Определение № 2365 от 30.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2365 гр. София, 30.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно частно гражданско дело № 20261100500597 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.274-279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, гр.София, чрез пълномощника адв.Х.М., срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 06.03.2025 г. по ч.гр.дело № 6438/2025 г. по описа на СРС, 32 състав, в частта й за разноските за присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 390 лв.

Ответникът по частната жалба- Н.А.Г., чрез пълномощника си адв.П.П., в депозиран по делото писмен отговор, оспорва частната жалба и моли съда да остави същата без уважение, като неоснователна по изложени съображения.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Действията на СРС, 32 състав по администриране на подадената от длъжника по реда на чл.413, ал.1 ГПК частна жалба и по изпращането й на СГС за произнасяне са преждевременно предприети. Това е така, доколкото се установява, че освен частната жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, по делото е подадено и възражение по чл.414а ГПК при изпълнение в срока за доброволно изпълнение от длъжника „СИТИ КЕШ“ ООД, гр.София чрез пълномощника адв.Х.М., в което са изложени твърдения, че е изпълнил частично задължението си, за което е издадена заповедта за изпълнение. Към възражението са приложени и доказателства за изпълнение на това задължение. С оглед направените от длъжника твърдения 1 подаденото възражение трябва да се квалифицира по чл.414а ГПК. В чл.414а, ал.4 ГПК е предвидено, че така направеното възражение заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването на становище. Съгласно чл.414а, ал.5 ГПК ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските, а ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. С оглед данните по делото, съдът намира, че първоинстанционният съд е предприел дължимите процесуални действия в изпълнение на процедурата по чл.414а, ал.4 ГПК - той е разпоредил подаденото възражение да бъде връчено на заявителя, като е дал на последния и възможност да подаде становище по изложените в него твърдения за погасяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.

СРС, 32 състав обаче все още не се е произнесъл по подаденото възражение в изпълнение на задължението си да стори това, предвидено в чл.414а, ал.5, изр.2 ГПК.

Ето защо следва да се приеме за установено обстоятелството, че към настоящия момент от СРС не е завършена процедурата по чл.414а ГПК и не е ясно какви са последиците от подаване на възражение от длъжника - дали заповедта за изпълнение следва да се обезсили изцяло или частично или следва да се изпълни процедурата по чл.415 ГПК.

С т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания за това кога заповедният съд администрира и изпраща за разглеждане на въззивния съд частната жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. В него е прието, че с подаване на възражение от длъжника, което включва и това по чл.414а ГПК, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й за разноските отпада, поради което съдът в заповедното производство не администрира частната жалба, с която този съдебен акт се оспорва в частта му за разноските по реда на чл.413 ГПК, докато заповедта за изпълнение не влезе в сила в хипотезата на връщане на възражението по чл.414, ал. 1 ГПК, като нередовно, или на оттеглянето му, или докато производството по предявения установителен иск не приключи. Ако заявителят предяви иск за установяване на вземането си единствено в правомощията на съда, който го разглежда, е да се произнесе и да разпредели отговорността за разноски, включително тези, направени от заявителя в заповедното производство съобразно с крайния изход на делото. С оглед на това и с тълкувателното решение е изрично указано, че при подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл.422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба остава без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, 2 направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение, частната жалба по чл.413 ГПК също следва да се върне. Тя се връща и когато заявителят не е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение се обезсилва. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, единствено ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на исковото производство в хипотезите, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила поради липса на подадено в срок възражение и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, и при оттегляне на възражението по чл.414, ал.1 ГПК или в случай, че първоинстанционният съд го върне поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности на така извършеното от длъжника действие.

Следователно това дали подадената частната жалба, с която заповедта за изпълнение се обжалва в частта за разноските, ще подлежи на разглеждане от въззивния съд, е обусловено от произнасянето на заповедния съд по допустимостта на направеното възражение, както и по това какви са правните последици от него - дали неговото подаване препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение и дали са налице предпоставките за нейното обезсилване, включително в хипотезата на чл.414а, ал.5, изр.1 ГПК, или са налице предпоставките за даване на указания на заявителя по чл.415 ГПК и съответно дали те са изпълнени, или подаването на възражението не поражда правни последици и не представлява пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение. При подадено възражение по чл.414а ГПК това произнасяне на първоинстанционния съд следва да бъде изрично направено по реда на чл.414а, ал.5 ГПК, при което той трябва да даде отговор както на въпроса дали възражението е подадено в срок, така и на въпроса дали от представените от длъжника и заявителя доказателства се установява вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, да е изпълнено в срока по чл.412, т. 8 ГПК и оттам какви са последиците по отношение на заповедта за изпълнение - 1/ ако от представените доказателства, не се установява вземането да е изпълнено в посочения срок, първоинстанционният съд ще следва да даде указания по чл.415 ГПК и частната жалба по чл.413, ал.1 ГПК ще се разгледа само при образуване на исково производство по установителния иск и ако то приключи с определение за прекратяването му в хипотезите, при които заповедта за изпълнение влиза в сила; 2/ ако от представените доказателства се установява вземането да е изпълнено в посочения срок, то тогава заповедта за изпълнение ще подлежи на обезсилване в частта, с която е разпоредено изпълнението на това вземане и ще остане единствено спорен въпроса за дължимостта на разноските и подадената 3 по реда на чл.413, ал.1 ГПК частна жалба ще подлежи на разглеждане. С оглед на изложеното и предвид извода на настоящия въззивен състав, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника по реда на чл.414а ГПК, както и че все още от СРС не е налице произнасяне по това възражение по реда на чл.414а, ал.5 ГПК, то следва да се приеме, че на този етап както действията на първоинстанциония съд по администриране на подадената частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта й за разноските, така и изпращането й на въззивния съд за произнасяне, са преждевременно предприети. С оглед на изложените съображения, настоящето производство следва да бъде прекратено като преждевременно образувано, а делото да се върне на Софийски районен съд за извършване на процесуалните действия по администриране на частната жалба, подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД, гр.София, по реда на чл.413, ал.1 ГПК, едва след произнасяне от първоинстанционния съд по реда на чл.414а, ал.5, изр.2 ГПК по подаденото възражение по чл.414а ГПК и съобразно резултата от това произнасяне при настъпване на допълнителни предпоставки за разглеждане на възражението, посочени в мотивите на настоящето определение.

Водим от горното, Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело № 597/2026 г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав.

ВРЪЩА делото на СРС, Г.О., 32 с-в. за изпълнение на указанията дадени в мотивите на настоящето определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4