Определение № 26919 от 24.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26919 гр. София, 24.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110153232 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от „Мост Финанс Мениджмънт” АД срещу Р. Б. Р. след развило се електронно заповедно производство по ч. гр. дело № 1077/2025 г. по описа на РС Котел.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Ищецът е направил искане за допускане изготвянето на ССчЕ. С отговора на исковата молба обаче ответницата не ангажира становище във връзка с размера на дълга, нито във връзка с това дали сумата е погасена. Съдът намира, че по искането за допускане на ССчЕ следва да се произнесе след ангажиране на становище от ответната страна по посочените въпроси и отделяне на безспорните обстоятелства по делото.

Направеното от ответната страна искане за задължаване по реда на чл. 192 ГПК на „Банка ДСК“ ЕАД, като трето неучастващо по делото лице, да представи посочените в молбата документи, е относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото, като с оглед данните по делото, съдът намира, че спорът не е подходящ за задължително насочване на страните към медиация.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства по опис, обективиран в същите.

ОТЛАГА произнасянето по направеното искане за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза след евентуално ангажиране на становище от ответника.

ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 192 ГПК „Банка ДСК“ ЕАД с адрес: гр. София, ул.

„Московска“ № 19 в едноседмичен срок от съобщението да представи договр, сключен 1 с „Медико плюс 2“ ООД, ЕИК 204490468, респ. пълномощно за учредена представителна власт в полза на „Медико плюс 2“ ООД ЕИК, 204490468, за сключването от името и за сметка на „Банка ДСК“ ЕАД на стоков кредит № ******/28.12.2020 г. с Р. Б. Р., ЕГН **********.

ДА СЕ ВРЪЧИ на третото по делото лице „Банка ДСК“ ЕАД с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 19 препис от определението по чл. 192 ГПК, както и препис от депозирания към отговора на исковата молба препис от молба по чл. 192 ГПК, като му се укаже, че в случай че не представи в едноседмичен срок от съобщението посочените документи, ще му бъде наложена глоба.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 08.10.2026 г. от 10:10 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от сумата от 2016,35 BGN (двe хиляди и шестнадесет лева и 35 стотинки), представляваща главница по договор за стоков кредит № ****** от 28.12.2020 г. сключен между "Банка ДСК " и длъжника, ведно със законната лихва за период от 13.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 202,59 BGN (двеста и два лева и 59 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 28.12.2020 г. до 28.12.2024 г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6,40 BGN (шест лева и 40 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 28.12.2020 г. до 25.08.2021 г. и 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1004,71 BGN (хиляда и четири лева и 71 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 25.08.2021 г. до 13.10.2025 г.

Ищецът „Мост Финанс Мениджмънт” АД e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Р. Б. Р. за следните суми: 2016,35 BGN (двe хиляди и шестнадесет лева и 35 стотинки), представляваща главница по договор за стоков кредит № ****** от 28.12.2020 г. сключен между "Банка ДСК " и длъжника, ведно със законната лихва за период от 13.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 6,40 BGN (шест лева и 40 стотинки), представляваща законна лихва за периода от 28.12.2020 г. до 25.08.2021 г.; 202,59 BGN (двеста и два лева и 59 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 28.12.2020 г. до 28.12.2024 г.; 1004,71 BGN (хиляда и четири лева и 71 стотинки) , представляваща мораторна лихва за периода от 25.08.2021 г. до 13.10.2025 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на 54,91 BGN (петдесет и четири лева и 91 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 BGN (осемдесет лева).

С оглед на депозираното от длъжника възражение и след указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че между кредитополучателя Р. Б. Р. и кредитодателя „Банка ДСК“ АД е сключен договор за стоков кредит № ****** от 28.12.2020 г. По силата на договора заемодателят е отпуснал сума по стоков кредит на заемателя съгласно условията на договора и приложенията към него, включително погасителния план.

Сочи, че заемателят не е изпълнил задължението си към дата 28.12.2024 г. На дата 01.06.2021 г., между кредитора и ищеца бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложение № 1 от 25.08.2021 г. към същия, по 2 силата на който всички вземания били прехвърлени на цесионера „Мост Финанс Мениджмънт” АД. Твърди се, че договорът за стоков кредит е сключен съобразно законовите разпоредби на Закона за потребителския кредит. По силата на сключения договор за стоков кредит, кредиторът предоставил за ползване сума (главница) в размер на 2,039.00 лв., а заемателят се задължил да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва, а именно - добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, начислена върху отпусната в кредит главница съгласно лихвен процент, фиксиран за целия срок на действие на договора. Кредиторът изпълнил задължението си и предоставил уговорената като заем сума (главница) по посочения от клиента начин.

Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е погасил дължимите суми в уговорения срок. Поради тези и останалите изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

В срочно постъпил отговор ответницата оспорва предявените искове с оглед на факта, че договорът бил сключен от „Банка ДСК“ ЕАД чрез пълномощник, а именно „Медико плюс 2“ ООД. Към договора за стоков кредит обаче не бил представен друг договор, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „Медико плюс 2“ ООД, респективно пълномощно за учредена представителна власт, от които да се установи, че „Медико плюс 2“ ООД може да договоря от името и за сметка на „Банка ДСК“ ЕАД. Поради това счита, че не е установено договорът за стоков кредит да е породил действие. На следващо място сочи, че договорът за цесия е недействителен, тъй като е сключен между „Мост Финанс Мениджмънт” АД и „Банка ДСК“ ЕАД, а реално кредитор по стоковия кредит счита, че е „Медико плюс 2“ ООД. Освен това сочи, че договорът за цесия не е съобщен на длъжника, респ. не е породил действие за нея. Оспорва претенцията за дължима мораторна лихва за периода от 25.08.2021 – датата на сключване на договора за цесия, до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 13.10.2025 г., тъй като ответницата не е била уведомена за прехвърлянето на вземането съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Поради тези и останалите изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между „Банка ДСК“ АД и ответника е възникнало облигационно отношение по процесния договор за стоков кредит, по силата на което за кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва в претендираните размери; настъпилата цесия между „Банка ДСК“ АД и „Мост Финанс Мениджмънт” АД, за което ответникът е уведомен.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, за което не сочи доказателства.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа, за което не сочи доказателства.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да спестят време и разходи.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4