита, респективно при формирането на ГПР и е достигнал до извод, че действителният ГПР възлиза на 190%, което надхвърля законово допустимия максимум от 50%. На това основание е утвърдил, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 и чл.11, ал. 1, т. 7 и т.10 ЗПК, както и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и е обявил договора за недействителен.

Настоящият състав приема, че решението е правилно и следва да се потвърди, поради следното:

Директива 2008/48 съдържа цялостна концепция за разпределянето на сумите по договорите за потребителски кредит и следва да бъде съобразена от настоящият състав, както и практиката по нея. Относно това, какво се включва ГПР е прието, че в него се сключват: лихвите по кредита; таксата за разглеждане на документите за кредит; разходите за изготвяне на оферта и сключване на договор; комисионните, свързани с обслужване на кредита; задължителната застраховка като предпоставка за отпускане на кредита; разходите за поддържане на сметка за обслужване на кредита и/или на електронна карта. Следователно крайната сума за връщане се формира от главницата и всички тези разходи, които са част от ГПР.

Коректното посочване на ГПР в договора за потребителски кредит следва да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си и с оглед изискването при изчисляването на този процент да съобразят всички разходи по 3 чл. 3, б. “ж“ от Директива 2008/48/ ЕО. Посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение при пълно знание за фактите преди да бъде сключен договорът за кредит. Следователно, за да даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения, произтичащи от договора за кредит, той следва да съдържа цялата необходима информация по обобщен ясен начин.

В §1, т.1 на ДР на ЗПК застрахователната премия е определена като общ разход по кредита (като общ разход по кредита за потребителя са посочени "всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.). В този смисъл е нормирането според чл. 3, б. “ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г., според който общи разходи по кредита за потребителя са всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия“ и не следва да участва при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита.

В настоящия случай макар че застраховката по кредита не е била изискуемо условие за предоставянето му, сумата от 6 096.30 лв. е включена в общия размер на кредита от 18 646.30 лв.

Настоящият състав предвид цитираното нормиране счита, че премията попада в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и това обосновава и неправилност за олихвяването на застрахователната премия.

Извън горното липсват доказателства клаузите по договора да са договаряни индивидуално.

САС съобрази и постановеното преди постановяване на решението разрешение, обективираното в Решение на Съда (седми състав) от 23 април 2026 г. по Дело C744/24, с което се разглежда спор, в който съда трябва да се произнесе по съответствието с Директива 2008/48 на практика на банката, която се изразява в 4 събиране на лихви върху сума, включваща, освен главницата по кредита, и нелихвените разходи по кредита, тоест върху сума, която не е изплащана цялата на кредитополучателя. В него съдът приема, че понятието „обща сума, дължима от потребителя“ е определено в чл. 3, буква „з“ от Директива 2008/48 като означаващо „сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя“, съответно понятията „общ размер на кредита“ и „общи разходи по кредита за потребителя“ взаимно се изключват и поради това „общият размер на кредита“ не може да включва никоя от сумите, влизащи в общите разходи по кредита за потребителя. Освен това общият размер на кредита и размерът на усвояването по кредита включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които реално не се изплащат на потребителя. Според решението на съда чл. 3, букви „ж“ и „й“ във връзка с чл. 10, §2 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, изменена с Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2021 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не се допуска включването в договорите за потребителски кредит на клаузи, в които се предвижда, че лихвеният процент се начислява не само върху общия размер на кредита, но и върху суми, които са предназначени за заплащане на свързани с този кредит разходи и поради това спадат към общите разходи по кредита за потребителя.

Следователно неправомерно банката е начислила възнаградителна лихва върху сумата на застраховката, като незаконно е увеличава дълга. С оглед на изложеното и настоящия състав приема, че при направеното от банката олихвяване на застраховката действителния ГПР надхвърля допустимите 50 %. Процесният договор попада в обхвата на регулацията на ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т.т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.т. 7 – 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски кредит.