Определение № 23931 от 27.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23931 гр. София, 27.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Василена Дранчовска

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20251100501992 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. срещу определение № 2504/16.01.2025 г. по гр. д. № 125/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, в частите, с които е оставено без уважение искането на М. за предоставяне на правна помощ и е върната исковата му молба вх. № 50/02.01.2025 г. на основание чл. 130 ГПК.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение.

Поддържа се, че съдът незаконосъобразно е лишил ищеца от възможност да получи обезщетение за незаконното му задържане за престъпление, за извършването на което е оправдан. Сочи, че липсва идентичност между прекратеното дело и друго дело в СРС.

Отправя се искане въззивният съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, както предостави на жалбоподателя правна помощ.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е върнал на основание чл. 130 ГПК исковата молба и е прекратил производството по делото. Приел е, че ищецът не преследва легитимен интерес и действието му по сезиране на съда представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 1 от Конституцията, чл. 17 от ЕКЗПЧОС (по аналогия от чл. 35, т. 3, б. „а“ от Конвенцията) и само на това основание искът се явява недопустим. Позовал се е на приетата на 11 април 2024 г. Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета, която има за цел да предостави защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие спрямо съдебни производства, с които се злоупотребява, било то чрез съдебни тактики, предприети от ищеца и използвани недобросъвестно, като тактики, отнасящи се до избора на юрисдикция, предявяване на един или повече изцяло или частично неоснователни иска или на прекомерни искове, използване на тактики за забавяне на производството или искания за прекратяване на делото на късен етап от производството, започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на непропорционални разноски за ответника по производството. Обосновал е, че ищецът е един от т.нар. „масови ищци“, който със завеждането на съдебни искове не преследва разрешаване на гражданскоправен спор, в която връзка е изброил конкретно на три страници образуваните от Е. Д. М. производства за периода от 01.05.2021 г. до 10.07.2024 г. Изложил е и мотиви, че доводите на ищеца не очертават фактическия състав на 1 непозволено увреждане, а по същество касаят принципното несъгласие на лицето с осъждането му на лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление.

Частната жалба е редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Софийски районен съд е сезиран с искова молба вх. № 50/02.01.2025 г. на Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Република България за сумата 24999 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконно задържане по н.ч.д. № 1619/2013 г. по описа на Специализиран наказателен съд, претърпени в периода 23.12.2013 г. – 24.12.2024 г.

Изложени са следните фактически твърдения: че на ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 5 НК за грабеж, извършен по поръчение на организирана престъпна група, от което престъпление е пострадал О.Б.; че срещу М. е било образувано н.о.х.д. № 645/2015 г., по което му е взета мярка за неотклонение по „задържане под стража“, която не е била отменена и по реда на чл. 270, вр. чл. 65 НПК по н.ч.д. № 1619/2013 г. по описа на Специализирания наказателен съд; че на 16.04.2020 г. е постановена присъда по к.н.о.х.д. № 1018/2019 г. на ВКС, с която ищецът е оправдан за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 5 НК, поради което по отношение на това обвинение задържането под стража се счита от ищеца за незаконно; че вследствие на незаконното задържане, М. претърпял описаните в исковата молба болки и страдания.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В случая ищецът излага твърдения, че вследствие на действията на ответника е претърпял вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 5 НК, по което е бил оправдан с влязъл в сила съдебен акт.

Единствените вреди, чието репариране претендира, са от незаконното му задържане по н.ч.д.

№ 1619/2013 г. по описа на СНС.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, държавата отговаря за вреди по чл. 2, т. 1 ЗОДВПГ (сега ЗОДОВ), когато задържането под стража е отменено като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и съдебно производство. В тези случаи обезщетението се определя самостоятелно; ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ (сега чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ). В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража.

В исковата молба са изложени твърдения и, че във връзка с обвинението е образувано н.о.х.д. № 645/2015 г., приключило с решение по к.н.о.х.д. № 1018/2019 г. на ВКС.

Доколкото влезлите в сила присъди са задължителни за всички съдилища, на съда е служебно известно, че ищецът Е. Д. М. е задържан в затвора в гр. София в изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ по силата на решение № 242 от 16.04.2020 г., постановено по к.н.о.х.д. № 1018/2019 г. по описа на ВКС, с което е оставена в сила въззивната присъда на АСНС по в.н.о.х.д. № 102/2018 г. в частта, с която е отменена първоинстанционната присъда и ищецът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

На въззивния съд е и служебно известно, че в множество инициирани от него производства жалбоподателят претендира неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ именно във връзка с обвиненията по н. о. х. д. № 645/2015 г. Съгласно трайно установената съдебна практика обезщетението за неимуществени вреди по ЗОДОВ от незаконно обвинение обхваща и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“. Недопустимо е да се претендират в отделно производство вреди само с оглед задържане под стража в досъдебното производство и то само във връзка с едно 2 от образуваните н.ч.д. Разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 ЗЗД са основани на принципа на пълно еднократно обезщетяване на всички настъпили неимуществени вреди от непозволено увреждане. Не би могло да се претендират отделни обезщетения нито за част от периода на това задържане, нито за част от болките и страданията, т.е. за част от неимуществените вреди, за което да се завеждат множество дела.

При това положение не е допустима отделна претенция за обезщетение за вредите, претърпени единствено от взетата мярка за неотклонение, а следва да се предяви иск за репариране на всички вреди, в което производство съдът да съобрази в цялост фактите и да присъди едно общо обезщетение.

Освен това, настоящия съдебен състав напълно споделя изводите на районния съд, че в случая е налице злоупотреба с право от страна на ищеца-жалбоподател в настоящото производство.

В чл. 3 ГПК е предвидено, че участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

От неоспорените справки, изнесени в атакуваното определение на СРС, а и въз основа на служебно извършена справка в ЕИСС, настоящият съдебен състав констатира, че е налице трайна тенденция Е. М. да сезира съда с претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, основани на сходни по своя характер факти, като делата срещу съответните ответници се отличават единствено по заявения период на търпене на вредите (исковите молби, с които се предявяват тези искове, включително и процесната искова молба, представляват предварително принтирани документи, в които е оставено празно място за ръкописно попълване на периода на увреждането, както и номер на жалбата). При съобразяване с правото на всяка страна да търси защита на твърдени накърнени права и законни интереси по най-добрия за нейните интереси начин, настоящият състав намира, че установеният брой и характер на инициираните от Е. М. съдебни производства само пред СРС и СГС, в относително кратък период от време, представлява поведение, което нарушава принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права и може да бъде квалифицирано като недобросъвестно по смисъла на чл. 3 ГПК

По отношение на отказа на СРС да допусне правна помощ, настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първата инстанция. Правната помощ по чл. 95 ГПК и Закона за правната помощ се допуска, когато страната в процеса не може да защити правата си самостоятелно или чрез нает от нея пълномощник, а нейните права и тяхното нарушаване изискват предоставяне на професионална защита, когато интересът е защитим. В конкретния случай не е налице такъв защитим интерес поради недопустимост на заведения иск.

Предвид изложеното, частната жалба се явява изцяло неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. 42561/06.02.2025 г. на Е. Д. М., ЕГН **********, срещу определение № 2504/16.01.2025 г. по гр. д. № 125/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, в частите, с които е оставено без уважение искането на М. за предоставяне на правна помощ и е върната исковата му молба вх. № 50/02.01.2025 г. на основание чл. 130 ГПК.

Определението в частта, с която е потвърдено определението за прекратяване на производството, подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния 3 касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 или 2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис от страната. В останалата му част, същото е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4