Решение № 187 от 02.12.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Харманли, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20245630200433 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.

Подадена е жалба от Н. И. Н., ЕГН:********** от гр.Харманли, ул.

***, чрез пълномощника адв.Д.А., против Наказателно постановление № 240271-000436 от 28.05.2024 година на Началник Група в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли.

Жалбоподателят твърди, че НП било неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения. АУАН не съдържал всички реквизити по чл.42 от ЗАНН. Бил съставен от некомпетентен орган. Неправилна била правната квалификация на нарушението, както и не били налице признаците на изпълнителното деяние на нарушението. Оспорва истинността на констатациите в акта. Налице били процесуални нарушения и при съставянето на НП. Липсвали необходимите реквизити на НП, нарушен бил чл.52 от ЗАНН. НП било необосновано, не били изложени всички съставомерни признаци на от обективната и субективната страна на нарушението. Деянието било недоказано и несъставомерно по посочените разпоредби. Неправилно бил приложен закона и неправилна била и правната му квалификация, както и НП било издадено от некомпетентен орган. Жалбоподателят не бил извършил процесното нарушение. Отговорността била погасена по давност. Нарушени били разпоредбите на чл.27 и чл.28 от ЗАНН.

Предвид изложеното моли за отмяна на НП и за присъждане на дължимото адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

1

Процесуалният му представител адв.А. депозира писмено становище, с което поддържа жалбата и моли за уважаването й по подробно изложени съображения.

Административнонаказващият орган /АНО/ Началник Група в ОД на МВР - Хасково, РУ-Харманли към ОД на МВР гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

На 28.04.2024г. в гр.Харманли, около 15.15 часа, на ул. „Сакар планина”, в посока към стадион „Хеброс“, жалбоподателят Н. Н., като водач на МПС, управлявал мотоциклет марка „Докати”, червен на цвят, по време на движение водача не използва защитна каска. АУАН е съставен във връзка с Докладна Записка с номер 681 Зр-5130 от 28.04.24г,

С оглед на така установеното е съставен АУАН № 1242710 от 01.05.2024г. от С. М. К. - мл.автоконтрольор при РУ-Харманли за нарушение по чл.137е от ЗДвП – водача на мотоциклета или мотопеда не използва защитна каска.

Жалбоподателят е отказал да подпише АУАН и да получи екземпляр от него, като отказът е удостоверен с подписа на свидетел В. С. Д..

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник Група в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление № 24-0271-000436 от 28.05.2024г. е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение.

В НП по аналогичен начин е описана фактическата обстановка, при която е било извършено нарушението, като АНО е приел също за нарушена разпоредбата на чл.137е от ЗДвП. Предвид това и на основание чл.183 ал.4, т.7 от ЗДвП му е наложена глоба от 50 лв.

Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – АУАН №1242710 от 01.05.2024г., докладна записка от 28.04.2024г., както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели – актосъставителят С. К., служител на РУ-Харманли свид. Д. Ч. , А.

А. и свид. В. С. Д., ЗЖУ Кърджали.Тези свидетелски показания съдът кредитира с доверие като логични и последователни. Същите са в съответствие и със събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Районен съд гр. Харманли, достигна до следните правни 2 изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяните нарушения) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) компетентния Харманлийският районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН, съгласно Заповед №8121к-1097/31.03.2015 г. на министър Р.Б. и заверено копие на Заповед №272з-3469/25.11.2021 г. на ВПД директор ст. комисар В.К. и предвид приложената Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП , Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1. 3 от Заповед рег. №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено, че към 01.05.2024 година актосъставителят С.

М. К. е заемал длъжността Младши автоконтрольор, І степен в Група "Охранителна полиция" в РУ - Харманли към ОДМВР – Хасково, т. е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група "Охранителна полиция" е структурно звено и част от състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят С. М. К. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП , т. е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността "Началник на Група "Охранителна полиция" в РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково" и деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че ЗАНН не поставя изискване актосъставителят да е очевидец на нарушението - ЗАНН посочва само лицата, които могат да съставят АУАН, а възраженията на защитата за липса на компетентност на издателя на АУАН и НП се явяват неоснователни.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

АУАН съдържа всички необходими реквизити на чл.42 от ЗАНН, като не са допуснати и нарушения във връзка с съставянето му съгл. чл.40 от ЗАНН. Същият е връчен при отказ от страна на нарушителя, оформен по реда на чл.43 ал.2 от ЗАНН.

3

При издаването на наказателното постановление (НП) съдът също не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, спазени са изискванията на чл.57 от ЗАНН, както и давностните срокове по чл.34 от ЗАНН.

Следователно са спазени предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният акт имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Нарушението е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на деянието е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.

Жалбоподателят Н. Н. е санкциониран за нарушение по чл.137е от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски.

По силата на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП – чл. 183, ал. (4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) Наказва се с глоба 50 лв. водач, който:

7. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска;

Следователно, деянието за което на жалбоподателя са наложени административни наказания, предмет на наказателното постановление са обявени от закона за наказуеми.

От показанията на свидетелите Д. Ч. и А. А. се установява, че на 28.04.2024г. в гр.Харманли, били дежурни в автопатрул в централна градска част на гр. Харманли. Забелязали мотоциклет „ Дукати”, който тръгнал по ул.

„Сакар планина“ в гр. Харманли. Двамата свидетели се движили по бул.

„България“, завили надясно и тръгнали след него. Подали сигнал още като влезли в ул. „Сакар планина“. Водачът бил без предпазна каска и като ги видял, обърнал се към тях и тогава рязко ускори движението по посока стадион „Хеброс“. Моторът,който управлявал бил червен, марка „Дукати“.

Водачът бил служебно известен на полицейските служители, тъй като са го проверявали и преди инкриминираната дата.Идентифицирали го, защото контактът между тях бил много близък и водачът бил много близко до полицейските служители и бил без предпазна каска.

Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на "водач" на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено 4 легална дефиниция на термина "водач". От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието "управление" на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите са категорични, че именно Н. Н. е бил водач на процесното пътно ПС (ППС) мотоциклет „ Дукати”, червен на цвят.

Съгласно чл. 137е от ЗДвП, водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски. Налице са твърдения и в АУАН и в НП относно всички признаци от обективна страна на нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към отговорност, възведени като такива със съответната административнонаказателна норма по чл. 137е от ЗДвП. И това нарушение се явява установено по несъмнен начин от АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила остана неопровергана. Установява се от показанията на свидетелите, че жалбоподателят е управлявал мотоциклета без да е поставил защитна каска.

Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Н. Н. за извършеното нарушение и НП следва да бъде потвърдено.

Налице е субективният елемент от състава нарушението,извършено е виновн, при пряк умисъл. Т. е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия. Бил е напълно наясно относно факта, че не следва да управлява процесното ППС, без защитна каска. Поведението на жалбоподателя е виновно, тъй като е съзнавал естеството на вмененото му задължение по чл. 137е от ЗДвП , чийто безспорен субект е.

От изложеното по- горе настоящият състав прие, че с инкриминираното деяние, Н. Н. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на административното нарушение, визирано в обжалваното НП, при възведената правна квалификация.

Процесното нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.