Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 157 от 09.07.2020, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 881/2019
Вид
Решение № 157
Подписан
09.07.2020
В сила
30.03.2021
Състав
ДАРИНА ИЛИЕВА ПОПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 145 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 329 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Семеен кодекс
  • чл. 49, ал.1 · Семеен кодекс

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………… гр. К.,

09.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд трети граждански състав на втори юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ПОПОВА

Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

881 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.

Ищецът А.В.В. твърди, че на 11.05.1986 г. сключили граждански брак с М.М.В., за което бил съставен акт за граждански брак № 73 от 11.05.1986 г. на О.К.. След сключването на гражданския брак съпрузите заживели в жилище, закупено от ищеца и неговите родители още преди брака ми.

Жилището се намирало в гр. К., ул. Т.Р.№ **, ет. **. Първоначално отношенията между него и съпругата му М.В. били добри. От брака си имали две родени деца - В.А.В. с ЕГН ********** и М.А.В. с ЕГН **********, които понастоящем били пълнолетни и не живеели при тях. Постепенно във времето М. започнала да страни от него и домакинството им. Често била раздразнителна, винаги и от всичко била недоволна, както и да се стараел да й угоди, тя проявявала непрекъснати капризи и все намирала поводи или да го унижава, или да вдига скандали. От 7- 8 години отношенията им съвсем се влошили значително. Въпреки че винаги се стараел да се съобразява с М. и да не й противоречи, тя не само продължила с агресивното си поведение, но и започнала да го унижава публично - викала, крещяла и по улиците, наричала го със всевъзможни обидни епитети. Ежедневно бил наричан „идиот“, „простак“, „изрод“, „мързеливец“, въпреки че същия този мързеливец никога не бил спирал да работи и да издържа семейството и децата си, и да проявява грижа към домакинството им. Твърди, че не е провокирал ответницата - колкото и да се стараел да угажда, винаги бил виновен за нещо. Нито преглъщането на обидите, нито старанието му да угоди в годините не подобрило отношенията им. Съжителството му с М. се превърнало в ежедневен тормоз - непрекъснато му говорела срещу негови близки, намесвала и продължавала да намесва обвинително покойните му вече родители. М. непрекъснато негодувала от какво ли не - измисляла си какви ли не истории, обвиненията се сипели едно след друго върху него. От постоянния тормоз, който му бил налаган, започнал да не може да спи, налагало му се да живее в крясъци и викове. Съпругата му не крещяла само когато не спи. Станало невъзможно да живеят съвместно дори и в различни помещения и това го принудило да се изнесе от къщи, тъй като тя се чувствала като господарка на дома им. Поради тази причина помолил негов колега да му предостави една свободна стая от дома си, за да се пренесе да живее там. Така през 2014 г. за 4 месеца напуснал принудително дома си. През цялото време се чувствал унижен, градът бил малък и хората ги познавали, не искал семейството му да бъде обсъждано. Надявал се, че ако след такъв период от време се върне вкъщи съпругата му ще е преосмислила поведението си. След 4 месечно отсъствие се завърнал у дома, в жилището закупено от родителите му, където оставил да живеят съпругата му М. и нейната майка. Всичките му очаквания за промяна в поведението на съпругата му били напразни. М. продължила да се държи по същия начин към него, наричала го „алкохолик“, „мързеливец“, „изрод“, „простак“, „идиот“. С такива думи го наричала и пред хората, крещяла по улиците, викала. От 2016 г. комуникацията между него и съпругата му била съвсем преустановена. Било му забранено да взема храна от фризера и хладилника. Общуването й с него се свеждало единствено до това да бъде хокан и наричан с какви ли не обидни думи. Продължавал да търпи това отношение в името на вече порасналите им деца, пред които М. също понякога си позволявала да крещи и вика. За него било важно да спаси семейството си, затова винаги предпочитал да замълчи и да отстъпва. От родителите си по наследство придобил ½ ид. част от УПИ XXX- 1567, кв. 85, находящо се в гр. К., ул. С.П.№ 15а, като през 2004 г. по време на брака му с М. по силата на НА за покупко- продажба на недвижим имот № 186, том 2, per. № 4104, дело № 286/2004г. по описа на нотариус С.Р., peг. № 099 от НК с район на действие PC К., вписан в СВ вх. рeг.

№ 1375, Акт № 116, том 4, дело № 791 в режим на СИО закупил и другата ½ ид. част от имота от сестра му В.В. И., ЕГН **********. В този имот изградил къща на два етажа, всеки от които бил разгърната площ от 70 кв. метра. Всеки един от етажите се състоял от по три стаи и самостоятелни санитарни възли. Тъй като разбирал от строително-ремонтни работи, винаги работил с майсторите наравно - и до сега продължавал да поддържа този имот, непрекъснато инвестирал негови средства в него. По време на брака им със съпругата му придобили и два гаража в гр. К. - единият, от които закупили чрез НА № 121, том 7, peг. № 13955, дело № 1552/2007 г. по описа на нотариус С.Р., peг. № 099 от НК с район на действие PC К., вписан в СВ дв. вх. № 4784/19.11.2007г., Акт 103, том 15, дело № 3191/07 г. Другият гараж построили самостоятелно по силата на Разрешение за строеж № 115/11.11.1986 г., изд. ОНС К. и Договор за отстъпено право на строеж, като и двата гаража се намирали в гр. К., на ул. Т.Р.. След като поведението на съпругата му станало нетърпимо, през 2017 година й предложил да се разделят, но тя не пожелала. По това време и от няколко години нейната майка и негова тъща била в дома им. Налагало му се често да се чувства като чужд човек вкъщи.

Въпреки че се грижел за домакинството им, упреците продължавали да се сипят върху него. М. от години преустановила и грижата си към домакинството им, и към него - той си приготвял сам храната, сам почиствал жилищната площ, в която живеел, хранели се отделно, ответницата отдавна разграничила нейния бюджет от този на домакинството им. Каквото и да се опитвал да каже, всичките му опити за диалог с М. били неуспешни - тя викала, крещяла, заливала го с обиди, непрекъснато го обвинявала за всичко. Когато съвместния им живот под един покрив станал невъзможен, през 2017 г. депозирал искова молба за развод пред Районен съд К., с която било образувано гр. д. № 1933/2017 г. По това време съпругата му и майка й живеели все още при него. В процеса на делото М. го помолила да направи отказ от иска за развод, като обещала да промени отношението си към него. Съгласил се и направил отказ от иска, като делото било прекратено. За негово голямо разочарование отношението към него не се променило. През 2005 г. участвал в публичен търг за недвижим имот, находящ се в гр. К. на ул. Г. И. по изпълнително дело на PC К.. Внесъл сумата от 17 177 лева задатък за участие в публичния търг по сметка на ДСИ при PC К. - по изп. дело № 102/1999 г. Спечелил търга и бил обявен за купувач на имота с постановление за възлагане на недвижим имот от 29.11.2005 г. на ДСИ при PC К.. В деня на въвода във владение се оказало, че имотът за който бил обявен за купувач, имал друг собственик, въводът така и не се състоял. На ДСИ били предоставени документи, които не били сведени до негово знание, но в крайно сметка, въпреки че ищецът бил обявен за купувач, не бил въведен във владение на имота. Примирил се с тази ситуация, но съпругата му веднага го заставила да й даде правомощията да води от негово име дела - така и направил, искал само отношенията им да са мирни. Тя ангажирала адвокати, водила дела, които от нея знаел, че загубила. При изготвянето на пълномощното й делегирал и правото да тегли суми от негово име, но не предполагал, че си позволила без негово знание да изтегли и сумата от 17 177 лева, която внесъл по изпълнителното дело, за да участва в търга. Това узнал едва след като си потърсил с молба от ДСИ парите. Оказало се, че миналата година, докато го молела да оттегли исковата си молба за развод, съпругата му предвидливо изтеглила сумата от 17 177 лева, с която сума и още добавени средства закупила боксониера на името на майка си.

За това обстоятелство бил информиран от М., след като й задал въпроса къде са парите му и защо не го е информирала, че ги е изтеглила. Уточнява, че до настоящия момент М. не била върнала тази сума, нито даже половината от нея, в случай че се приеме, че тези средства са общи и спечелени в режим на СИО. След като й потърсил отговорност за тези пари, М. започнала да го засипва с думи, че някога във времето била дала в домакинството им пари, които прихващала с изтеглените от изпълнителното дело пари. Бил потресен от случилото се. Не допускал подобни прояви от М.. Въпреки че го излъгала, той отново се оказал виновен. М. го наричала психично болен, ненормален, откачен. Не можел да се сети за всички обидни думи, отправени към него. През месец юни - юли 2018 г. М. се изнесла от дома им с майка си. Не му било известно къде живеят. Тя имала ключ от жилището му - идвала когато си пожелае, отключвала, вземала си вещи, дрехи и други необходими за нея неща. Никога не я спирал да посещава дома им, но след случилите се обстоятелства, не желаел да продължава да бъде в брачни отношения с тази жена, но не желаел тя да влиза и излиза когато и като си пожелае в дома му. Понастоящем той продължавал да живее в закупеното му от родителите му жилище в гр. К., ул. Т.Р.№ ***, ет. ***, а съпругата му и майка й - не знаел къде живеят. Заради нейните викове и крясъци и децата се дистанцирали от дома им.

Въпреки че били пълнолетни, искал те да са покарай тях, да им гостуват, да общуват. Синовете им не заемали ничия страна, което било разбираемо - те за тях и двамата били родители. Стараел се да поддържа връзка с тях, но никога не ги питал за майка им, защото знаел че им е неприятно това, че били във вечни кавги и разправии. Към настоящия момент семейните им отношения с М. били много влошени, това било породено от грубото и унизително отношение на ответницата към него и от пълната й дезинтересиранотст от дома, домакинството им и от него като неин съпруг. Не било възможно да продължава да живее с човек, който го лъже, тегли парични суми на негово име и продължава да го въвежда в заблуждение, че парите му стоят, до момента, в който не узнал от съдебния изпълнител, че М. изтеглила парите му. От известно време здравословното му състояние се влошило, а отношението на М. към него оставало непроменено. Не можел да изтърпи дори и периодично нито скандалите й, нито нападките от нейна страна. Въпреки многократните му опити да съхрани семейството си, се убедил, че отстъпките от негова страна били заплатени с цената на здравето му. М. *** като хигиенистка. Все още се водела по постоянен адрес на адреса, на който живеела при него, в семейното им жилище. Поради тази причина не можел да предостави друг адрес за връчване на призовката. Известно му било, че работодател й е дружеството „К.-Р.М.“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.

С., район С., бул. Ш.П.№ **, вх. ***, ет. **, представлявано от управителя П.В.С..

МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати брака му с М.М.В. дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата; да му предостави ползването на семейното жилище като задължи ответницата в едноседмичен срок от влизане на решението в законна сила да изнесе всички свои вещи.

Ответницата М.М.В. оспорва иска за развод и заявява, че отношенията й с ответника не са дълбоко и непоправимо разстроени.

При условията на евентуалност, прави искане за прекратяване на брака по взаимно съгласие; заявява, че желае да запази брачното си фамилно име В.. Признава следните факти: безспорно с ищеца сключили граждански брак на 11.05.1986 г. в гр.К. и родените от брака им две деца били пълнолетни към настоящия момент.

Признава, че заживели в жилището на родителите му в гр. К., на ул. „Т.Р.“ № **, ет.***, ап.**. Твърди, че както в началото, така и по-късно отношенията им с ищеца не били нормални. Още на сватбата им тя останала учудена и потресена, че не поканил баща си да влезне в ресторанта, а излизала отвън да му целува ръка, а ищецът въобще не излязъл.

Баща му го наричал „дявол в човешка кожа“. В апартамента живеели те като семейство и неговата майка. Дори с нея повече се разбирала и поддържала отношения, отколкото с ищеца. Ответницата и двете им малки деца били принудени да живеят с майката на ищеца в една стая, защото през зимата там било най-топло. Ищецът не се грижел да подсигури топлина и уют в цялото жилище за нормален живот. Той бил много сприхав и раздразнителен, като понастоящем – още повече. Дори и за най-леко спречкване ищецът се сърдел и не говорел с дни на съпругата си. Живеел си в негова стая и странял от нея и децата. Бил много стиснат и за да не дават много пари за ток, живеел на студено, а съпругата и децата – с майка му. Тя живеела като единак между тях. Нито веднъж ищецът не седнал да обсъдят проблемите и нуждите на съпругата си и децата. Постоянно имало психически тормоз към нея, но не прибягвала до жалби, за да не си загуби работата. Ищецът започнал работа като кондуктор в БДЖ и от този момент все бил на работа и въобще престанал да помага и се грижи за къщата и децата им. Все твърдял, че е изморен, че не си е доспал и бил много ангажиран служебно.