Решение № 86 от 26.06.2025, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Н., 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н. в публично засеДе на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря В. С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20244420100492 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Д.“ ЕООД гр.П., представлявано от П. И. Р. от гр.П., чрез адв. В.Д. от ПлАК срещу В. П. П. от гр.П. в която се твърди, че ищцовото дружество има качеството на кредитор по отношение на ответника, въз основа на издаден изпълнителен листи №*** от 03.06.2010г., по т.д. ***/208г. на ОС -П. и по изпълнителен лист ** от 22.04.2009г., по т.д. ***/08г. на ОС П..

По молба на ищеца, било образувано изп.д. № 2011**********/2011г., по описа на ЧСИ С.К. с рег. № ***, което било прекратено с постановление от 22.10.2013г., след което било образувано ново изп.д. при ЧСИ И.К. с рег. № №***, на 22.10.20213г., под № 2013***********/2013г. Последното изп.д. било преместено при ЧСИ В.С. с рег. № ***, на 09.01.2017г., под № 2017**********/2017г. По това изпълнителното дело били установени през 2023г., данни за притежавани от ответницата, ¼ идеални части от недвижим имот, представляващ дворно място, в с.Б.М., с площ от 1390кв.м., с построени в него жилищна сграда, две стопански сгради и гараж, придобити по наследство от баща и П.Б.П., поч. На 14.05.2020г. Провокирана от предприетите изпълнителни действия, за налагане на възбрана, от съдебния изпълнител, ответницата направила на 26.05.2023г., отказ от наследството на баща си, вписан под ***/26.09.2023г., в особената книга при РС- Н., по ч.гр.д. № ***/2023г. Ищецът твърди, че така извършеният от ответницата отказ от наследството на баща и е недействителен, тъй като наследството било прието от нея преди извършване на отказа. В подкрепа на твърдението си за мълчалИ. приемане на наследството от ответника преди извършване на отказа от наследство ищецът твърди, че ответникът е декларирал в община Н. придобитият от нея по наследство имот и е заплащала дължимите данъци съобразно притежаваната от нея идеална част. Въз основа на тези твърдения до съда е отправено искане за признаване за установено, че направеният от 1 ответницата В. П. П. отказ от наследството на баща и вписан в особената за това книга при РС- Н. е нищожен поради невъзможен предмет, на основание чл.26, ал.2, предл. 1 от ЗЗД, тъй като преди извършването на отказа ответника е приел наследството, както и да бъде признат ответника за собственик на съответните ид.ч. от същият. В условията на евентуалност е отправено искане за унищожаване на горепосочения отказ от наследство по отношение на ищеца – кредитор на основание чл. 56, ал.1 от ЗН. Представя доказателства.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата В.П., чрез назначеният и особен представител на разноски на ищеца по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, адв.И.И. от ПлАК е представила писмен отговор на исковата молба, в който излага становище, че предявеният иск е допустимост, но неоснователен, без да излага аргументи за това.

С определение постановено в з.с.з на 08.05.2025г., по делото като трето лице – помагач на страната на ищеца, е встъпил Ц.Д.Л., в качеството си на цедент относно процесното вземане.

Съда, след преценка на събраните по делото доказателства и направените от страните доводи, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от удостоверение изх. № ****/26.09.2023 г. на РС – Н., в особената книга при същият съд, на същата дата е вписан отказ на В. П. П. с ЕГН *********** от наследството, оставено от П.Б.П., починал на 14.05.2020г.

Въз основа на издаден изпълнителен листи №*** от 03.06.2010г., по влязло в сила решение по т.д. ***/208г. на ОС -П. и по изпълнителен лист ** от 22.04.2009г., по т.д. ***/08г. на ОС П., за присъдените със същите решения суми, по молба на ищеца е било образувано изп.д. № 2011**********/2011г., по описа на ЧСИ С.К. с рег. № ***, което било прекратено с постановление от 22.10.2013г., след което било образувано ново изп.д. при ЧСИ И.К. с рег. № №***, на 22.10.20213г., № 2013***********/2013г. Последното изп.д. било преместено при ЧСИ В.С. с рег. № ***, на 09.01.2017г., под №

2017**********/2017г.

Във връзка с изпълнението, по процесните изпълнителни листи, ЧСИ, е поискал съответните справки за притежаваното от ответницата, в качеството и на длъжник , имущество.

Според издаденото на ЧСИ, удостоверение от Община Н., ответницата 2 е декларирала данни по чл. 14 от ЗМТД, както следва: с декларация вх. № *******/18.02.2021г. е декларирала по партида № ********, собственост на 1/4 ид.ч. от недвижим имот /гараж, жилище и земя/, находящ се в с.Б.М..

Видно от съдържанието на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, че същата е подадена от М.С. П., с която е деклариран процесният имот в с.Б.М., на ул.Г.Д. № 27, като основание за придобиването му е посочено наследство, и посочен документ за собственост – нот. акт № *** от 14.05.2020г., , а като собственици са посочени четири лица – М.С. П., В. П.

П., Б.П.Б. и Л. П. П..

Към горепосочената декларация е приложено удостоверение за наследници на П.Б.П..

Видно от същото, П.Б.П., е починал на 14.06.2020г. и е оставил за свои наследници съпругата си М.С. П., сина си Б.П.Б. и двете му дъщери В.

П. П. и Л. П. П..

С н.а. за дарение на недвижим имот ***, том3, рег. № ***, дело № ***, от 19.08.2021г. на нотариус И.А.Д., Л. П. П., М.С. П. и В. П. П., са дарили на Б.П.Б., притежаваните от тях ¾ ид.ч., от недвижими имот, придобит по наследство от Б.П.С. и на П.Б.П., ПИ с идентификатор *****.**.*, представляващ НИВА с площ от 9999кв.м., в м.Ч.Б., в землището на с.Б.М..

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът достигна, до следните правните изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 44 от ЗЗД – за обявяване на нищожността на извършения на 26.09.2023г., от ответника отказ от наследството, оставено му от П.Б.П., поради това, че отказът е извършен след като ответникът е приел наследството.

Предявен е и евентуален иск с правно основание чл. 56 от ЗН – за унищожаване на извършения от ответника отказ от наследство в полза на ищеца – негов кредитор, поради невъзможността последният де се удовлетвори от имуществото на ответника.

Настоящата инстанция намира предявения главен иск за обявяване на нищожността на процесния отказ от наследство на посоченото основание за основателен.

Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, договорите, които имат невъзможен 3 предмет, са нищожни, като по аргумент от чл. 44 ЗЗД, правилото се прилага съответно и към едностранните сделки.

Приемането на наследството и отказът от наследство са дефинитивни едностранни сделки по смисъла на чл. 44 ЗЗД. Поради това приемането на наследство след надлежно заявен отказ, както и отказът от наследство след неговото приемане, са недействителни.

Логиката е, че се касае за едностранни сделки, насочени към упражняване на вече упражнено потестативно право. В този смисъл всяка едностранна сделка, насочена към упражняване на вече упражнено или несъществуващо право, е нищожна поради невъзможен предмет. В този смисъл съдебната практика константно приема, че отказът от наследство, което вече е било прието, е недействителен – в този смисъл ППВС № 7 от 28.12.1973 г., Решение № 137 от 20.XII.1984 г. по гр. д. № 84/84 г., ОСГК, Решение № 991 от 21.XI.1990 г. по гр. д. № 1048/90 г., I г. о., Решение № 310 от 09.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 721/2008 г., III г. о., Решение № 248 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 470/2011 г., I г. о. и др. Ако отказът от наследство е недействителен, включително в хипотезата, в която преди извършването му наследството вече е било прието, кредиторът може да защити правата си единствено чрез предявяването на установителен иск, с който да претендира прогласяване на отказа от наследство за нищожен – така Определение № 1411 от 10.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4687/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 577 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 732/2010 г., IV г. о.

За да се прецени дали извършеният от ответницата изричен отказ от наследство по реда на чл. 52 ЗН е действителен и като такъв е породил правното действие, което е целено с това формално едностранно волеизявление, следва да се изясни обстоятелството дали преди извършването му ответницата, отказала се от наследството, не е извършила други недвусмислени фактически и правни действия, с които да са го приели същото, т. е. с конклудентни действия – арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.

В конкретния случай, с оглед въведените от ищеца твърдения, в негова тежест е да докаже, че оспореният отказ на ответницата от наследството на баща и е засегнат от визирания в исковата молба порок, като установи, че към момента на изповядване на едностранната сделка нейният предмет е бил правно или фактически невъзможен. В този смисъл, в тежест на ищеца е да установи, че преди вписването на отказа на ответницата от наследството на 4 баща и, същата е приела, чрез някой от предвидените в чл. 49 ЗН способи – изрично или чрез извършване на такова действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството (чрез конклудентни действия).

По делото не се спори, а и представените доказателства се установява, че ответницата е длъжник на ищеца, въз основа на издадени 2 бр. ИЛ, въз основа на запис на заповед; че същата е наследник по закон на своя баща, който е починал на 14.05.2020г.; че ответницата се е отказала от наследството му, който отказ е вписан под *** на 26.09.2023г., в особената книга на НРС; извършването на 19.08.2021 г. дарствено разпореждане в полза на нейният брат, на имот – НИВА, който е бил притежаван от ответницата в съсобственост по наследство от нейния баща, както и че притежаваната от ответницата ¼ ид.ч. в съсобствеността по отношение на друг имот – дворно място и сгради в него, има служебна декларация по чл.14 от ЗМДТ.

Придобиването на наследство става с приемането му и има обратно действие, т. е. от датата на откриване на наследството. Приемането на наследството, независимо дали ще бъде извършено изрично или мълчалИ., направо или по опис, е еднократен акт, който с факта на извършването си придава на призования към наследяване качеството „наследник“.

Приемането на наследството по реда на чл. 49, ал. 2 ЗН се извършва чрез действие, което по несъмнен начин предполагат намерението на призованото към наследяване лице да приеме наследството и е от такова естество, че приемащият да може да го извърши само бидейки наследник, т. е. притежател на наследственото имущество. Следва да бъде извършена преценка дали действията на наследника представляват такива по мълчалИ. приемане на наследството или са действия по временно управление на чуждо имущество и действията по обикновено управление на наследствените имоти, целящи запазването им – в този смисъл напр. и Решение № 395 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 309/2010 г. на ІІ ГО на ВКС и Решение № 535 от 02.09.2011 г. по гр. д. № 92/2010 г. на ІІ ГО на ВКС.

Приемането на наследството следва да се изрази в активни действия, които водят до промяна в наследственото имущество – прехвърляне, изменение, ограничаване, погасяване или прекратяване на права и задължения на наследодателя, т. е. действията трябва пряко да засягат обема и размера на наследствената маса. Извършеното разпореждане с наследствено имущество винаги предполага намерение за приемане на наследството, тъй като подобно 5 разпореждане може да бъде извършено от лицето само в качеството му на наследник, т. е. на лице, което е придобило по наследство правото, с което се разпорежда, доколкото друго основание за придобиване на правото не е установено.

Именно такова действие в случая представлява участието на ответницата като дарител на припадащите и се ид.ч. от наследствоно на нейният баща, на недвижим имот - нива. Ответницата се е легитимирала като съсобственик пред надареният по силата на наследствено правоприемство.

Такива действия, могат да бъдат извършени само от лице, което встъпва в правата на наследодателя по силата на наследствено правоприемство и не биха могли да бъдат определени като такива, извършени единствено като „формалност“, дори и когато става въпрос за дарение на ид.ч. между съсобственици.